Шоуто на Слави, 19 февруари 2014 г.

На днешния ден, в който се навършват 141 години от обесването на Васил Левски, Слави откри предаването с думи по повод случващото се в Народното събрание. „Обидно ми е, че точно на днешната дата парламентът прие декларация за запазване на етническия и политическия мир в страната. Обидно е, защото това напрежение беше създадено от същите тези депутати. За пореден път цяла седмица те демонстративно развяваха етническата тема. По чисто политически подбуди. На фона на цялата тази политическа простотия, изглежда логично това, че метални части от паметника на Васил Левски бяха откраднати и опитаха да ги продадат за скрап. … Това ли трябва да правим ние с националната си памет – да я връщаме на вторични суровини? Всъщност ние го правим. Или пък трябва да използваме лобното място на Апостола на свободата, за да правим партийни пропаганди? Всъщност ние и това правим. Или пък да казваме, че обесването на Васил Левски е празник? Толкова много медии днес си честитяха празника. Всъщност, видимо, ние и това го правим.“

Слави се обърна към колегите сценаристи с въпрос докога ще е така. И логичният отговор на Ивайло Вълчев беше – докато минава.

Слави Трифонов попита Редколегията намират ли нормално такъв род патриотично говорене и отново от Ивайло Вълчев дойде утвърдителният отговор: „особено за такива дати, които започват да бъдат отбелязвани по инерция“. Иван Кулеков не се съгласи, че нещата се случват по инерция и сподели, че днес е наблюдавал нещо, което го е развълнувало дълбоко. Той станал свидетел на огромна опашка от хора пред паметника на Левски, които чакат търпеливо реда си, „все едно са отишли да поднесат цветя на скъп човек, който са загубили“.

Иван Кулеков сподели и колко силно е бил впечатлен преди година, когато снима в училище по ислям в Момчилград, строено с турски пари:
„Във входа на това училище, това което видях, в първия момент ме шокира – един огромен портрет на Васил Левски. (…) Попитах директора защо е сложил този портрет. Защото – каза директорът – ние сме първо – българско училище и второ – Васил Левски се е борил и умрял за всички, живеещи в България. И вероятно този директор е имал предвид точно това верую на Васил Левски: „Българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равнопоставни във всяко отношение – било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и било.“
Днес, 136 години след Освобождението на България, един етнос продължава да живее без правата и свободите, които имат другите етноси. И този етнос е турският етнос. Той живее в условия, близки до тези, при които са живели българите под турско робство.“ Кулеков призна, че това е тема, която го вълнува от дълго време и заяви, че точно днес трябва да говорим в духа, в който е говорил Васил Левски: „Искам всички хора в България да бъдат свободни, да живеят равнопоставно…“ Отново връщайки за турския етнос, Кулеков продължи: „Те не са свободни. Има един етнос, който не е свободен. (…)
Тези хора са изцяло зависими от ДПС. Във всичко – както в личния, така и в обществения си живот. И това, което тези дни ДПС иска да направи – да агитира на турски език, ДПС от години говори за някаква мултиезикова среда. Това не дава права на този етнос. (…) ДПС ограничава българските турци в един затворен кръг, за да получава техните гласове. Това аз смятам, че не е нормално. Трябва да има не ДПС, а наистина някакво движение за права и свободи, което да освободи тези хора от ДПС. Така мисля аз. За да се сбъднат точно тези думи на Васил Левски: „Всички в България да бъдем равнопоставни“.

Иван Кулеков сподели, че е държал точно днес да каже това, защото „това е Левски“. Ивайло Вълчев призна сложността на метафората, използвана от Кулеков и сподели, че неговите тези по въпроса може би също биха звучали скандално. Затова сценаристът предложи да не ги споделя на днешния ден.

С казаното от Кулеков се съгласи и Тошко Йорданов: „Българският етнос не е зависим от конкретна политическа партия. Докато за трускоговорящите, дали са труски етнос, дали са българомохамедани, те са зависими изключително икономически от тази партия (ДПС).“

На коментара на Слави, че в тази партия има и българи, Тошко Йорванов репликира, че кирякстефчовци винаги е имало и са ги написали в литературата. „Те са отишли там, защото има някаква изгода, а не по убеждение“, каза Тошко.

