Тошо Тошев: Трябва да сме непримирими към негодниците

20 декември 2011 г.

Българският журналист, писател и издател Тошо Тошев беше специален гост в „Шоуто на Слави“. Още в началото разговорът между него и Слави се отправи към темата за вестниците в България.

„През последните 10 години вестниците направиха една синусоида. Тогава бяха, така да се каже, на върха като възможност за влияние. Тогава те изживяха и своите пикови тиражи“. Според гостът едно от обясненията за рекордните тиражи преди години е липсата на интернет и по-слабото влияние на телевизията. Слави допълни, че тогава и жълтата преса е липсвала. „Жълтата преса започна да се създава постепенно след това. Тя е от тези, които правят тиражи“, каза Тошев. Според него темата не е проста и еднозначна.

Тошо Тошев коментира и това дали е нормално министър-председател на дадена държава да дава интервюта за жълтите вестници: „Аз не познавам точно цвета на г-н Борисов, ако за него говориш. Мисля, че една от причините той да пожълтее във вестниците, са самите вестници. Самите медии всъщност, това не се случва само с вестниците“. Според него един министър-председател не трябва да прекалява с даването на интервюта, но въпреки това даването на интервю за жълт вестник е негов личен избор. „Министър-предеседателят трябва да дава сериозни интервюта, рядко и на сериозни вестници“, обобщи гостът. Слави се поинтересува кои са сериозните вестници в момента в България. „Мисля, че такъв ще бъде вестника, който аз ще започна да издавам от 3-ти януари“, каза Тошев по повод новия си вестник „Преса“. За него той е събрал 40 души екип от журналисти. Целта му е вестникът да бъде коректен единствено към своите читатели и да не бъде обвързан с политически партии. Често му задавали въпроса дали вестникът му ще е опозиционен или не: „Какво искам да кажа, ако кажа опозиционен? По принцип една медия има право на живот само и единствено при положение, че се рови в задния двор на обществото. Цитирам „колегата“ Оноре дьо Балзак. Един вестник, или една медия, която се ражда, за да слугува, за да стои наведена – като че ли е родена с дискова херния, тя е слугинска медия. Тя не може да е авторитетна“, каза гостът.

В разговора с госта беше засегната и темата за морала в българската журналистика и това какво означава това. „Понятието „морал“ е общовалидно за всички. Всички трябва да имат морал. Журналистът е призван да информира“, коментира Тошо Тошев. Според него има място за сериозен вестник на българския пазар: „Има потребност. Има хора, които искат да четат коректен вестник“.

За вестник „Труд“, на който Тошо Тошев е бил редактор близо 20 години, не пожела да говори, защото не било коректно. Според него работата там е объркана не от екипа, а от новите собственици. “От тяхното управленско поведение пролича, че те не разбират от вестници“, каза той. Според гостът те не искат да правят вестници заради бизнес, а заради това, че вестникът може да служи на друг техен бизнес. „Това е в зародиша на понятието корпоративна журналистика“, допълни Тошев. „Това ми звучи като нещо, което е в интерес на собствениците, а не в интерес на аудиторията и на истината“, коментира Слави. Ето как гостът определи корпоративната журналистика в пресата: „От вестника се търсят други ползи. Той може да бъде използван като бухалка за бой, като вибратор за доказване на мъжественост и като лайномет за разчистване на сметки.“

Освен за пресата, Слави отвори темата и за корпоративната журналистика в електронните медии. „Има телевизии, за които не са важни принципите да правиш интересни или обективни предавания, а е важно да изпълняваш интересите на собствениците“, коментира водещият. “Цивилизацията не е измислила нищо по-добро за посредник между хората, за обмен на информация, от журналистиката. (…) Журналистиката като професия и хората, които упражняват тази професия, респективно – според морала си или не, ще бъдат добрия или не добрия журналист. Професията на журналиста е особена професия. За да бъдеш добър журналист, ти трябва да си заразен. Това според мен е някакъв вид диагноза. Но дълбоко съм убеден, че журналистът има право на грешка“, каза гостът. Той сподели, че поради динамиката на професията е възможно от 200-250 заглавия, съставени за 6 часа, да има 3% от тях, които да са неточни. „Нека нашите политици да докарат до 3% дефицит своята работа. Журналистът има право на грешка, но той няма право да лъже, да измисля и да клевети. А това правят така наречените жълти вестници“, коментира гостът.

Според Тошев така наречените жълти вестници измислят клевети, защото държавата ни е слаба.

Относно изборите и политическите публикации във вестниците Слави коментира така: „По време на последните политически избори, бяха споменали стотици пъти в един ден в пресата името на Бойко Борисов, и един път бяха споменали името на Меглена Кунева, която е кандидат, който има също голямо народно одобрение“. Водещият обаче сподели, че според него това не го е пожелал сам Бойко. „Вестниците сами се слагат, сами се предлагат и се навеждат“, каза той. „Докато аз бях в „Труд“ нито един политик през последните 10 години, след Костов, не си е позволявал да ми се обади, да се оплаче от мой репортер“, обясни гостът.

Тошо Тошев представи пред Слави и зрителите своята книга, наречена „Лъжата. Бойко, Георги и разни негодници“. Той обясни, че в нея е разказал за своите срещи и разговори с Бойко Борисов, Георги Първанов, Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски, Симеон Дянков и други. Под „разните негодници“, за които е писал, той визира не хората, които допускат грешки: „Не бива да съдим свестните момичета и момчета журналисти, които правят грешки, стига да осъзнават, че правят грешки и да не ги правят много често. Но трябва да сме непримирими към тези, които измислят и клеветят. Към негодниците – независимо къде работят“, заключи той.

В друга линия на книгата си той разказва и за свалянето му от поста главен редактор на вестник „Труд“: „Причината, поради която това стана, ми беше казана на 4 очи от господин Павлов – един от новите собственици. Защото съм много добър. Защото ще му преча, тъй като няма да го слушам“. В книгата си Тошев разказва много неща и за личния си живот – четирите му брака и срещите му със смъртта – трансплантацията на черен дроб и лимфома. „Оказах се много инат. Бях горе и Господ ме върна. Вика: бегай долу, трябва да направиш един вестник – „Преса“, тъй като ще дойде Любо и ще те изгони от „Труд“.“