Иван Кулеков, 24 февруари 2015 г.

На 5 февруари 2015 г. „Шоуто на Слави“ беше посветено на темата за състоянието и нечовешките взаимоотношения, които има в домовете за деца, лишени от родителски грижи. Тогава в предаването гостуваха представители на Българския хелзинкски комитет, изпълнителният директор на Института по социални дейности и председателят на държавната Агенция за закрила на детето, а водещият Слави Трифонов отправи покана за гостуване към тримата министри, които имат пряко отношение към тези домове – министрите на правосъдието, на здравеопазването и на труда и социалната политика.

На 24 февруари 2015 г. Иван Кулеков обясни, че поканата да гостуват в „Шоуто на Слави“ са приели двама от министрите – Ивайло Калфин, министър на труда и социалната политика и Петър Москов, министър на здравеопазването. Писмен отказ е получен от Министерството на правосъдието, в който се казва: „Министерството на правосъдието няма никакви правомощия както по отношение на домовете за деца, лишени от родителски грижи, така и за домовете за деца с увреждания. В този смисъл няма как да коментираме както изнесените в предаването факти и обстоятелства, така и планираните и провежданите политики в тази област“.

Слави Трифонов изрази своето възмущение от позицията на Министерството на правосъдието. „Прокуратурата нали е част от държавата? Какво като нямат власт над нея? Могат да я провокират да говори. Ако министърът на правосъдието не може да отиде да каже нещо на главния прокурор, кой може – ти ли?“, обърна се към Иван Кулеков водещият. Кулеков допълни, че именно през това министерство минават законите за детската престъпност, а действащият в момента закон в България за детската престъпност е от 1958 година. По думите му в България не може да става дума за реформа в правосъдието, тъй като страната ни изобщо не е в крак с европейските стандарти за детско правосъдие.

Иван Кулеков каза още, че предаването от 5 февруари е имало голям отзвук и е довело след себе си протестно писмо от ФОНДАЦИЯ „ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ“. Извадка от писмото бе представена в ефир:

„Уважаеми г-н Трифонов, с искрено огорчение и възмущение заявяваме категорично, че изнесената от представители на БХК информация от трибуната на Вашето предаване не отговаря на истината и повлия значително върху психическото състояние и поведението на децата, настанени в ДДЛРГ с. Доганово. (…) През септември 2014 г. ние станахме свидетели на започнала деинституционализация на част от децата в ДДЛРГ в с.Доганово, която не отговаряше на никакви дори елементарни правила и планове (…) Във връзка с този проблем, ние подадохме сигнал до множество организации, между които и БХК. (…)
Въпросната проверка е извършена като „разследване“ и така наречените „изследователи“ от БХК грубо и безпардонно са действали, погазвайки всякакви права на децата и на работещите в дома. (…) Най-голямата ни изненада бе обаче Вашето предаване от 05.02.2015 г., когато видяхме и чухме ужасяващи неща, които са се случвали с децата в ДДЛРГ с. Доганово. (…) Изрично искаме да подчертаем, че изнесената информация от представителите на БХК във Вашето предаване е свързана със събития, случили се преди години, за които виновните са установени и наказани. (…) За нас звучи абсолютно непрофесионално и неприемливо и предложението в домовете за деца, лишени от родителска грижа, да има свободен достъп от страна на всеки журналист или какъвто и да е друг „специалист“. (…) Уважаеми , г-н Трифонов, положете усилия и направете задълбочено проучване на случая.
Росица Букова, изп. директор на ФДБМ“.

След това Слави коментира, че се правят проучвания, но добави, че не може да приеме „някои от тези неща“ в писмото, като например защо да няма достъп на журналисти…

Иван Кулеков представи и отговора от страна на БХК (Български хелзинкски комитет), изпратен от неговия председател Красимир Кънев. Ето част от неговия отговор: „Аз нямам никакви съмнения в достоверността на информацията, свързана със сексуални насилия, побой и тормоз спрямо децата в дома в Доганово. Тя бе събрана, чрез многобройни интервюта, проведени както с деца, така и със сътрудници в самия дом и в ЦНСТ-Самоков. (б.р. където са настанени 12 деца от дома в Доганово). Интервютата с децата бяха проведени насаме. Различни деца, без връзка едно с друго и без възможност да се наговарят, разказаха за насилията и тормоза по непротиворечив начин.“

Слави Трифонов коментира, че не е важно кой какво казва, а е важно да има ефективност. Иван Кулеков съобщи, че в домовете вече е започнал монтажът на телефони от мобилния оператор Виваком.