Ивайло Вълчев сподели размисли за случилото се с Иванчо Хаджипенчович – „този прекрасен български чорбаджия, политик, гражданин, еснаф, който е бил член на Държавния съвет на Империята, който е подписал смъртната присъда на Васил Левски“: „Този човек е влязъл в състава на Първото българско народно събрание, бил е член на Държавния съвет на Княза, и си е построил къща след освобождението на около 100 – 150 метра от мястото, на което е бил обесен Васил Левски. И е бил сред хората, които са управлявали модерна България. При това, хората са знаели какъв е той.“ Ивайло Вълчев не пожела да прави извод, „не и днес, не и по телевизията“.

Сценаристите коментираха изказването на депутата Хюсеин Хафъзов след като народното събрание прие на второ четене предизборната кампания да се води на български език. От трибуната на Парламента Хафъзов със заплашителен тон заяви: „Ако мислите, че с този закон ще ме уплашите, отсега ви казвам – следете всяка моя стъпка, защото съм готов да платя за свободата си. Аз ще вървя по пътя на Осман Калъч, Ахмед Давутоглу, по пътя на Нури Адалъ и на Ахмед Доган“.

Ивайло Вълчев сподели какво са открили с колегите, след като са проучили кои са споменатите хора: „Осман Калъч е доста противоречива личност – след идването на комунизма е бил осъден на смърт, заради шпионска дейност в полза на Турция. Заради това, че е имал турски паспорт е бил осъден на доживотен затвор. Заедно с други български турци е разменен за заловен български разузнавач. Това се случва през 60-те години на миналия век. След това Калъч става съветник в турското министерство на външните работи. (…) Бил е съветник на трима турски президенти по въпросите на България. (…) Вторият човек, когото споменава господин Хафъзов – Ахмед Давутоглу е роден в село Иглика и минава за един от най-изтъкнатите ислямски учени и духовници на ХХ век. Той също е завършил духовно училище в Шумен, специализира в Египет. След падането на комунизма заминава за Турция, където работи като духовник и преподавател и където успява да оглави Висшия ислямски институт в Истанбул. Значи, може би наистина става въпрос за духовен човек, на когото е добре да следваш пътя му. И третият човек, когото спомена г-н Хафъзов – Нури Адалъ, на някои места ще срещнеш да го наричат българския Нелсън Мандела. Прекарал е 20 години в комунистическите затвори, заради убежденията си, заради етноса си, заради желанието си да се бори срещу атеизма. Не виждам как г-н Хафъзов ще следва неговите стъпки, след като Нури Адалъ е седял близо 25 години по затворите, заради това, че е искал да избави своите хора от това, което са искали да им причинят комунистите, а г-н Хафъзов в момента седи в една странна коалиция, която го прави всичко друго, но не и следовател на стъпките на този човек.“

Слави попита колегите каква равносметка си правят и защо в шоуто се говори по тези теми. Тошко Йорданов обясни ситуацията така: „Говорим го на тази дата, защото цяла седмица ни пълнят главите (в парламента) с етническо напрежение. (…) Цяла седмица го нагнетяват. Защо? Защото идват избори.“ Ивайло Вълчев и Драгомир Петров изказаха мнение, че етническият мир е навсякъде, но не и в Народното събрание.

