Маргарита Илиева и Женя Иванова, 5 февруари 2015 г.

Гости в „Шоуто на Слави“ бяха Маргарита Илиева – юрист от Български хелзинкски комитет и Женя Иванова – експерт от Български хелзинкски комитет. Поводът за гостуването им беше филмът на Иван Кулеков „Спалня №5“, в който 35-годишният Владислав Генов разказва за ужасите, които е преживял в дома за деца, лишени от родителска грижа, в село Бърдарски геран, Врачанско от 1985 до 1993 година.

Преди това Иван Кулеков обяви националния телефон 116111, на който деца могат да сигнализират безплатно, в случай на насилие. Има и възможност за изпращане на e-mail през сайта www.116111.bg. Кулеков разказа, че след първото излъчване на филма за насилието в домовете е поканил представител на прокуратурата, който да участва в предаването, но не е получил отговор на писмото си.

Адвокат Маргарита Илиева, правен директор в Български хелзинкски комитет, каза че без съмнение нещата, за които разказа Владислав Генов във филма „Спалня №5“ са престъпления и въпросът за давността не е нещо, което може да спре прокуратурата от това тя да образува производство. Самата давност, обясни тя, трябва да се установи в рамките на производството. „Прокуратурата няма никакво оправдание за това, че не образува производство. Нито за тези минали случаи, нито за тези, които се случват в момента“ – заяви Илиева. Тя допълни, че в момента престъпленията по домовете за деца продължават, като жертви на най-чудовищни зверства са децата с увреждания. Илиева даде пример с жалба, по която работи в момента, касаеща 3-годишно момченце от дом за деца с увреждания, чиято ръка е връзвана и стягана в продължение на толкова много време, че тя некротира – тоест тъканта изгнива до такава степен, че се налага животът му да бъде спасен, като ръката се отреже до лакътя.

Според адвокат Илиева е налице „активно нежелание да се налага законността“: „Прокуратурата в България е гнила институция, защото е така устроена, че над нея няма граждански контрол. Не може да се държи сметка на тези хора. И ако ти си човек в неравностойно положение, колкото ти е по-неравностойно положението, толкова повече прокуратурата нехае за теб. Не само нехае, тя споделя тези нагласи, които на първо място са причината ти да станеш жертва на насилие… Споделят расистки нагласи, споделят презрението към тези деца…“

Във видеоматериал, заснет от Иван Кулеков, Оля Ленкова, директор на Дома за деца лишени от родителска грижа в село Доганово разказа, че насилието и агресията сред децата се дължи на цялото наше общество и не е вина на определена институция. Тя заяви, че в дома, който ръководи няма насилие от страна на персонала към децата. „Когато има някакъв вид насилие, задължително уведомяваме Детска педагогическа стая“, обясни Ленкова. Тя е съгласна, че домовете за деца лишени от родителска грижа трябва да се затворят, но според нея това трябва да се случи адекватно – като децата не се местят на стотици километри.

Женя Иванова – социолог и специалист по правата на децата без свобода към Български хелзинкски комитет, разказа съвсем различни неща за дома в Доганово. „Говорихме с децата от дома и в разказите им се разкриха изключителни факти“, каза тя и допълни, че същите факти се потвърдили и от разказите на деца, преместени от този дом. Тя обясни, че много често картината, която представят служителите и директора на дома, се различава от тази, която описват децата. Ето какъв беше първият конкретен пример, които Женя Иванова цитира в шоуто: „Дете, към момента на 15 години, разказва за нещо, което се е случило преди няколко години – изнасилено е от служител на дома, когато му е занесло вечеря на работното му място. Същото дете, след случилото се, е изнасилено неколкократно от непълнолетни деца, настанени в институцията. Насилието се е случвало в занималнята, в столовата, в тоалетните. След това насилниците са били пребити от служител, който е разбрал за случващото се. Същото дете е изнасилено и от момче, жител на селото. Дълго време детето е приемало хапчета, водено е след груповото изнасилване дори на лекар. Прави неколкократни опити за самоубийство. В момента е в изключително лабилно състояние, изнервено е и упражнява насилие върху други по-малки деца.“ Иванова казва, че всички деца потвърдили това, че абсолютно всички в дома знаят за случилото се. „Никой не е сезирал прокуратурата, понеже директорката е отговорна“ – допълни адвокат Илиева.

Когато попаднат на такова престъпление, от БХК подават сигнали до прокуратурата. Според адвокат Илиева насилието, което се случва в тези затворени институции е от мащаб, какъвто никъде другаде в обществото няма, защото е на скрито и защото там няма никакъв коректив. Тя нарече тези домове инкубатори за насилие, места, където законът е „изрязан“ и складове за хора, в които държавата уврежда децата за живота, защото не се обръща внимание на индивидуалните им потребности. Тя смята, че тези институции трябва да бъдат разрушени, като преди това се извадят фактите наяве и бъдат изобличени тези практики, а след това се потърси сметка на прокуратурата за нейното бездействие. „Начинът да съществуват тези злодеяния е като бъдат скрити от обществото“, обясни тя.

Маргарита Илиева предложи три хода, които биха подобрили нещата. Първо, журналистите да получат пряк достъп до информацията и до децата в домовете. Това, обясни тя, зависи от местната власт. Второ, да се говори с децата, а не само със служителите. Разговорите според нея трябва да се водят от подготвени хора – психолози, социални работници. Трето, да се сезира прокуратурата, която би могла и да се самосезира, защото по закон има това правомощие, обясни юристът. „Докато сме общество, в което се случват тези неща, ние нямаме лично достойнство“, завърши тя.

По-късно в предаването гостуваха Надя Стойкова от Института по социални дейности и практики и Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето.

Цялото предаване от 5 февруари 2015 г.