Проф. д.и.н. Христо Матанов, 9 декември 2015 г.

Професорът от Историческия факултет на Софийския университет Христо Матанов изрази в тазвечершното предаване подкрепата си за референдума, иницииран от „Шоуто на Слави“.
 
„При всички случаи референдумът трябва да се пропагандира, трябва да се опитваме да го направим, защото това е форма на пряка демокрация“, заяви най-напред проф. Христо Матанов. Според него „представителната демокрация не може да замени пряката демокрация“.
 
Гостът на Слави Трифонов разказа в предаването и историята на референдумите в България. Историкът заяви, че опитите за референдум у нас са били 11 и само 4 от тях са били успешни.
По думите на проф. Матанов първият повик за референдум е още от зората на свободната българска държава (1878 г.), когато Драган Цанков иска да постави пред народа въпроса за формата на управление на страната. Въпросът обаче е решен от Берлинския договор и Търновската конституция и националното допитване отпада. Опит за провеждането на референдум е имало и след избухването на Младотурската революция в Турция, заяви проф. Матанов. Тогава е стоял въпросът дали България да остане васална на Турция или да се освободи. Историкът обясни, че това допитване също става излишно, тъй като идва актът на Независимостта.
Проф. Христо Матанов разказа, че идеята за провеждането на референдуми е била особено популярна по време на управлението на земеделците. През 1922 г. те поставят на национално допитване въпроса да бъдат ли съдени виновниците за националните катастрофи. На този референдум се е гласувало с бяла и черна бюлетина. Този, който е искал да бъдат съдени виновниците, е пускал бяла бюлетина, на която са били изписани имената на министрите, които трябвало да бъдат съдени, а този, който е бил против – пускал черна бюлетина. Проф. Матанов обясни, че това е бил един от успешните референдуми, защото болшинството гласува виновниците за националните катастрофи да бъдат съдени, но на практика референдумът не е постигнал никакъв резултат. Причината е, че след Деветоюнския преврат арестуваните министри от правителствата на Гешов, Данев, Малинов, биват освободени.
Другият успешен референдум е проведен през 1946 г., разказа проф. Матанов – тогава българите избират с огромно мнозинство републиката пред монархията като форма на управление.
Гостът припомни и двата референдума от новата ни история – за АЕЦ „Белене“ и за електронното гласуване.
 
В предаването проф. Христо Матанов се обяви „за“ електронното гласуване. Според него е абсурдно в „тази виртуална среда“ въобще да се поставя въпросът може ли или не може да се гласува дистанционно, по електронен път. „Не може в света милиарди и трилиарди потоци пари да вървят по електронен път и никой да не се притеснява сериозно, и ние сме се запритеснили, че това щяло да доведе до някакви фалшификации – това е абсурдно“, заяви проф. Матанов по повод на електронното гласуване и допълни: „По същата логика аз мога да стана милионер за един ден, но не ставам, нали?“
 
По повод намаляването на размера на субсидиите за политическите партии, проф. Матанов заяви, че България е най-бедната страна в ЕС и е с най-високи субсидии на глава от населението сред всички страни-членки.
 
Историкът от СУ подкрепя и идеята за задължително гласуване, но отбеляза, че има притеснения как ще се контролира то, каква ще бъде санкцията за негласувалите. Той припомни, че в Гърция вотът също е задължителен и има глоби при негласуване, но „там държавата е по-добре организирана и по-добре следи“. За разлика от Гърция, в България една глоба към КАТ може да не се плаща година и половина-две, отбеляза още проф. Матанов.
 
Проф. Христо Матанов подкрепи и намаляването броя на депутатите. Според него е скандално милиони души да „гледат как парламентът е празен, при положение, че един от основните проблеми на българина е трудовият морал и трудовата етика.“
Историкът е убеден също, че въвеждането на мажоритарния вот ще елиминира възможността в парламента да има хора, „които хич не се и обаждат“. „Те са парламентаристи, но аз не ги знам, не съм ги чувал, не знам какво мислят“, каза проф. Матанов по адрес на депутатите, които само присъстват в НС.
 
Проф. Матанов застана и зад останалите точки, включени в допитването, а въпроса за избора на полицейските шефовете на регионално ниво чрез мажоритарен вот в два тура определи като „трепач“.
 
В края на разговора проф. Христо Матанов заяви, че се възхищава на хора като скиора Алберт Попов (той гостува в първата част на предаването), защото не казва: „Скапана държава“, а гледа с оптимизъм напред в бъдещето, въпреки трудностите. „На нашите млади хора им липсва оптимизъм, бодрост, те са прекалено свити, прекалено унили, прекалено демотивирани“, заяви проф. Матанов. Все пак той изрази оптимизъм, че инициираният референдум ще успее и ще бъде подкрепен именно от младите хора: „При положение, че вашата таргет група е млада, защото аз горе-долу знам кой гледа вашето предаване – гледат го предимно млади хора, които общо взето се дразнят от този нереализирал се преход, дразнят се от тези недъзи на съвремието, те, според мен, ще подкрепят референдума.“

Цялото предаване от 9 декември 2015 г.