Явор Дачков: Разработките на ДАНС не отиват в прокуратурата, използват се за рекет

10 февруари 2011 г.

Тази сутрин пред редакцията на в-к Галерия избухна самоделна бомба. Според експерти мощността на бомбата надхвърля 400 грама тротилов еквивалент.
Гост в студиото беше зам.-главният редактор на в-к „Галерия” Явор Дачков.

По думите на журналиста, в 6 часа Недялко Недялков му се обадил и казал, че е избухнала бомба в редакцията, да не се притеснява, но ако може, да отиде. Първото нещо, което изпитал, било стрес, шок, призна той. първо не били пуснати в редакцията, а когато към 8 ч. влизат, видели какво всъщност е станало. Взривът бил поставен между входната врата и колата на охранителя. Външната врата е била изхвърлена на 10 метра, прозорците на кооперациите наоколо са изпочупени. „Целият първи етаж на редакцията е потрошен. Тогава си дадох сметка, че взривът е бил много мощен. Можело е да убие човек.” – каза Дачков.

Водещият Иво Сиромахов зададе въпрос на Явор Дачков относно версията, че сами са сложили този взрив. „Изключително долно е това. Това е перверзно мислене, което не мога да опиша. … Напълно невъзможно е да се мисли, че ще поемем риска за живота на човек, че ще си взривяваме редакцията, където работим – сега трябва да мислим къде да правим вестника за следващия път.” – отговори журналистът – „По отношение на версията за реклама – ние нямаме нужда от реклама, ние пускахме материали, които са достатъчно скандални. Прочуха името на вестника.”

Дачков бе помолен да коментира и думите на Иван Костов, с когото преди бяха много близки и дори Явор Дачков беше от основателите на ДСБ. Пред медиите Костов заявява: „Те се правят на не знам какво, но ние ги видяхме. Видяхме консултациите на Алексей Петров и знаем кой го издава този вестник, кой им плаща заплатите, така че версията за инсценировка по някакъв начин съществува.” Явор Дачков коментира по следния начин: „Мисля, че г-н Костов е много информиран политик и това изказване не му прави чест.
В момента всички политици играят изгодна игра. В момента Иван Костов играе следната игра – той иска да отстрани Цветанов и иска да отстрани Цветелин Йовчев – шефа на ДАНС, за да може основата на ДАНС, в лицето на Иван Драшков и другите хора, да остане непокътната. В България престъпността не се пипа с пръст, защото разследващите органи и най-вече ДАНС, там където са призовани да разследват корупцията по високите етажи на властта – сега ДАНС, в миналото НСС, – се разработва от едни и същи служители, които обаче, с тези разработки не отиват в Прокуратурата, не отиват в съда, а ги използват за взимане на рекет. Всъщност, всички български партии, които са участвали във властта, са свързани помежду си чрез една задкулисна мрежа – на престъпления, на контрабанда, на сенчест бизнес и именно ДАНС е мястото, в което има информация за всички, но тя никога не отива в съда, никога не става публична. Затова виждате, как реакциите на всички са леко премерени, защото в един момент може да се изобличат сами себе си.”

Винаги е имало борба кой да владее ДАНС, каза Дачков и допълни: „Обикновено тези на власт, винаги го контролират, но не пипат онези в опозиция. Забележи, че всяка власт идва на вълната на борба с корупцията, с обещание да накаже предишната. И това винаги не се случва. Защо? Защото всички знаят всичко за всекиго. В ДАНС има информация за абсолютно всекиго и когато Иван Драшков беше уличен, скочиха да го защитават абсолютно всички – и Иван Костов, и Румен Петков, и Ахмед Доган, и от НДСВ и прочие, и прочие. (…) Ние си играем на избори. Партиите лъжат, че ще накажат тези, които са крали или са корумпирани. Когато дойдат на власт, не само, че не ги наказват, но им дават една медийна империя. Това направи Бойко Борисов с Ахмев Доган навремето.”

Отново по темата с взрива, Дачков заяви, че това не е конкретно сплашване към техния вестник: „Това е наказателна акция – всеки, който е отстрани, ще има едно на ум, ако реши да говори открито и честно.”
Той добави, че скорошни негови срещи с хора от службите, които са готови да говорят с имената си, публично, са изнервили хората от службите.

„Вестникът направи разкрития, на които никой не обърна внимание. Записите бяха скандални, заради съдържанието им, но партиите избягаха от това и започнаха да циклят на това кой е направил записите, кой ги е изнесъл, но не и да говорят за контрабанда, защото всички са вътре в това.” – коментира сагата със СРС-тата Явор Дачков. По негови думи, те са били подготвени от техни източници, че ще получат записи. Само веднъж млад човек е донесъл флашка, другите пъти са ги получили в редакцията, каза Дачков и поясни, че в началото не са казали това, защото е въпрос на шах-мат и на стратегия. Той добави още, че се надява да има още записи и призова всички, които са записвали властта, да занесат записите, за да се чуят.

Дачков не отрече разговора с Бойко Борисов, проведен ден преди СРС-то с негово участие, касаещ Мишо Бирата. Дачков обясни, че той го потърсил, защото след като чул записа за Мишо Бирата, бил разтърсен – „във всяка държава такъв запис, сваля премиера”. По думите му, той му държал реч, че не става за премиер и неговите министри са потрес.

Запитан за финансирането на вестник Галерия, Явор Дачков заяви: „от първия тираж съм сам – 150 000 тираж с минимален брак”. По думите му вестникът изкарва 70 000 лв. на седмица.

Алексей Петров бил един от информаторите на вестника, преди да го арестуват, призна Дачков. Сега само са се виждали, когато той е ходил за интервю от него.

Относно факта, че информациите за СРС-та започнаха да излизат когато Алексей излезе от затвора, Явор Дачков каза, че може би има някаква връзка и може би „трябва да го питаме него”. „Може би излизането му е активизирало някакви хора вътре в ДАНС. Но когато записите са правени и изнесени, той беше в затвор,а без шанс да излезе. (…) Цялата държавна машина тогава беше срещу него. Затова мисля, че тези записи са правени по друга линия. А защо излизат сега, не мога да кажа. (…) Започнаха масово да отместват вниманието – защо сега са излезли записите, – сега цялото конспиративно въображение ни отмества от главната тема, а тя е, че имаме мутра за премиер.”

Явор Дачков призна и част от основанието да мисли така – че при него са идвали хора от службите, които са казвали: „този ми е бил обект за разследване – какво стана, той стана министър – председател!”