Николай Бареков, 10 декември 2013 г.

Николай Бареков беше гост в „Шоуто на Слави“ и в първата част на предаването отговаря на въпросите на Слави Трифонов, а във втората се изправи срещу редколегията. Той беше един от политиците, които „Шоуто на Слави“ покани да гостуват в тази конфигурация на предаването.

В началото Бареков каза, че сам е направил избора си да напусне БТВ и не съжалява за това: „Аз дадох почти 8 от най-силните и най-добрите си години като млад човек на bTV. На финала стана един конфликт, в който бяхме замесени, това вече не е тайна – Люба Ризова разказа за него – няколко лица. Аз бях все пак най-нисшестоящият в йерархията и логично беше аз да си тръгна. Всъщност това беше един много добър, макар и малко закъснял ход от моя страна.“

Бареков обясни мотивите си да приеме поканата за гостуване в шоуто, съзнавайки, че ще му бъдат задавани по-остри въпроси: „Реших, че моето място е тук, защото тук се задават неудобни и директни въпроси. И предпочитам да ходя в такива предавания, за да дам и пример на политиците, които, учудвам се защо, единият не ходи в едната телевизия, другият не ходи в едното шоу – омразата между българите е доста голяма, за жалост политиците направиха… и то не между българите, а между политическия елит и българския народ, който направи всичко възможно да раздели хората. Тази омраза вече се прехвърли и върху медиите и отношението на политиците към медиите, не смятам, че това е демократично и коректно. Затова съм тук, за да демонстрирам, че точно там, където най-няма да ме жалят, трябва да ходя, за да видя какво мислят медиите за мен и за моите прояви.“

Николай Бареков разказа, че влизането му в политиката е акт, продиктуван от предаванията му като журналист, в които пътувал много и се срещал с хората: „Осъзнах в един момент, че да назоваваш проблемите на хората не е достатъчно. Човек трябва да предлага и конкретни решения. А конкретни решения за жалост могат да се предлагат само от хората, които са във властта и имат власт в политиката.“
Слави постави въпроса за бъдещите амбиции на политика: „Вие сте филолог. Доста смело на няколко места казахте, че се готвите да бъдете министър-председател, даже, мисля, че казахте, че и за президент се готвите?“ Бареков отвърна така: „Не се знае Господ какви избори ще поднесе, и българският народ. Ситуацията е много заплетена, но ще дам и обратния пример. Гледах при Вас хората от Реформаторския блок – няколко човека бяха дошли и Вашите сценаристи зададоха най-логични въпрос: „Добре де, вие сега кандидатствате да вземете властта и не искате да бъдете патерица, поне така твърдите, кой ще бъде премиерът?“ И те нямаха отговор на този въпрос, а в края на краищата българският народ иска да знае кой има куража и отговорността да поеме съдбите на държавата в свои ръце, особено в трудни и размирни времена“.

Бареков заяви, че се чувства достатъчно подготвен за висш държавен пост: „Г-н Трифонов имам качествата житейски, куражлия човек съм, не съм безразсъден обаче, рационален съм, бил съм всичко в този живот, от най-ниското стъпало съм започнал и стигнах до изпълнителен директор на две големи телевизии, член на няколко борда с международно участие. Специализирал съм в Лондон, във Вашингтон и в Атланта в рамките на CNN International.“ По думите му един министър-председател трябва да познава материята, да чете документи и да има връзка с хората. Николай Бареков заяви, че е наблюдавал в предишни случаи как бързо се губи реална представа за „дереджето на българския народ“. В този ред на мисли той допълни, че не би забравил хорската болка, а това, което би го зарадвало, е накрая хората от благодарност да кръстят „една уличка в някое забутано село“ на негово име.

Относно сравненията с Яне Янев и Волен Сидеров, Бареков каза, че между него и тях има видима разлика. Той уточни, че политическото му движение не е срещу държавата, а срещу политическата система в този й вид. В случай, че получи по-малко гласове, Бареков би предложил програмата си на другите политически сили и само ако пожелаят да работят по нея, той би подкрепил тяхно правителство. Според него движението му е готово и да бъде опозиция. Сравненията с „Атака“ Бареков определи като неуместни: “Това е една организация, която стои в крайното дясно, тя е по-скоро една антиевропейска организация, докато ние сме проевропейски настроени.”

На финала на разговора си със Слави, Бареков засегна и темата за екипа, с който работи и управленската си програма: “Имаме екип, но не сме събрали напълно нашия екип, не сме го окомплектовали. Ние имаме нужда от малко време и точно поради тази причина не бързаме да има избори в този момент, защото ако има избори сега по коледните празници, ние не сме готови.” Бареков изтъкна, че в момента пишат управленска програма, амбицията за която е да обхваща „няколко петилетки“.

