Ние, българите

„Не обичам обобщенията, макар че понякога много ме радват. Сега и аз ще почна с обобщение – ние, българите. Ние, българите, сме странни хора. Повече от 1100 години сме християни, но никой тук няма да отрече, че вътре в душите си си оставаме езичници. И това не е защото не усещаме религията, а защото обичаме живота. Замислете се – ето, вижте – нашите свещеници имат жени и деца. В католическата религия не им е позволено да се женят, нашите свещеници – православните, си имат семейство – жени и деца. И затова се замислете пак – на Коледа се радваме на рождество Христово, казваме си „Честито Рождество Христово“, обаче с огромна радост колим прасе. А на Великден хем обикаляме църквата и казваме „Христос Возкресе“, хем същевременно е адски важно да сме си боядисали яйцата и да има агнешко на масата. Никой не може да ме убеди, че дълбоко в християнската душа на всеки българин не стои по един див прабългарин, който седи, гали си меча и само чака повод, за да отпразнува живота по своя красив и първичен варварски начин“ – това бяха думите на Слави Трифонов преди изпълнението на песента „Бог с нами“ в първа част на концерт-спектакъла „Има такъв народ“.