Шоуто на Слави, 5 февруари 2015 г.

Гости в „Шоуто на Слави“ бяха Маргарита Илиева – юрист от Български хелзинкски комитет и Женя Иванова – експерт от Български хелзинкски комитет. Поводът за гостуването им беше филмът на Иван Кулеков „Спалня №5“, в който 35-годишният Владислав Генов разказва за ужасите, които е преживял в дома за деца, лишени от родителска грижа, в село Бърдарски геран, Врачанско от 1985 до 1993 година.

Преди това Иван Кулеков обяви националния телефон 116111, на който деца могат да сигнализират безплатно, в случай на насилие. Има и възможност за изпращане на e-mail през сайта www.116111.bg. Кулеков разказа, че след първото излъчване на филма за насилието в домовете е поканил представител на прокуратурата, който да участва в предаването, но не е получил отговор на писмото си.

Адвокат Маргарита Илиева, правен директор в Български хелзинкски комитет, каза че без съмнение нещата, за които разказа Владислав Генов във филма „Спалня №5“ са престъпления и въпросът за давността не е нещо, което може да спре прокуратурата от това тя да образува производство. Самата давност, обясни тя, трябва да се установи в рамките на производството. „Прокуратурата няма никакво оправдание за това, че не образува производство. Нито за тези минали случаи, нито за тези, които се случват в момента“ – заяви Илиева. Тя допълни, че в момента престъпленията по домовете за деца продължават, като жертви на най-чудовищни зверства са децата с увреждания. Илиева даде пример с жалба, по която работи в момента, касаеща 3-годишно момченце от дом за деца с увреждания, чиято ръка е връзвана и стягана в продължение на толкова много време, че тя некротира – тоест тъканта изгнива до такава степен, че се налага животът му да бъде спасен, като ръката се отреже до лакътя.

Според адвокат Илиева е налице „активно нежелание да се налага законността“: „Прокуратурата в България е гнила институция, защото е така устроена, че над нея няма граждански контрол. Не може да се държи сметка на тези хора. И ако ти си човек в неравностойно положение, колкото ти е по-неравностойно положението, толкова повече прокуратурата нехае за теб. Не само нехае, тя споделя тези нагласи, които на първо място са причината ти да станеш жертва на насилие… Споделят расистки нагласи, споделят презрението към тези деца…“

Във видеоматериал, заснет от Иван Кулеков, Оля Ленкова, директор на Дома за деца лишени от родителска грижа в село Доганово разказа, че насилието и агресията сред децата се дължи на цялото наше общество и не е вина на определена институция. Тя заяви, че в дома, който ръководи няма насилие от страна на персонала към децата. „Когато има някакъв вид насилие, задължително уведомяваме Детска педагогическа стая“, обясни Ленкова. Тя е съгласна, че домовете за деца лишени от родителска грижа трябва да се затворят, но според нея това трябва да се случи адекватно – като децата не се местят на стотици километри.

Женя Иванова – социолог и специалист по правата на децата без свобода към Български хелзинкски комитет, разказа съвсем различни неща за дома в Доганово. „Говорихме с децата от дома и в разказите им се разкриха изключителни факти“, каза тя и допълни, че същите факти се потвърдили и от разказите на деца, преместени от този дом. Тя обясни, че много често картината, която представят служителите и директора на дома, се различава от тази, която описват децата. Ето какъв беше първият конкретен пример, които Женя Иванова цитира в шоуто: „Дете, към момента на 15 години, разказва за нещо, което се е случило преди няколко години – изнасилено е от служител на дома, когато му е занесло вечеря на работното му място. Същото дете, след случилото се, е изнасилено неколкократно от непълнолетни деца, настанени в институцията. Насилието се е случвало в занималнята, в столовата, в тоалетните. След това насилниците са били пребити от служител, който е разбрал за случващото се. Същото дете е изнасилено и от момче, жител на селото. Дълго време детето е приемало хапчета, водено е след груповото изнасилване дори на лекар. Прави неколкократни опити за самоубийство. В момента е в изключително лабилно състояние, изнервено е и упражнява насилие върху други по-малки деца.“ Иванова казва, че всички деца потвърдили това, че абсолютно всички в дома знаят за случилото се. „Никой не е сезирал прокуратурата, понеже директорката е отговорна“ – допълни адвокат Илиева.

