Хорацио Гонзалес победи в „Добре дошъл в България”

18 юни 2010 г.

След втория ден на Големия финал „Добре дошъл в България” има своя победител. Това е мексиканецът Хорацио Гонзалес.

„България през моите очи” – това бе последното изпитание за финалистите. В него чужденците представяха България такава, каквато я виждат, разбират, познават и чувстват. Това изпитание се проведе в два последователни дни, а претендентите бяха оценявани паралелно от журито и зрителите, като оценката на зрителите формираше 50 % от оценката за крайното класиране.

Преди финала генералното класиране изглеждаше така:

Линдзи Солтцгивър – 5,78
Ервин Линдбихлер – 5,76
Анджела Родел – 5,74
Андрю Ричардс – 5,74
Елена Рубеж – 5,72
Хорацио Гонзалес – 5,72
Айсату Диало – 5,68
Дияна Миликевик – 5,68
Гюнтер Хемпел – 5,64
Уалид Бен Мустафа – 5,46

Първа в решителния ден се представи Анджела Родел:

„Моят път към България започна през далечната 92-ра година, като чух българска народна музика за първи път – един запис на Мистерията на българските гласове. Оттогава, не е преувеличение да кажа, че българската музика стана център на душевния ми живот – най-добрите ми приятели и в Америка, и в България са хората, с които пея и свиря българска музика, с които играя хоро, с които говоря български.
Затова е много ясно, че през моите очи най-представителното нещо за България е народната музика – но не само заради уникалния звук. Според мен народната музика обхваща в себе си най-доброто от самия български народ. Например това, че българите са искрени, емоционални, сърдечни – като чуеш една българка да стане и да пее, разбираш, че не може да си свита, да си малодушна и да пееш с такъв глас. Да отвориш сърцето – това е истинската мистерия на българските гласове. Или пък като видиш българските мъже да скачат и да се хващат на хоро – ясно е, че не страдате от чувство за отчуждение.
Също не е случайно че най-красивите ви песни, тези бавни български арии, се казват „трапезни песни” – това е доказателство, че вие българите сте разбрали нещо много важно: няма нищо по-хубаво от това да си около масата с близки хора, точно тогава ти идва да пееш. (…)
Като поздрав към всички вас имам огромната чест да поканя на сцената Мистерията на българските гласове с диригент Дора Христова, да изпълним заедно една от любимите ми български песни: „Ерген деда”!
Няма значение какъв ти е майчиния език. Когато сърцето ти пее на български, ти се чувстваш истински българин!”

Иво Сиромахов каза, че Анджела е разбрала най-важното нещо в задачата – това, че през очите на музиката можеш да видиш най- надалеч. Евгени Димитров възкликна: Анджела, ти си цяло богатство за нас българите! Комисията оцени Анджела с пълно 6.

Относно впечатлението си за България, Гюнтер Хемпел сподели следното:

„Уважаеми зрители, когато пристигнах на Калотина с колата ми, пълна догоре с багаж, митничарят ме попита търговия ли смятам да правя в България. Аз му отговорих, че съм женен за българка и се пренасям да живея постоянно тук и това са вещите, които си нося от Германия. И той ми казва: „А, бе човек, взимай си жената и карай обратно за Германия, тук няма живот.” Аз му казвам, че България е изключително красива страна, че никъде другаде по света няма толкова много красиви жени по улиците, че при нас всичко е перфектно подредено и планирано, но е доста скучно.
На въпроса – какво толкова Ви харесва в нашата страна, че искате да живеете тук завинаги, – аз често отговарям: „Най-голямото богатство на страната Ви са самите българи. Те са най-интелигентните хора в света… след евреите. Те са толкова изобретателни, че не случайно само тук има поговорката „Сиромах човек, жив дявол”. Това са хора, които от нищо не се плашат и от нищо правят нещо.”
Знам, че големият български писател Елин Пелин е казал, че ако в България се роди гений, то той ще е геният на завистта. Да, срещнах и такива хора. Но също се запознах и с много истински хора и приятели. Хора, които, когато имам празник, очакват покана от мен, но когато съм в беда, идват без да ме питат.
Българите са най-добрите шофьори. Помислете само за колко много неща трябва да внимават докато карат – отляво лъскав джип, вдясно каручка, там скрит катаджия, по тротоара се разхождат красиви дълги крака, оп внимавай – не гледай по тях, защото попадаш в дупка и чакаш багер да те измъкне оттам…
Научих се вече, че когато ти казват „няма проблем, всичко е наред”, това означава, че ще имаш ядове от гадове, че никъде и нищо не става от първия път.
Но в тази страна, в тези хора има някаква магия, докоснеш ли се до тях, разгърнеш ли ги, опознаеш ли ги, не искаш да хващаш пътя за другаде.
А сега искам да Ви покажа какво е за мен България. (внася торта с формата на България) Това е за мен България, моята втора родина, красива, богата с разнообразие и вкусове и винаги може да поднесе някоя чудна изненада, която не е задължително да е добра, тъй като се случва и с най-хубавата торта да си счупим зъб, ако е попаднала черупка от орех.
Българи, не оставяйте България, останете тук и я превърнете в райска градина.
Искам накрая след всичко да кажа: най-голямата награда за мен беше участието ми в това шоу. Затова в случай, че хората гласуват за мен, с жена ми решихме да подарим къщата на деца, лишени от родителски грижи. Искам да изразя благодарността си на всички от „Шоуто на Слави” и на участниците. Ние всички дадохме пример как хора от различни континенти, религии и възрасти живяхме 3 месеца без завист, скандали, интриги, а в изключително приятна и приятелска атмосфера. Мисля, че политиците трябва да вземат пример от нас.”

