Силви Кирилов: „Частица от теб може да бъде за някого целия свят“

Изпълнителният директор на изпълнителната агенция по трансплантации – доц. д-р Силви Кирилов беше гост в „Шоуто на Слави“. Преди да представи госта си Слави обясни, че в момента в България има около 900 тежко болни, които чакат да им бъдат трансплантирани жизнено важни органи. По данни на Министерство на здравеопазването в листата на чакащите има и 20 деца. Много от тях не успяват да дочакат трансплантацията и умират, защото няма органи. През миналата година у нас за били извършени едва 68 трансплантации.

Според Силви Кирилов основният проблем е да се развие донорството в България: „Органи може да се набавят от болни, които са в състояние на мозъчна смърт – когато мозъкът е загинал, сърцето бие, белият дроб диша чрез апарат и бъбреците работят. Другият начин е от жив донор.“

Гостът продължи така: „За да потръгне донорството трябва обществото да знае, че мозъчната смърт е обективно състояние, което може да бъде доказано с клинични и инструментални методи. Това състояние е необратимо, то на практика е равно на биологична смърт. Всъщност мозъкът като структура и като функция е най-висшата дейност на материята и той загива най-бързо – между 3 и 5 минути. След като загине мозъка личността я няма, остава един препарат – бял дроб, сърце и бъбреци, който функционира.“

Силви Кирилов каза, че за тази година в България само 4 човека са станали донори. Той уточни, че „Само от катастрофи има около 1200-1300 такива болни в България, но те всички не са подходящи за донори. В България има изградени 25 донорски центъра, там има комисии, които трябва да докажат мозъчната смърт.“ Въпреки това броят на трансплантациите у нас е нисък и много от чакащите за трансплантация умират. Кирилов обясни, че в Норвегия например се чака от 3 до 6 месеца за трансплантация. „Защото обществото е обърнато към тези проблеми. Това е и пример за съпричастност и солидарност в обществото, която трябва да се възпита“. Според Слави това е пример за солидарност в мъката на другия.

Силви Кирилов сподели на Слави, че синът му е починал на 19 години. „Аз и сега казвам, че ако аз съм в състояние на мозъчна смърт съм готов да стана донор. За сина ми също бях готов, но заболяването беше такова, че той беше неподходящ. Няма рецепта за преживяване на тази скръб и тя си остава в теб за цял живот“.

Според госта техническият прогрес в медицината дава възможност за много ранна и обективна диагностика. Въпросът е самото общество да се обърне към този проблем: „Ако за тези, които се нуждаят от трансплантация на бъбрек това е единственият шанс за социализиране на тяхната личност, при чернодробните и сърдечни трансплантации това е единственият мост към живота, няма друга възможност. И след като науката доказва, че един пациент е в мозъчна смърт и могат да се вземат органи – той ще даде шанс за живот на четири човека – защото в България се правят трансплантации на бъбреци, черен дроб и сърце.“

Кирилов каза, че всеки път се ужасява от смъртта на пациент: „Аз също се ужасявам и колегите също се ужасяват. Със смъртта не може да се свикне, да добиеш някакъв имунитет и тя да не те вълнува.“

Според Силви Кирилов лекарите трябва да подобрят начина, по който комуникират с хората, влизащи в болниците: „Забравихме един израз на бащата на медицината Хипократ, който е роден 460 години преди Христа на остров Кос, който казва, че „боледува тялото, но боледува и душата“. Ние забравихме за душата и може би голяма част от неудачите ни идват от тази липса на отношение към душата. Ако лекарят е обучен да комуникира, защото комуникацията също е наука, както урологията или математиката, тогава нещата ще стоят по друг начин, пациентът няма да е в стресово състояние, когато влиза в болница и ще си отговори на всички въпроси, които го вълнуват.“
Кирилов продължи: „Когато специалистите говорят със семейството на потенциалния донор, трябва да имат предвид, че решението не го взима координатора – той е като един екскурзовод в тази сложна психологическа драма, за да може решението да бъде взето от близките.

Силви Кирилов разказа за скорошния конкурс за детски рисунки под мотото „частица от теб може да бъде за някого целия свят“: “Аз винаги съм смятал, че децата са носители на най-искрените чувства, най-искрените мисли и искрено отношение към даден проблем. В рисунките имаше интересни идеи и интересни сюжети.“ На финала Кирилов се обърна към зрителите: „Частица от тези хора, които си отиват в разстояние на седмица или две, могат да бъдат за някого целия свят.“