Когато попаднат на такова престъпление, от БХК подават сигнали до прокуратурата. Според адвокат Илиева насилието, което се случва в тези затворени институции е от мащаб, какъвто никъде другаде в обществото няма, защото е на скрито и защото там няма никакъв коректив. Тя нарече тези домове инкубатори за насилие, места, където законът е „изрязан“ и складове за хора, в които държавата уврежда децата за живота, защото не се обръща внимание на индивидуалните им потребности. Тя смята, че тези институции трябва да бъдат разрушени, като преди това се извадят фактите наяве и бъдат изобличени тези практики, а след това се потърси сметка на прокуратурата за нейното бездействие. „Начинът да съществуват тези злодеяния е като бъдат скрити от обществото“, обясни тя.

Маргарита Илиева предложи три хода, които биха подобрили нещата. Първо, журналистите да получат пряк достъп до информацията и до децата в домовете. Това, обясни тя, зависи от местната власт. Второ, да се говори с децата, а не само със служителите. Разговорите според нея трябва да се водят от подготвени хора – психолози, социални работници. Трето, да се сезира прокуратурата, която би могла и да се самосезира, защото по закон има това правомощие, обясни юристът. „Докато сме общество, в което се случват тези неща, ние нямаме лично достойнство“, завърши тя.

Гост в предаването беше и д-р Надя Стойкова – изпълнителен директор на Института по социални дейности и практики.

Надя Стойкова внесе повече яснота около т. нар. Синя стая, която се използва за изслушване и разпити на деца, пострадали от насилие или друг тип престъпление, като поясни, че думата „разпит“ в случая е само правен термин. „В България създадохме първите такива стаи през 2008 година. Вече има около 14 стаи в цялата страна“, сподели Стойкова. Тя разказа, че за миналата година са направени над 120 изслушвания на деца в тези стаи, като най-фрапиращите случаи от детските разкази са за сексуални посегателства, включване в проституция и експлоатация.

Според Надя Стойкова резултатът, който дават изслушванията в Синя стая, е в помощ на децата. „Днес много се говори за това да дадем думата на децата – да могат да разкажат това, което им се е случило. Насилието, за съжаление, се случва не само на децата в институциите, това трябва да си го кажем. Случва се навсякъде. Затова тези стаи помагат детето да бъде в една защитена среда, близка до детската среда, с професионалист, който е подготвен за разпит и въобще за изслушване на детето, защото често пъти децата разказват истории, които са се случили преди години, но сега са готови да говорят“, каза г-жа Стойкова. Според нея трябва да се подхожда внимателно, когато „се хвърлят обвинения“: „Когато детето преживее нещо неприятно – има един процес на това то да реши, че иска да говори за това. Разпитът на децата може да ги травмира отново. Затова се опитваме да подготвим специалисти, които да говорят с тях и да създадем обстановка, в която да могат да го разкажат“. Надя Стойкова допълни, че в момента при едно задействане на прокуратурата и полицията в случай на насилие над дете – на пострадалото дете ще му се наложи да разказва на много хора едно и също нещо. „Това допълнително травмира детето. (…) Нашето желание е детето да може да го разкаже минимален брой пъти – най-добре веднъж“, каза тя, като поясни, че това може да се случва с помощна на запис на разговора с детето.

Надя Стойкова сподели и тревожните данни от изследване на Института по социални дейности и практики от 2010 година, което е обхванало 5 от домовете за деца, лишени от родителска грижа. Изследването е установило, че всяко пето дете е било жертва на сексуално посегателство, а всяко второ е ставало свидетел на такова. „Затова се върви в тази посока на затваряне на домовете, реформа, приключване на този начин на отглеждане и това е въобще световна тенденция, не само в България“, обясни Стойкова. Според нея формата на грижа за децата в домове „предразполага към насилие и прави децата по-уязвими в тази форма на грижа“.