Във втората част на предаването Николай Бареков се изправи пред въпросите на сценаристите на „Шоуто на Слави“ – Иван Кулеков, Тошко Йорданов, Драгомир Петров, Александър Вълчев и Ивайло Вълчев.

Тошко Йорданов поиска да узнае как един човек, който е гледал политиците от другата страна на камерата, да говорят и обещават неща, които не могат да изпълнят, „смело и безотговорно“ се хвърля в същата посока. Йорданов попита защо се дават популистки обещания: „Най-малкото те не могат да бъдат изпълнени, защото вие няма да бъдете реално във властта. С тези проценти, с които ще влезете, ако влезете, в най-добрия случай можете да се прикачите към някоя партия и нито едно от тия неща няма да бъде изпълнено“, каза той. Николай Бареков отговори, че дори да не бъдат избрани с достатъчен брой мандати в следващия парламент, те ще бъдат в опозиция и ще изчакат своя ред. „Ние няма да бъдем патерица на някоя от трите партии, ние сме антисистемна партия и искаме да сменим политическия модел в този му вид“, заяви той.

Поставен беше и въпросът за връщането на армията, с идеята хората, които нямат образование да учат там 1 година, както и да бъде въведена трудовата повинност. „Трудовата повинност е една от най-мракобесните неща, направени при правителството на Стамболийкси, което предизвиква огромно недоволство в цялото общество, защото – най-малко, се нарушават гражданските права“, изрази възмущение Тошко Йорданов. В отговор Бареков поясни, че не става въпрос за казармата в стария й вид, а се обръща внимание на българските граждани, които са без образование, без трудови навици, за които казармата може да се окаже един добър старт. Той възрази на Тошко Йорданов, че това не е трудов лагер, а „една много позитивна институция, която приучава към самостоятелност“. Тошко Йорданов изрази мнение, че това – необразованите хора да влизат в казармата, е сегрегация по образователен ценз.

По темата взе отношение и Драгомир Петров: „Искате да кажете, че да затвориш едни хора против тяхната воля на едно място, е много добро нещо?“. Бареков побърза да обясни, че не става дума за затваряне на хора и го определи като тип училище, в което се учи до обяд, а следобед се дава труд в полза на обществото и вечер хората се прибират у дома. Според него няма нищо лошо в трудовата повинност, за която се получава минимална работна заплата. На въпроса как може човек да бъде накаран да влезе в „казармата“, Николай Бареков на свой ред попита защо на човек ще му трябва да се отказва от такава възможност: „Този човек получава възможност да се образова, възможност, работейки, да получава една минимална работна заплата“. Иван Кулеков коментира, че човек сам трябва да решава кое е добро за него, а не държавата. В спор с Тошко Йорданов какво точно се предвижда да бъде това – казарма или място за оказване на обществено полезен труд срещу заплащане, Бареков заяви, че това място ще бъде за безработни български младежи без средно или без основно образование, а тези, които имат средно или висше образование, ще имат възможност да се откупят.

Тошко Йорданов повдигна и въпроса за обещаното раздаване на безплатни таблети за всички деца от 1-ви до 12-и клас, след като тези пари могат да бъдат дадени за заплати на учителите. „Трябва да приучаваме децата към високите технологии“, беше отговорът на Бареков и той беше категоричен, че това за него не е популизъм. Според него 100 милиона лева ще са необходими, за да се закупят таблети за всички ученици. Тошко Йорданов изрази становище, че „проблемът на българското образование не е, че децата нямат таблети, проблемът е, че учителите са изключително ниско платени и всеки, който е малко по-кадърен, не става учител“. На свой ред Бареков се съгласи с тезата и каза, че той има предложение бюджетът за образование да бъде увеличен с 1%. „Но за да направим всичко това, ние трябва да разполагаме с бюджета. Трябва да бъдем вътре в управлението, да видим какъв е бюджетът на страната и откъде могат да дойдат тези пари“, каза Николай Бареков.

Без да бъде питан за това, Николай Бареков сам коментира своето предложение за даване по 350 лева за родено второ дете в семейство. Всички сценаристи се съгласиха единодушно в адекватността на такова предложение, но им се наложи да изслушат и обосновката. След това дойде ред Николай Бареков да защити предложението си за създаване на фирмите в земеделието, които да бъдат с 50 % държавно участие. Бареков изтъкна, че идеята е държавата да се ангажира да инвестира не във временна трудова заетост, а в предприятия, които да се занимават с изкупуване и преработка на земеделска продукция и тя да бъде изкупувана на „едни по-справедливи цени“. Той заяви и своята увереност, че „на един конкурс много чуждестранни фирми биха се явили да станат акционери на държавата“. По думите му търгът ще е международен. Той отрече на търга да се появят т. нар. „близки фирми“ с думите, че те няма откъде да се появят. В подкрепа на тезата си, че така ще се вдигне зеленчукопроизводството, Бареков заяви, че „хората с два декара няма как да атакуват големи пазари“, на което Тошко Йорданов опонира с твърдението, че създаването на тези предприятия „няма да увеличат двата декара на производителя“.