Самият Слави изтъкна в подкрепа, че по-рано днес в предаването „Лице в лице“ бившият регионален министър Лиляна Павлова няколко пъти в думите си сравнила случващото се у нас с това в Украйна и според него това е направено съзнателно. Ивайло Вълчев изрази мнение, че „ако някой много се постарае, като нищо ще стане. Въпросът е – защо, кому е нужно?“

По думите на Тошко Йорданов, нещата трябва да се казват, без да ги гримираме: „Не да казваме „има етническо напрежение, колко е страшно“, а да кажем каква е причината. Причината е, че едни в парламента, за да си вържат гащите за следващите избори или да си запазят статуквото, или за да ни разсеят от простотиите, които стават, (…) най-лесното и най-удобното е да ни разхвърлят някакво етническо напрежение с турците. Без да броим, че ДПС винаги са дразнели с наглостта и пренебрежението, което демонстрират спрямо държавността. Факт е, че останалите партии им го позволяват. Но всичко това с вакъфските имоти, назначаването веднага след изборите на областните управители – те демонстрират такова явно, нагло пренебрежение, което дразни. (…) Виж как си говорим и се обясняваме за етническо напрежение, а защо не си говорим за това как теглят заеми…“ Накрая той изказа мнение, че „тези неща трябва да си ги говорим не само в дни като днешния“.

По повод на целия проведен разговор Драгомир Петров цитира Васил Левски: „Ние, българите, подаваме ви братската си ръка. Религиозни сметки не ще водим с вас, идете по обичая си във вашите джамии, молете се Богу по вашия начин, това нищо не ви пречи да бъдете равноправни в свободна България.“

Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов гостува в „Шоуто на Слави“ във втората му част и отговори на въпросите на Слави и Редколегията. Ръководителят на медийния регулаторен орган заяви, че СЕМ няма специален хъс да глобява и санкционира „Шоуто на Слави“: „Откакто аз съм председател на СЕМ, за 4 години – имам статистика, има две наказателни постановления на вашето шоу. Едното наказателно постановление, в което се говори за шеги с Бай Шиле, няма да цитирам какви са, но има и по-солени, е било повторено на обяд. И това е било абсолютно недопустимо. Другото, от 2013 година, въобще не е имало връзка с нецензурни думи и така нататък, а е било заради скрито търговско съобщение на продукти на певицата Галена.“ Лозанов призна, че е останал впечатлен от декларацията, която трябвало да подпише преди шоуто, че по него няма да има никакви реклами и няма да споменава търговски марки.

Тошко Йорданов показа отговора, който Слави Трифонов получи от Георги Лозанов, във връзка с неговото писмо до СЕМ от края на януари. В отговора си Лозанов пише, че „наказателното постановление е издадено, не заради използването в предаването на кадри с еротично съдържание, а заради подтекста, с който са монтирани“. Председателят на СЕМ твърди, че „Предаването („Шоуто на Слави“), дори и сатирично, борави със събития и герои от действителността, а „Под прикритие“ е сериен филм. Филмът е фикция, хиперболизираното отражение на реалния живот е част от художествените му похвати.“ Въпреки това Лозанов допълва, че инспекторите от СЕМ са „предприели предвидените в ЗРТ (Закон за радиото и телевизията) действия“ и са препратили възмутени писма на граждани до ръководството на БНТ.

Слави за пореден път уточни, че няма никакви претенции относно езика на който и да е сериал, а единствено към това, че „трябва да има еднакъв критерий за това как хората са глобявани“.

Относно въпросното постановление Лозанов обясни, че по време на издаването му не е бил член на СЕМ, но сега се е запознал с казуса и смята, че в случая „се подменя една художествена цялост – тази на Кубрик, с нещо друго – използва се с някаква друга цел, слага се друг подтекст“. Според Лозанов „еротичната и цинична част вече напуска границите на художественото и се свързва с някаква реална ситуация“.

Авторът на видеоматериала – Иван Кулеков възрази срещу това, че СЕМ се опитва да контролира смисъла на това, което е направил.

Тошко Йорданов попита доцент Лозанов дали знае по кой член и въз основа на какво е глобено „Шоуто на Слави“. След това той сам цитира въпросния текст от Закона за радиото и телевизията: „кадри и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните.“ „С кое в това видео се уврежда моралното развитие на малолетните?“, попита сценаристът. Според него това, което Лозанов е написал в писмото си, противоречи на това, за което шоуто е глобено. На това председателят на СЕМ отвърна с думите, че това постановление е потвърдено два пъти от съда и призова – „нека да спрем до тук, защото не ми се обсъжда тази тема и история“.