Евгени определи казаното от г-н Хемпел като най-впечатляващата презентация – „имаше места, на които да плачем и неща, на които да се смеем. Благодарим ти!”
Филип заяви категорично: ако да се превърнем в германци, означава да приличаме на г-н Хемпел, аз искам да съм германец.
Комисията оцени Гюнтер Хемпел с 6,00.

Ето как представи България Елена Рубеж:
„За България може да се кажат много неща. За България са написани много стихотворения. За България са изпяти много песни. Когато дойдох тук, не знаех какво ми предстоеше. И може би и други са се сблъсквали със същото – идвали са от любопитство и са оставали поразени от морето, от полъха на вятъра, от любовта. Зная, че много хора ще повторят моите думи. Зная, че много хора затварят очите си пред това, което вие, българите, имате като природа, като характер, като духовност. Зная, че много хора ще ме гледат с недоверие, когато казвам тези думи. Но също така зная, че за времето, в което живея в България, видях колко сплотен може да бъде един народ, колко духовно богата е вашата нация, колко вълшебна е вашата природа и как трябва да отворите очите си за всичко това, което притежавате. Аз отворих моите очи и мога смело да кажа: Обичам те, България!

В ръцете си държа рози. Български рози. В ръцете си държа част от България. Нежната, красивата част. Ще остана тук, сгушила се в тишината на времето. Ще остана тук, вдишвайки с пълна гръд аромата на вятъра, идващ от Балкана. Ще остана при вас завинаги!”

Казаното бе илюстрирано с песента „Лале ли си, зюмбюл ли си” в изпълнение на Нели Петкова, докато Елена поднесе по една роза на членовете на журито и Слави.

Иво Сиромахов определи представянето на Елена като прекрасно. Кулеков заяви: „Случи се нещо много важно – очаквах да чуя искреност и я чух”. Оценката на Елена беше 6,00.

Хорацио Гонзалес сподели следното:

„От досегашното ми представяне сигурно вече сте разбрали, че едно от най-важните неща за мен е приятелството. Във всяка страна, в която съм бил досега, съм създал много приятелства. България, разбира се, не прави изключение. Нещо повече – тук сигурно имам най-много приятели.
Задачата е да покажа България през моите очи. Аз виждам България в моите приятели. За мен България са приятелите ми тук. Затова съм подготвил едно видео с някои от тях и искам да ви го покажа.
Вижте България през моите очи!”

Във видеото Хорацио и приятелите му рецитираха стихотворението „Високи сини планини”. В заключение приятелите призоваха -Хорацио вече да стане гражданин на България и де смени палатката с къща.

Иво Сиромахов заяви, че явно Хорацио вече е намерил приятели в България и следователно той вече е Добре дошъл в България. Евгени Димитров каза, че позна не малко хора, които се занимават с изкуство, но те могат само да завиждат на Хорацио, който успя да привлече толкова много фенове. Филип определи Хорацио като „най-лъчезарния човек, когото някога съм виждал”. Ночев предложи – щом Хорацио вече говори и чете български, министърът на образованието да му даде диплома за завършен първи клас. Оценките от комисията показаха крайно 6,00.