Иван Кулеков постави въпроса откъде са парите за кампанията на „България без цензура“, възлизащи на 800 хиляди лева. Бареков отговори, че парите са от неговото шоу по ТВ7 „България без цензура“, в чийто последен пети сезон г-н Бареков е бил продуцент. „Аз имах договор с телевизията. Първо го правих като работник, на заплата, първите четири сезона в телевизията. След което телевизията подписа продуцентски договор с Ноу Фрейм…“ На уточнението на Слави, че е получил пари, с които си прави политическата кампания, Бареков възрази: „Не съм получил тези пари. Тези пари бяха инвестирани в този продукт, който е телевизионен, който беше най-рейтинговият на телевизията… и който даде възможност на българския народ да говори там, а не аз.“

Драгомир Петров провокира опонента на редколегията с предложение – ако сега кръстят на него голям булевард, ще се откаже ли. Бареков отговори отрицателно и коментира: „Опита се да ме подкупи, защото знае, че ще объркам сметките на големите партии“, след което направи уточнението, че си е избрал село Забърдо, в което малка уличка да носи неговото име.

От Драгомир Петров дойде и въпросът каква е връзката на Бареков с бившата жена на Ахмед Доган. Политикът коментира, че сключилата брак с Доган (през 1991 г.) Айсехел Руфи, е била безработна и е била поканена от него да работи за уебсайта, който е създал след напускането си на bTV. Айсехел е била редактор, а след това и главен редактор на интернет изданието. По думите на бившия журналист, Айсехел преди много години „е имала житейското щастие или нещастие“ да е била съпруга на Доган, а сега тя има друго семейство и прекрасно дете. Тя и сега е там (работи в уебсайта, бел. ред.), каза Бареков и се възмути, че медиите „разиграват такава популистка карта“. Бареков също така изрази своята благодарност към нея, за направеното през последните пет години.

Сашо Вълчев, който е от Родопите, пожела да узнае как се е чувствал Николай Бареков, когато бабите са пели песен за него. Бареков отклони въпроса, като първо предложи тези жени да бъдат поканени в шоуто, а след това изтъкна, че се гордее със своята родопска жилка. Имал и малък бизнес в Девин, който фалирал, добави политикът. Той акцентира, че една от стратегиите, които предлага, (но вероятно сценаристите ще кажат, че е популизъм,) е че държавата трябва да има специална стратегия, подсигурена с нормативни актове, за развитие на регионите – Северозападна България и Родопите.
Сашо Вълчев успя да върне разговора на темата и получи отговор, че песента е заварила Бареков неподготвен, а той се почувствал „леко засрамен, но и много трогнат“. После се съгласи с твърдението на родопчанина Вълчев, че доколкото по-голямата част от работата му е в провинцията – да, чувства се народен човек. На това твърдение Александър Вълчев се противопостави с думи на самия Бареков по адрес на такива народни хора, каквито са зърнопроизводителите, дошли да протестират в София. Вълчев цитира публикация от 8 декември 2011 г. с думите на Бареков и поиска от него да коментира огромния контраст в позицията му тогава и сега:

„Бареков: Ще оглавя гражданско общество срещу развилнялата се пасмина от провинцията
Този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини да се омита още днес от столицата, където сме дошли пак казвам да си изкарваме хляба, защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази развилняла се пасмина от провинцията и не се знае ние какво можем да направим – можем да режем гуми, може да палим трактори. Аз не желая някакви разюздани селяни наистина в центъра на София да ми пречат да си изкарвам хляба. (…) И не желая такива хора да идват тука на моя територия и да ми пречат аз да работя. Аз да не съм отишъл например в техните села да си паркирам отпред колата пред тракторите и да стачкувам. Побъзикаха се, спориха, караха се с Борисов, искаха да оставки. Айде да се прибират и да работят. Защото тая държава е на това дередже, защото не работят хората. Ами като нямат работа (на реплика на водещата, че сега нямат работа – бел. ред.) да отидат да си режат сланината и винцето върху вестника и да ядат. Нали това е забавлението по селски в България, така се възприема.“

