„Беше страшно, все едно идва краят на света”

8 февруари 2012 г.

В деня на национален траур в памет на жертвите от водната стихия в Харманлийско, гости на „Шоуто на Слави“ бяха трима жители на най-засегнатото от наводненията село Бисер – Ваня Килова, Елена Козалиева и Атанас Георгиев. След преживения ужас, тримата намериха сили да разкажат отново за случилото се пред цяла България.

Възпятото от Петко Славейков в „Изворът на Белоногата” село Бисер, доскоро не бе известно на никого. Гостите ни тази вечер го описаха като много оживено село с млади хора, училище, читалище.

Ваня Килова, която от 5 години е с трансплантирано сърце и чака за нова трансплантация – на бъбрек, остава с напълно опустошена къща след бедствието. Наводнението я заварило вкъщи, готвейки се да отиде на работа в читалище „Пробуда“, където е секретар. „Видях, че реката е придошла – градината ни беше залята.“ Съпругът й се опитал да качи семейството в колата, но не успял да изпревари вълната, която заляла къщата. Ваня, 18-годишната й дъщеря Радина и 80-годишният й баща се качили на тавана, докато водата заливала стаите на къщата. Гледали как водата непрекъснато се покачва и очаквали да ги залее напълно. Съседните къщи с грохот се сгромолясвали, плевнята и оградата им също били разрушени. „Сигурно около два часа сме стояли на тавана, докато водата започне да се отдръпва. Всъщност тя не се отдръпна, а се разпиля из цялото село, заля навсякъде и тогава нивото й спадна. Беше страшно, все едно наистина идва краят на света. Потоп…“

Преди шоуто Ваня получила обаждане от жената, сърцето на чиято снаха носи, която й казала, че не може с нищо не да й помогне. Ваня отвърнала, че те вече са й помогнали да е жива и сега носи отговорност за двама души и затова трябва да живее и да се бори. Тя призова хората и правителството да не забравят за селото, когато отмине новината за бедствието в медиите. Къщата й сега е пълна с тиня и кал, обясни Ваня и отговори на въпроса на Слави, че живее при свои близки в по-високата част на селото.

Сутринта на 6 февруари, когато стената на язовир „Иваново“ се скъса, Атанас Георгиев се прибирал в родното си село Бисер от Харманли. „В 8,15 сутринта водата беше придошла, имаше около 1 метър вода. После се покачи до 2 метра и 20 сантиметра. Цялото село беше залято.“ – спомня си Атанас. След като нивото спаднало, той използвал джипа си и заедно с приятеля си Красимир и неговия трактор, започнали да извличат хората от придошлата вода. „Никой нищо не можеше да направи – имаше над 2 метра вода – трябваше тя да се стече и тогава да влизаме. Хората в най-пострадалите къщи викаха за помощ, но никой не можеше да направи нищо.“ – разказа Атанас. След като лодка така и не дошла на помощ в близките два часа, приятелите се домогнали до лодка на човек от селото, в една от зелетите къщи и с нея първо изкарвали хората до плиткото, а оттам ги извличали с трактора и после с джипа.
Атанас се занимава със земеделие – отглежда дини и царевица. Той е от малкото късметлии, чиито къщи са разположени по-високо и са останали незасегнати.

Елена Козалиева разказа, че имала кафене в парка на селото, от което се препитавала. С мъжа й още предишната вечер видели, че паркът се пълни с вода. В 4,30 ч. през нощта съсед ги извикал и им казал, че заведението им се наводнява. Съдите им пълнели чували, за да преграждат дворовете си. „Когато влезнахме в заведението видяхме как от фугите на мрамора хвърчи вода като от фонтан. Още не беше започнала да влиза вътре. Заведението е един рейс и отдолу има една пристройка. Тримата качихме машините и хладилниците горе, в рейса. Обаче, каква сила е дошла, какво е станало – всичко е долу…“ – разказа Елена. Кметицата, дошла по това време на място, се обадила в Гражданска защита, а Елена и мъжът й отишли да се стоплят в другото кафене на селото. Оттам Елена вижда как синът й и снаха й едва се измъкват от водата, отивайки на работа. „Колата ни я е влачила водата 300 метра и я е обърнала на един стълб, а камиона – с това тежко гребло, го е закарала на стадиона.“ – каза Елена. Тя станала свидетел на случващото се, без да може нищо да направи.
От кафенето й не е останало почти нищо. Къщата й също е напълно наводнена – водата стигнала до една педя от тавана. Сега Елена спи при дъщеря си и не знае какво ще прави оттук нататък: „Сега трябва да се почва от нула. Градили сме всичко с години…”

На въпроса на Слави дали познават загиналите, тримата гостуващи в студиото отговориха утвърдително и допълниха недвусмислено: „Възрастни хора са, но не заслужаваха тази съдба.“