В България бавно започваме да осъзнаваме правото на собствена гледна точка

Социалният антрополог Харалан Александров беше гост в „Шоуто на Слави“ и сподели със зрителите своята гледна точка към процесите, на които сме свидетели в българското общество.

Александров обясни поведението на хората във властта със съкровеното човешко желание да бъдеш харесван: „Голямо е изкушението да кажеш неща, които да се харесат. Ние имаме много остра нужда да бъдем харесани. Не можем да се сърдим на хората, че се опитват да се харесват по грешен начин. За да се чувстваш добре, за да бъдеш успешен гражданин, за да бъдеш член на общност, а преди това – член на семейство, трябва да получиш, като дете, безусловно харесване. Изглежда, че много от нашите сънародници не са го получили в достатъчна степен и затова се домогват до харесването по всякакви начини. Някои са по-поносими, като този, който ние с теб сме избрали – да се показваме по медиите… Други са абсолютно непоносими, като този, който са избрали българските политици – да завземат социалната власт и да ни принудят да ги харесваме, защото имат контрол върху нас.“ Според Александров политиците все повече разбират, че всъщност не са харесвани, но това става по болезнен и мъчителен начин, все още отричайки този факт, докато стигнат до момента, в който ще им се наложи да свикнат с тази мисъл.

Протестите на гражданите също бяха обяснени с тезата за харесването: „Хората започнаха да харесват себе си, да се вглеждат един в друг, да създават най-сетне гражданска или протогражданска общност и да откриват, че могат да се чувстват добре, без да бъдат благословени от властта.“ Антропологът смята, че средата, в която българите сме израснали, дълго време не е била свободна и затова чак сега осъзнаваме постепенно правото на собствена гледна точка върху света. Той поощри и артистичността на протестиращите: „Артистичните изяви в протестите, превръщането на публичното пространство в празнично пространство, в своеобразна сцена е изключително здравословно. Свободният човек е преди всичко творящ човек.“

Александров изказа мнение, че не трябва да се бърза с радикализацията на протеста, а да се оставят хората да открият новата природа на своята общност и да я сътворят заедно. На репликата на Слави, че когато не си съгласен с нещо, трябва да крещиш, а не да пееш и да танцуваш, гостът отговори така: „Когато си притиснат, когато си изключен, когато не може да се чуе гласа ти, когато имаш този порив да изречеш нещо, но нямаш думите, нямаш пространството, нямаш комуникационните канали, много често го изкрещяваш, правейки нещо много себеразрушително. Много крайна форма на себеразрушителност – да се самозапалиш…“ Според Александров това, че гражданите вече не се самозапалват, а протестират като танцуват, пеят и играят хора и ръченици, е прогрес в начина, по който хората искат да се чуе гласа им. Той добави, че вероятно в бъдеще ще бъдат измислени много нови езици и изразни средства. „Това е ускоряване на еволюционния процес, което поради огромната неподреденост на света, в който ни се налага да живеем, има революционен характер, има революционни измерения“, обобщи гостът.

Социалният антрополог сподели тезата, че освен да променят отношенията си с властта, гражданите трябва да обърнат внимание и на отношенията помежду си: „Налага се да се пренапише обществения договор. Преди вертикалния обществен договор между нас – гражданите и тези, които сме избрали да ни управляват, трябва да се състои зрял граждански договор между нас по хоризонтала. Да се съгласим кои ще са основанията на нашия общ живот. Да пренапишем тези невидими, скрити и много често неназовани договорки помежду ни. Допусканията за смисъла на това да сме общност, нашата етика, допусканията за природата на социалната власт, за това какво означава да бъдеш успешен и така нататък.“