Николай Бареков заяви, че цитатът е коректен (думите са казани в ТВ предаване – бел. ред.). Той заяви, че вече е поднесъл своите извинения и отново каза в ефир, че съжалява. Допълни и, че е добре човек от време на време да си дава сметка, когато греши. Николай Бареков обаче пожела и да разясни, че думите му от декември 2011 г. са провокирани от факта, че протестът е бил на зърнопроизводителите, които са най-скъпо платените сред земеделските производители. „Там, знаете че, около 70% от европейските субсидии за земеделие отиват, защото има огромни площи, а зеленчукопроизводителите, останалите, в България, нямат този достъп до евросубсидии. Това беше поводът.“ Тошко Йорданов изрази несъгласието си с Бареков с думите: „Протестът беше срещу правителството на Борисов, който Вие крепяхте самоотвержено“.

Николай Бареков не се съгласи с упрека на Тошко Йорданов, че по времето на скандала „Мишо Бирата“ журналистът се е държал сякаш нищо не се е случило. Бареков се противопостави на обвиненията, че е обслужвал интересите на ГЕРБ и заяви, че дело на ТВ7 са „двете най-големи разследвания – за цената на лекарствата, вдигнати по времето на Борисов с 500%“ и за готвеното повишаване на цената на тока с 20%.
Лидерът на „България без цензура“ отрече някога да е имал финансови взаимоотношения с Бойко Борисов и допълни, че е подкрепял бившия премиер „напълно съзнателно, защото той беше един шанс в определен момент за България“.

Според Бареков за 4 години обаче Борисов е успял „да се изолира достатъчно от българския народ“ и по думите му най-големият провал на ГЕРБ е бил в социално-икономическата сфера.
Бареков заяви още, че в последната една година от управлението на ГЕРБ Бойко Борисов не е гостувал в негови предавания. За отношенията си с бившия премиер гостът на Редколегията отсече: „Да ви кажа честно спя с много чиста съвест.“

Николай Бареков изрази убеденост, че той и ТВ7 са подкрепили февруарските протести и кадрите били „изцяло в полза на хората“. На въпрос на Тошко Йорданов защо тогава е бил освиркван навсякъде по време на протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, Бареков отговори: „Пеевски няма нищо общо с телевизията.“ Иван Кулеков обаче изрази съмнения, че Пеевски „има общо с обръщането на палачинката“. За протестите #ДАНСwhithme Бареков каза следното: „В София протестите се изродиха много бързо в протести на Реформаторския блок и те решиха да си разчистват сметките с телевизията. (…) Първите 2-3 дни протестите бяха доста истински, доста граждански, но още на първия ден се намери човек с чук, който разби SNG–то на телевизията. Според вас този човек мирно протестиращ ли е бил?“ Бившият шеф в ТВ7 заяви още, че е защитил bTV като телевизия, когато е била освирквана на февруарските протести и очаква същата подкрепа, когато някой унищожава техниката на ТВ7.

Пред Редколегията Николай Бареков обяви партията си (чиято регистрация предстои, бел. ред.) като „антисистемна“ и такава, която иска да отстрани БСП, ДПС и ГЕРБ от властта. Бареков заяви, че партията му ще премери сили на изборите за европейски парламент, но и обясни какво очаква, ако през май има и парламентарни избори: „Нека да видим какъв резултат ще вземем. Ако този резултат не е достатъчен да бъдем първа политическа сила и с нашата програма да управляваме страната, ние имаме тази убеденост и решение, че ще останем в опозиция.“ Все пак Бареков уточни, че е възможно да подкрепят правителство, което приеме да работи по програмата на „България без цензура“, озаглавена „Чисти ръце“. За да подкрепят обаче правителство на ГЕРБ, БСП или ДПС, ангажирането с програма „Чисти ръце“ не е единствено условие на Бареков. Младият политик ще държи да има „политическа лустрация за членове на СИК и ВИС“, след което конкретизира: „Т.е. ако Борисов не е във властта, ако Цветанов не е – понеже има обвинение, ако Сергей Станишев, Местан, всички останали се подложат на операция „Чисти ръце“, но както трябва – с офшорни сметки, с банкови сметки, с перманентна проверка от службите, ако има агенция „Чисти ръце“ и ако влезнат неопетнени политици, те може и да са от ГЕРБ.“

В края на дискусията Николай Бареков отрече основният му патос да е срещу ГЕРБ и заяви, че той е насочен срещу БСП, ДПС и ГЕРБ. Бареков не включи „Атака“ в това число и се обоснова с това, че партията на Волен Сидеров „не е фактор“.

Цялото предаване от 10 декември 2013 г.