Андрю Ричардс се обърна така:

„Добър вечер, уважаеми приятели. Това е нашата последна среща, за съжаление. За мен беше огромно удоволствие да бъдем заедно. Тази вечер ще ви представя България през моите очи. За този специален повод, за пръв път в живота ми, написах една песен. Не мога да пея, но нали най-важното нещо е забавлението. Това е една от най-силните ви черти – че знаете как да се забавлявате. Песента се казва “Дойдох от едно малко село, само да кажа „Хело”.

Дойдох от едно малко село само да кажа „Хело”

Всичко започна с моя уелски лук
И сега ще ви разкажа, защо сърцето ми е тук.

Веднага ми хванаха окото красивите жени
И казах си – това е – земя на моите мечти!

Кебапчета, кюфтета – тук хапвам като цар.
Ако не внимавам, майко, ще счупя моя кантар.

Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле.
Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле.

В България е празник почти всеки божи ден,
Но черният ми дроб не се радва като мен.

Чудесничко е всичко щом масата се слага
Салата и ракия от тъща ми Мария.

Подаръци много давате, даже лют първак,
Задължително бонбони, цветя и козунак.

Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле
Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле

Морето, планината, всичко е зелено
Само дето колите минават на червено.

България – страна красива и омайна,
страна на народ с история безкрайна.

Траки, прабългари и разбира се славяни –
Вие всички тука сте с конкурс избрани.

Езикът ви е труден, но без съмнение богат.
Когато го говоря, се чуствам тарикат.

Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле.
Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле.

Чалгата е бясна, но и това си е изкуство,
Да си със Софи на сцена е невероятно чувство.

Фолклорът ви е нещо световно известно,
Хоро да се науча, хич не беше лесно.

Мога да Ви кажа, че хората тук са сърдечни,
Намерил съм много приятели вечни.

Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле.
Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле.

Европа ви натиска, Бойко гледа накриво
И виж какво е станало – всичко ви е малко диво.

Време е да се сбогувам със Слави Трифонов
Но Листоппад продължава, направо – Идеал Петров.

Благодаря България, Обичам Ви!
Ще черпя всички – стига да е „Фрии”.

България, винаги ще те нося в моето сърце,
защото станах като твое дете.

Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле.
Опа – Охо – мале – Леле
Обожавам ракия с кисело зеле.

Опа – Леле!”
Изпълнението на Андрю предизвика бурни овации и аплодисменти в студиото.

Иво Сиромахов призна, че благодарение на Анди той наживо се е сблъскал с духа на британските комици. Анди има голям артистичен талант, каза той, и ще бъде грехота, ако не го използва. Евгени Димитров заяви, че още утре ще влезе в преговори с автора на тази песен, относно правата. Филип Станев обобщи: роди се един нов хит и един нов българин. Иван Кулеков предложи Андрю за член на журито в продължението на Добре дошъл вБългария. Оценката на Андрю беше 6,00.

Оценките на журито уеднаквиха класирането в този кръг – всички финалисти имаха оценка 6,00.

Окончателното генерално класиране от изминалите кръгове до момента е следното:

Линдзи Солтцгивър 5,80
Ервин Линдбихлер 5,78
Анджела Родел 5,76
Анднрю Ричардс 5,76
Ервин Линдбихлер 5,75
Хорацио Гонзалес 5,74
Айсату Диало 5,71
Дияна Миликевик 5,71
Гюнтер Хемпел 5,67
Уалид Бен Мустафа 5,51

Към оценката от журито бе прибавена оценката на зрителите и крайната оценка на изпълнителя бе формирана като средно аритметично.

Големият победител е Хорацио Гонзалес от Мексико. Оценката, която получи той от зрителите, беше 5,30 и така неговата крайна оценка бе най-висока – 5,52.

На второ място остана Линдзи Солтцгивър с оценка от 5,51. Зрителите я оцениха с 5,21.

По-нататък в класирането чужденците се подредиха така: третото място зае Андрю Ричардс, следван от Анджела Родел, Ервин Линдбихлер, Айсату Диало, Дияна Миликевик, Гюнтер Хемпел, Елена Рубеж и Уалид Бен Мустафа.

Хорацио Гонзалес спечели традиционна българска къща в село Драганово, на 15 километра от старата българска столица – Велико Търново. Къщата е изцяло ремонтирана и реставрирана, има огромен двор и се намира сред много красива природа. Освен това, за него имаше още една награда – за него и половинката му – професионален курс по голф в едно от най-красивите места, където може да се практикува този спорт в България – Блек Сий Рама.