Следващият въпрос на Йорданов към доц. Лозанов беше свързан с твърдението на председателя на СЕМ, че филмът е фикция, а шоуто борави с герои от действителността: „Откога твърдите, че „Шоуто на Слави“, което има сценарий и измислени образи не е фикция?“ Според Лозанов това е стар спор, шоуто „има фикционална страна, но освен това е сатирично политическо шоу и обикновено има и много пряк адресат към реалността“. Тошко Йорданов попита Лозанов дали може да цитира къде в закона пише, че във фикция може да се използва еротично съдържание. Според него нормите не може да се основават единствено на вътрешното чувство на членовете на СЕМ, а трябва да са ясно определени в текстове от ЗРТ.

Според Лозанов „художественото произведение има по-важни и по-дълбоки задачи от това да представи някаква конкретна видима реалност, еротична или друга и тези по-дълбоки задачи, ако то е достатъчно талантливо и въздействащо, те оправдават това фикционално еротично представяне“. А дали определено предаване подлежи на наказание, според Лозанов, може да бъде определено само от живи хора, а не от текстове в закона. Той допълни, че членовете на СЕМ освен всичко друго, трябва да усетят и нагласите на аудиторията по отношение на медийното съдържание.

На финала Георги Лозанов се определи като либерален човек и обясни, че се стреми да е внимателен и деликатен към шоуто. Той смята, че не трябва да има такава агресия по отношение на регулатора и че въздържането от цинизъм помага на шоуто и разширява територията му.

На финала на предаването водещият сподели, че за него денят, в който е обесен Васил Левски, е „от изключително значение“. Според Слави Трифонов в нашата история и нашето съвремие няма много личности, които да ни карат „да се чувстваме уютно от това, че сме българи“. Той даде думата на сценаристите да кажат това, което според тях е най-важно да се каже точно на тази дата.

Иван Кулеков сподели, че днес е видял портрет на Левски, на който той е нарисуван с ореол. „Левски не е светец и не може да бъде светец. Ние все още сме езичници, имаме много специално отношение към Бога, към Христос и т.н. Знаем как почитаме и Коледа, и Великден. Но това, че хората чувстват Левски като светец или като човек, пред когото могат да се изповядват или съизмерят, за мен е много важно. То е нашият еталон за тези морални ценности, които обикновено религията проповядва във вярващите общества“, каза Кулеков.

По повод на това защо не се отбелязва рождението на Васил Левски, а датата на неговата смърт, Ивайло Вълчев сподели една мисъл: „Отбелязваме смъртта на човека, защото никой не избира как и кога да се роди и защо. Но с нещата, които е правил през живота си, с решенията, които е взел, той сам е решил как и кога да умре. Един човек, който може да надскочи елементарния си инстинкт за самосъхранение, при това в името на много други хора, огромна част от които дори не познава лично.“ Именно това, според сценариста, ние българите не трябва да забравяме. Разсъждавайки върху тезата, че сме българи, а Левски е един от нас, Ивайло Вълчев попита: „А ние дали сме сега, в момента, едни от неговите хора?“

Драгомир Петров засегна темата за пропускателния режим и проверката на лични карти при паметника на Васил Левски в София. „Някой поиска ли личната карта на Волен Сидеров?“, попита той и допълни: „Омръзна ми всяка година да гледам как този човек се гаври на паметника на Апостола – с всичко, което той е свършил! С всички дела, които е свършил Апостола, и всички думи, които е казал, и с това, което е останало в нашата история.“

Тошко Йорданов пък си спомни думи на д-р Желю Желев от времето на социализма, според които „българите не заслужаваме Левски, защото цялата ни революционна организация след залавянето му не си е мръднала пръста да се опита да го освободи“, допълвайки, че след обесването му никой не отива да го свали от бесилото. Според Тошко Йорданов Левски изпълнява такава функцията за нашата народопсихология, каквато изпълнява Христос за християните – „Един човек, приел греха на цяла нация, изстрадал я е и е опростил греховете на цялата нация със собствената си смърт“.