Почина нашият колега Димитър Коклин

Почина Димитър Коклин – художник-гримьорът, който правеше чудеса за превъплъщенията на актьорите на сцената и пред камерата.
Димитър Коклин работи с екипа на шоуто в продължение на 19 години, като се присъединява към него по времето на „Каналето“. Поклон пред паметта му!

Поклонението ще бъде в сряда, 5 ноември 2014 г., от 12 часа в Храм „Св. Вмчк. Георги Победоносец“, на бул.“Патриарх Евтимий“ 90.

Димитър (Дмитрий) Коклин е роден на 3 септември 1938 г. в София. Баща му е руснак, емигрирал в България 1920-1922 г., а майка му е българка. Има сестра. Баща е на двама сина.
Димитър Коклин е завършил Техникума за художествени занаяти в София. Курс за гримьори завършва в Студията за игрални филми. След приключването на обучението, печели конкурс и започва да работи като помощник-гримьор.

Коклин работи в киното от 1959 г. Реализира своите концепции като филмов художник в над 40 български филми. Първият филм, в който е гримьор, е „А бяхме млади“. Участвал е с работата си в десетки филми – „Веригата“, „Шибил“, „Боянският майстор“, „Маргарит и Маргарита“, „Допълнение към Закона за защита на държавата“, „Мечтатели“, „Зарево над Драва“, „Дон Кихот“ и др. Като специалист в специалния грим и ефекти, Коклин е търсен за множество чужди кинопродукции.
Димитър Коклин е работил в най-големите театри у нас – в Народния, Младежкия и Сатиричния театър, а за работата си в театър „Българска армия“ през 2000 г. е отличен с наградата „Златен чук“.
Бил е член на журито на 5-ия международен фестивал на прическата и красотата.

През последните години Димитър Коклин предава своите умения в специалния грим и преобразяването на голям брой млади гримьори.

Голям привърженик на футболен клуб „Левски“.

Казва, че за да стане човек художник-гримьор, трябва да се учи с години.

Решава да стане гримьор от любов към киното: „Много обичах киното. Страшно обичах киното. И реших това да работя – в киното. Нищо друго! Гримьор исках да бъда“, казва Коклин.

Няма най-скъп филм на сърцето му, защото смята, че е оставил от себе си във всеки един, в който е работил.

Имал е особено мнение за телевизията, виждал я е като „по-самодейна история“, но споделя, че попадането му на хубав колектив обръща представите му.

Споделя, че най-лесно му е било да работи с кадърните актьори. „С тях няма проблеми. Колкото е по-слаб актьорът – много повече проблеми. Те смятат, че гримът може да им направи роли и всичко. Не става“.