10 март 2015 г., Франко Неро

Италианският актьор Франко Неро гостува в „Шоуто на Слави“. С образа на Джанго от едноименния филм на Серджо Корбучи Франко Неро се превръща в киноикона. Впечатляващи са участията му във филмите на Джон Хюстън, Луис Бунюел, Клод Шаброл, Франко Дзефирели, Сергей Бондарчук, а към днешна дата Неро има зад гърба си половинвековна кариера в киното с близо 200 филма.

Франко Неро е роден на 23 ноември 1941 г. в Сан Просперо – Парма, Италия с рождено име Франческо Спартанеро. Израства в семейството на строг полицейски сержант. На 6 години е, когато за пръв път се качва на сцена.
Учи икономика и търговия в университета в Милано, като по същото време започва да се снима в популярни италиански фоторомани. Това му дава шанс да получи малка роля в „La Celestina” (1964) на Карло Лицани.

Неговият истински откривател за киното обаче е американският режисьор Джон Хюстън, който го кани в грандиозния си спектакъл “Библията” (1965) за ролята на Авел. След като играе и в социалната драма на Антонио Питранджели “Io la conoscevo bene (1965), Франко Неро се снима в ролята на самотния стрелец-отмъстител, повлякъл ковчег след себе си, в един от най-добрите спагети-уестърни – “Джанго” (1966) на Серджо Корбучи. С тази роля той става истински популярен.

Актьорът обича да приема предизвикателства и да играе във филми от всички жанрове. През 1967 г. Неро се снима в холивудската продукция „Камелот” (като Ланселот), където се среща с актрисата Ванеса Редгрейв и двамата остават заедно дълги години.

Постепенно актьорът започва да разнообразява репертоара си: играе с Катрин Деньов във филма на Луис Бунюел „Тристан” (1970) и със Сергей Бондарчук във военната драма „Битката за Неретва” (1969). По-късно Неро е поканен от режисьора Бондарчук за ролята на прочутия американски репортер Джон Рийд във филма си от две части „Червените камбани” (1982 и 1983).

В края на 60-те и през 70-те години Неро се снима в разнообразни роли, но повечето от тях са свързани с политическия и криминалния жанр, както и с критика на италианската правосъдна система – проблемни ленти като “Денят на совата» (1967) на Дамяно Дамяни, “Sequestro di persona“ (1968) на Джанфранко Мингоци, “Un Tranquillo Posto Di Campagna” (1968) на Елио Петри…

С появата на политическото кино Неро става един от водещите актьори в това ново направление. Снима се във филми като: “Бог с нас” на Джулиано Монталдо, „Изповедта на полицейския комисар пред прокурора на Републиката” (1971), „Следствието е приключено: забравете”(1973), отново на Д. Дамяни, „Убийството на Матеоти” (1973) на Флорестано Ванчини, „Мусолини — последното действие” (1974) на Карло Лицани.

Сред по-новите филми в богатата кариера на актьора (снимал се вече в близо 200 филма) ще споменем ”Умирай трудно 2” (1990), ”Убийството на Версаче” (1998), ”Talk With Angels” (1998) с Пенелопе Крус, Венсан Перез и Франсис Макдорманд.
И днес Франко Неро работи активно. Някои от последните филми с негово участие са Ярoст (2008), „Bastardi“ (2008), „Rasputin“ (2010), „Нов ред“ (2012), „Джанго без окови“ (2012), „На лов за магьосници“ (2013), „Островът на любовта“ (2014) и „Децата на Маам“ (2014).

Цялото предаване от 10 март 2015 г.