enbg

Михаил Христов: Не обръщам внимание на проблемите

14.9.2011 | коментара

Историята на младо момче, останало без ръце, представи Слави в шоуто тази вечер. Михаил Христов е на 20 години, от Плевен. На 15 години е, когато го поразява волтова дъга, освободила се от трафопост. Заедно с приятели на неговата възраст са в местността Чернелка, до с. Тодорово (Учиндол). Днес Михаил обяснява, че когато се натрупа напрежение в трафопоста, от него излиза волтова дъга. В случая дъгата удря него. Момчето идва в съзнание в плевенската болница. Не чувства ръцете си, а лекарите казват, че са счупени.

На външен вид не се виждала никаква разлика в ръцете, разказа Михаил, но тъканта била мъртва. Това било установено в „Пирогов“. За това, че се налага ампутация, Михаил научава от майка си. Било му съобщено по много заобиколен начин, казва Михаил и признава, че да се приема такава новина, не е лесно. „В началото е много тежко, не знаеш къде се намираш. С времето почваш да свикваш, примиряваш се с мисълта… още в началото, … пред свършен факт.“

Възстановяването в болницата продължава три месеца. Сега Михаил е с протези. На дясната ръка, която е отрязана до половина, има миоелектрична протеза, с помощта, на която мърда пръсти, когато мозъкът изпрати сигнал до мускула. Преди той е бил левичар, а сега си служи с дясната ръка. Разказва, че успява да се оправя сам, а някои хора дори не забелязват протезите. Трудно му е обаче да брои пари и да ги прибира или да поставя продукти в торбичка, затова се налага да моли за помощ.

Михаил сподели, че знае за съдия от Русе, при когото случаят е подобен – на 15 години, при игра и него го удря ток, и губи ръцете си. Казва, че българинът е толерантен към такива хора и споделя, че повечето хора го приемат нормално. Как се справя с всичко, става ясно от собствените му думи: „Не обръщам внимание на проблемите, а повече на решаването им“.

Михаил Христов живее самостоятелно в София, учи право в УНСС, трети курс. Освен това се състезава на дълъг скок и 100 метра, за което се налага да използва специална протеза, само на дясната ръка, която помага максимално да се доближи до истинската ръка. Михаил има сериозни постижения в спорта – вице европейски шампион за младежи и трети на световно за младежи, на първенства за параолимпийци. Личните му постижения са – на дълъг скок – 5,70 м, а на 100 метра – 12,19 секунди. Признава, че в България участва във всяко състезание, в което има възможност. Категоричен е, че спортът му е помогнал много и напомня постижението на Оскар Писториус, който тази година на Световното по лека атлетика взе медал в състезание за здрави спортисти (бронз на 4х400 м), а резултатът му е по-добър от най-добрия резултат на България. „Тази година беше превратна за параолимпизма“, категоричен е младият мъж, убеден, че такива хора като Писториус ти дават оптимизъм.

В момента е свободен, но принципно няма проблем с жените, с усмивка споделя Михаил, а подходът му се базира на чара.

За своя бъдеща професия Михаил е избрал правото и по-конкретно работата като адвокат – „защото има потенциал за развитие, интересна е, трудна е“.