Слави Трифонов изрази мнение, че основната кауза в момента е свързана именно със затварянето на домовете и децата от тях да бъдат социално интегрирани по друг начин. „Всъщност се търси по-подходяща форма на грижа за тези деца. Това може да бъде по-малък дом – тип семеен дом. Или приемно семейство. (…) Но това е въпрос и на социална отговорност. Държавата не може да заповяда приемните семейства да отворят домовете си за тези деца“, каза за финал Надя Стойкова.

В предаването, посветено на проблемите с насилието над деца в социалните домове, гостува и госпожа Ева Жечева – председател на държавната Агенция за закрила на детето, към която са всички домове за деца, лишени от родителска грижа.

Г-жа Жечева сподели впечатлението си от казаното до момента – а именно, че се създава нагласа в обществото – „нагласата, че това са едни зловещи места, зад стените, на които места, децата се изтезават, децата нямат подходяща грижа и никой всъщност не контролира качеството на грижа и не гарантира сигурността и безопасността на децата“.

От позицията си на председател на държавната Агенция за закрила на детето тя заяви, че България е с много тежко наследство: „България е с тежко наследство от 40 години, с една много широка мрежа от институции в затънтените места на България. И това е част от тези идеологически принципи, които са властвали в този период – че държавата е по-добрата майка на дете с увреждане, на дете, което е изоставено, на дете, което има проблеми, на дете, което бяга от вкъщи, дете, което родителите не могат да се справят…“ Според Жечева в годините на прехода нещата са станали още по-тежки, както заради тежката икономическа обстановка, така и заради липсата на политическа воля да се променят нещата.

Ева Жечева разказа, че при създаването на Агенцията през 2001 г. в домовете е имало близо 35 хиляди деца. В края на 2009 г. правителството приело национална стратегия „Визия за деинституционализация“, според която през 2025 г. домовете трябва да са нула на брой. Към момента домовете са 95, при 137 през 2009 г., а децата – с 5000 по-малко, обясни Жечева. По нейните думи е започнато с най-тежките случаи – децата с увреждания от домовете за деца с умствена изостаналост. С тези деца, за пръв път, били направени индивидуални оценки, започнала работа и с техните родители. В 80 общини за тези деца се строят нови къщи, в които се настаняват до 12 деца, като вече е факт настаняването на над 600 деца с увреждания.

Председателят на Агенция за закрила на детето Ева Жечева защити тезата, че социалните домове не са места, където трябва да бъдат отглеждани деца: „Там децата влизат със своите истории и с белезите в душата си, но влизайки, остават само белезите им и те имат общата история на институцията. (…) Ние наистина помагаме на децата сега да пишат своята история, защото тези деца не са само в институцията до 18 години. Тези деца имат един житейски път. Те трябва да бъдат подготвени, трябва да имат подкрепата на обществото, трябва да имат подкрепата на институциите, на бизнеса, на хората. Тези деца стават възрастни и за съжаление техният път е изключително труден.“

В края на предаването Слави Трифонов, Тошко Йорданов и Иван Кулеков стигнаха до извода, че това, което може да бъде направено от страна на „Шоуто на Слави“, е да бъдат поканени в предаването министрите на труда и социалната политика, на здравеопазването и на правосъдието.

Иван Кулеков презентира инициатива в помощ на децата от домовете, станали жертви на насилие: „Ние, които нямаме никаква власт, успяхме с помощта на Виваком да осигурим по един стационарни телефон във всеки един от тези домове. На телефонен номер 116111 децата, претърпели насилие, ще могат да се обаждат безплатно и да разкажат на психолог какво им се е случило. Подаряваме на Агенция за защита на детето и по един плакат, за да може до тези телефони да има и по един плакат. Може би телефоните ще бъдат счупени, плакатите скъсани, но не може да казваме, че това е положението и да не правим нищо.“

„Проблемите с насилието срещу деца могат да се решат с обединените усилия на всички. И под това всички, г-н Цацаров, ние не изключваме, а включваме и българската прокуратура.“ – завърши Кулеков.