Американка знае, че ако не си „нашия човек”, нищо не става

19 март 2010 г.

Анджела Родел от САЩ за втори път влезе в студиото на шоуто, този път без музика. Оказа се, че веднъж тя е била официален гост в предаването с нейните уникални изпълнения на народна музика. Сега „си прави кефа тук”, това обяснява усмихнатата авантюристка и добавя, че най-важно е животът й да не е скучен. И като по филмов сценарий японец, който свири на тамбура я запознава с бъдещия й съпруг – български кавалджия.
Анджела живее постоянно в България от 2004 година, вече има и деца. Казва, че българите са най-готините хора, но „ако не си нашия човек”, нищо не става.

Роберто Ечавария идва от Куба в България преди 25 години, за да работи. Строител е. Признава, че още от първото му идване през 1985 г. нещо много силно го привлича тук и това са хората. Роберто заключава, че двата народа много си приличат – „обичаме живота”.

Анастасиос Калайцидис е от гръцко интернационално семейство. Студент е в Университета по хранителни технологии, Пловдив, който е единствен на Балканите. Специалност на Анастасиос е производството на месни продукти. На въпрос има ли месо в кренвиршите, той отговори, че би трябвало да има и така развесели комисията.
Със своя поглед отстрани над нашето битие, гръцкият студент посочи като лоша българска черта, че сме горд народ, но го помним само на празници.

Мери Джой Маканас Симеонов е от Филипините. Запознала се със своя съпруг – българин, в интернет форум, където като юристи споделяли мнения по правни въпроси. След няколко месеца служебното общуване станало лично и той започнал да я ухажва. През 2007 година се появил във Филипините и за неин ужас я целунал по бузата още на летището – нещо, което консервативното общество във Филипините не приема.
Най-различно за Мери в България били четирите сезона. Когато за пръв път видяла да вали сняг, помислила, че вали дъжд, но просто много бавно. Трудно й е да свикне и с яденето на хляб, вместо на ориз, както и с това, че пиенето е част от храненото, докато в родната й страна се случва веднъж месечно.

Жозев Наполи е от Франция. Интересува се от културата в България. Живее във Варна при българско семейство. В момента не работи, а във Франция е бил електротехник и казва, че там заплатата не му стигала.
В България харесва музиката, намира хората за сърдечни, но не харесва политиката.

Бившият касапин от Шотландия Уилям Глен се е установил в Самоков преди три и половина години. Омръзнало му да живее във Великобритания и решил да дойде на почивка тук. Харесало му обаче и останал.
Единствено не му се нрави, че в България всичко тече много бавно.

Саймън Булок също признава, че се чувства добре в България. В родната Англия бил актьор и преподавател. Научил за страната ни от българка, с която играели табла, когато било лошо времето. Тя го убедила, че България е много хубаво място и той дошъл да види. Сега живее до Женския пазар в София, който нарича Lady’s Market и вече знае вездесъщия призив на продавачите „Гащи за левче!”.

Джавед Нури е бежанец от Афганистан, в България е от 2004 година. Бил е в дома за Бежанци в „Дружба” и след това в Бусманци. Това е човекът, който се беше самозапалил и, когото Иван Кулеков показа във филма си“Българският Гуантанамо“ преди време.
Джавед разказва, че му искали пари, за да получи документи за хуманитарен статут. Отказал в момента, в който сумата минала хиляда евро. Казва, че е отказал сътрудничество на МВР да дава информация за чужденци. Когато изхвърлил SIM-картата, на телефона си, излязла заповед, че е заплаха за националната сигурност.
За самозапалването си коментира, че до него се стигнало след като писал на различни инстанции и институции и отникъде не получил отговор. Казва, че след като го загасили, началникът на дома го ритал. Развръзката коментира така: „Както ме прибраха, така ме пуснаха”. Сега живее на квартира.

Аманула Хосейни е в България от 2001 година. Нелегален емигрант е от Афганистан. Запознава се със съпругата си в автобус 111. Имат едно дете. Въпреки различната религия на двамата, казва, че ще остави детето само да избере в какво да вярва.

Винченцо Киарели, от Торино, е в България от 5 години. Съпругата му работела в Италия и там се запознали. Имат дете – Антъни, на 9 години. От година са в България – останали повече, въпреки, че дошли само за 15 дена. Винченцо казва, че се чувства добре в България – тук е по-спокойно и хората са по-топли.