Иван Кулеков сподели, че по-рано днес на Кръгла маса, организирана от UNICEF, е била обсъждана реформата в системата за закрила на детето. Най-важното според него било изказано от един англичанин: „Не може да се реформира част от една система. Трябва да се реформира цялата система, за да има реформа.“

Кулеков представи три видео материала, заснети на Кръглата маса. Първото от тях беше с представителя на UNICEF Миглена Харизанова, която казва: „Над половината от семействата все още смятат, че физическото наказание, удрянето, е нещо, което те могат да използват във възпитанието на децата си. Че то не уврежда детската психика, че е нещо съвсем нормално. И това се пренася в практиките в различните форми на грижа в домовете, в институциите, където живеят децата.
Знаем, че в домовете се среща насилие. По-често се среща, отколкото в семейната среда.“ Според нея това е място, където поради спецификата на грижата има деца с различни съдби, с много проблеми, които са преживели насилие преди да дойдат в домовете и всичко това се изразява там. Възможностите на персонала да се справи с насилието са малки, защото често малък персонал се грижи за много деца, каза Миглена Харизанова. „За съжаление това, което виждаме, е че дори, когато се разкрие насилието, често реакцията на институцията не е достатъчна, за да се спре и за да се реагира спрямо извършителите“ – добави тя.

Иван Кулеков разказа, че на Кръглата маса са присъствали и представители на 16 неправителствени организации, които работят с децата. Ето какво казва в интервюто техният говорител Трендафил Меретев от фондация „LUMOS“: „Фондация „LUMOS“ е част от по-голяма коалиция, която се нарича „Детство 20-25“. Сега ние чуваме твърдения на различните представители на министерства и институции, че има готови списъци, всяко дете има направление, знае се къде ще отиде. Обаче срещаме много често съпротива от страна на общините. Например много общини не искат да приемат деца с тежки увреждания, защото не са подготвени, страхуват се. Има известни опасения, че няма да се справят с тази грижа за децата с тежки увреждания. И много често предварителното планиране всъщност не се случва на практика. Случват се други неща, които не са в интерес на децата. Има голям риск децата с най-тежки увреждания да останат последни в институциите. А трябваше може би да бъде обратното. Нашият най-голям проблем в момента е, че ние не виждаме политическо лидерство по отношение на това кой да поеме управлението на този процес. Има няколко министерства, които са пряко ангажирани с процеса – министерство на здравеопазването, министерство на социалната политика, на образованието – и трябва много добра координация между тях, за да се получи една наистина добра грижа. Това на този етап не се случва.“

Третото интервю, според Кулеков, е най-важно – то е с дете, преминало през домове от различен тип. Ето какво каза пред камерата 20-годишната Емона Иванова: „Още като дете, като са ме родили родителите ми, съм била настанена в Плевен, това е първата институция, следващата ми е в село Борислав, Плевенско, след това бях в Луковит, най-много години бях в Луковит. Според мен не е добре да се живее в институция, защото там сме по-ограничени, по-затворени, нямаме възможността да изразяваме мнението си. Бяхме затворени, затворени от обществото. Все едно, че бяхме в някаква дупка, за която дупка никой не знае.“ Емона е била 13 години в дом в Луковит, през 2014 г. по проект „Детство за всички“ я настаняват в защитено жилище в Ловеч. Емона не вижда голяма разлика между двата вида институции: „Разликата е че сме в по-тесен кръг и че там съм по-свободна.“ Нещо, което тя изтъкна, че не харесва и я притеснява, е че там са „смесени по увреждания“. Тя и още едно момиче са „напълно нормални“, но другите три деца са психично болни и не излизат почти никъде, ходят само на Дневен център. „Това е техният живот, аз не желая такъв и се боря по всякакъв начин да не е такъв този живот“, заяви Емона. Тя каза още, че не намира особена разлика в сегашните институции и предишните, защото това, което се е случвало преди, се случва и сега.

Цялото предаване от 24 февруари 2015 г.