Медиците от Либия в откровен разговор със Слави Трифонов за страданието и свободата

След три години и половина на свобода и отново в родината си, медиците от Либия Кристияна Вълчева, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев се срещнаха със Слави Трифонов. Отсъстваше само Нася Ненова.

Слави представи медиците като хора, с които има обща история. През 1999 – та година шестимата българи и палестинецът Ашраф са арестувани и впоследствие обвинени, че са заразили умишлено 393 либийски деца с вируса на СПИН в болницата в Бенгази. В-к „24 часа” и предаването „Хъшове”, водено от Слави Трифонов, дават гласност на случая. Спонтанен призив на Слави събира две хиляди души на бдение пред либийското посолство. По-късно е отслужен и молебен за здравето на медиците от Либия пред църквата „Св. Александър Невски”. В петък Слави призна, че за пръв път се среща с несправедливо обвинените българи. В началото на шоуто той им благодари за писмото, изпратено от затвора в Либия, в което те му вдъхват кураж по повод тогавашните му здравословни проблеми. Медиците от своя страна също благодариха на Слави за всичко, което е направил за тях. „Чувстваме ви по-близък, отколкото предполагате”, обърна се към Слави Кристияна Вълчева. Валя Червеняшка благодари на водещия за изказването му пред Редколегията седмица по-рано. Тогава Слави сподели, че за него новината на отминалата седмица е оневиняването на медиците от бившия министър на правосъдието в Либия Мустафа Абдул Джалил, който заяви в ефира на „Ал Джазира”, че за заразяването на либийските децата със СПИН е виновен Кадафи.

Пред Слави медиците разказаха какво са почувствали, след като за пръв път са чули „осъдени на смърт”. Кристияна Вълчева сподели, че в първите няколко минути от произнасянето на присъдата въобще не са разбрали, че са осъдени на смърт. „…Нямаше преводач, и всъщност Ашраф беше този, който ми каза на английски, и аз казах на останалите. След няколко дни осъзнахме това, което се е случило и това, което се е казало в съда.”

Валентина Сиропуло разказа, че на първото заседание е нямало нито български преводач, нито български адвокат, именно палестинецът им казал за чудовищните обвинения.

В откровения разговор с водещия, всяка от сестрите и д-р Здравко Георгиев разказаха как са успели да се съхранят и да останат нормални след преживяното:

Кристияна Вълчева:
„Пожелавам на всеки да не му се наложи, никога в живота, да разбере колко може да издържи.”
Валентина Сиропуло:
„Съхрани ни и фактът, че сме невинни, съзнанието ти не е обременено с нищо. Хората започнаха да говорят, чуваше се тук, в България. В началото беше страшно – първата година на изолация, когато нямаше информация, нямаше свиждане, нямахме нищо. Тогава се притеснявахме, защото можеше да ни убият и нямаше да знаят истината. Невинността ни помогна.”
Д-р Здравко Георгиев:
„Аз съм живял в единична килия към 1100 дни с хора, които са осъдени на смърт. В началото бяха 60, след това станаха 110. Това са престъпници – осъдени за убийства, за наркотици, основно за убийства. И аз се чудя как успях да се съхраня. Близо 3 години с тия истински престъпници аз съм делил закуската си, ако въобще има закуска, цигарата си. Въобще 24 часа с тия хора. На една част от тях им изпълниха присъдите, на петима от тях, аз съм бил свидетел на това, с тях съм си разговарял всеки ден. В килията – 1,70 на 1,90 метра, на педи съм мерил, бяхме от трима до петима, веднъж осем души. В ъгъла има една дупка за тоалетна, три пъти на ден отварят килията за по 3-5 минути, колкото да ми подадат едно канче с някакъв буламач. Зимата е ужасно студено, това е италиански затвор. Първите 2 години нямах нищо, кой каквото ми даде. Бях бос, имах едни обувки, които ми ги откраднаха, и то осъден на смърт ми ги открадна, не знам за какво му бяха…”
Валя Червеняшка:
„В първите месеци, по време на побоищата, на изтезанията, много тежко ми е било, сърцето ми е спирало по време на изтезанията и имало е моменти, когато съм искала да умра. Но единствено ме задържаше това, че исках да си видя децата, исках да ги видя отново.”
Снежана Димитрова:
„Да връщаме времето назад – няма смисъл. И там нещото, което ме е съхранило беше това, че чаках изгрева на слънцето, щом залезеше – за мен денят свършваше и всичко лошо случило се свършваше. Това беше начинът да оцелея. Това, което отминава – това вече е минало, аз не мога да го върна назад. Но ако продължавам след 3 години и половина да живея с това, което ми се е случило, това означава да застана на едно място или да тръгна назад. Аз никога не съм сънувала кошмарите , които съм преживяла в Либия. Аз само 6 месеца бях на работа в Либия, останалото време бях в затвора, дори нямах подписан договор. Страдах най-вече от това, че причинявам болка на най-близките си, това най-много ми тежеше и ме съсипваше тотално. За да издържиш, много важна е и средата, в която си отраснал. Аз имам прекрасно семейство – майка и баща, баща ми е мой личен пример. Човек трябва да вярва, че ще оцелее, че има защо да оцелее.
Що се отнася за смъртните присъди, аз никога не съм била в съдебната зала – тялом може да съм била там, но духом – никога не съм била. Това беше нещо, което не се случва на мен, нещо, което аз не приемах, аз не съм извършила нищо и това не се отнасяше за мен. Никога не съм допускала, че ще умрем. Не може невинни хора да умират така в 21 – ви век.”

Медиците изразиха надежда делото срещу техните мъчители да бъде възобновено. Те споделиха, че сега това дело е затворено с мотив – „либийската държава не съдейства”. „Това е петно върху цялата държава, ние искаме и последният обикновен, неук либиец да чуе, че ние сме невинни”, категорична е Кристияна Вълчева. Сегашната ситуация в Либия е подходяща делото да се разсекрети, смята Валя Червеняшка. За процесите в Либия, д-р Здравко Георгиев прогнозира, че те ще продължат много дълго, според него Кадафи няма да се предаде. Той сподели, че поддържа връзка с българи, които от много години са в Либия. Д-р Георгиев отправи гореща молба към тях да се приберат, „защото в Либия нищо няма да е както преди.”

Слави Трифонов разговаря с всеки от медиците и за живота им след прибирането в България:
Кристияна Вълчева:
„Като се върнахме бяхме на вашето турне, беше една хубава емоция за нас. Иначе всичко беше прекрасно – видяхме децата си, видяхме част от родителите си, част от родителите ни бяха починали. Моят баща беше починал 2001 – ва. Видяхме приятелите си, бяхме свободни – можехме да си отваряме вратата и отвънка, и отвътре сами. Можехме да ходим да се къпем и да ходим до тоалетна без да питаме никой. А това е голямо щастие.” Кристияна сподели, че е завършила рехабилитация заедно с Нася Ненова. Сега работи във Военна болница.
Валентина Сиропуло работи в частна клиника в Пазарджик – детско отделение. Работи с колеги, с които е работила и преди да замине за Либия.
Валя Червеняшка:
„Като се върнахме бяха ни приели в Бояна, в резиденцията. И децата: „Мамо, хайде да слезем долу в градината.” И аз казвам: „Мамо, ще ни пуснат ли? Кой да питаме?” И те ми казват: „Мамо, ама ти си на свобода!” Ужасен момент.” Валя работи в Бяла Слатина, където е работила и преди да замине за Либия. Споделя, че колегите са я приели много добре.
Снежана Димитрова се е върнала на работа в детското отделение в бившата Трета градска. Същевременно учи здравен мениджмънт заедно с дъщеря си.
Д-р Здравко Георгиев:
„Здравко работи в Здравната каса.” Не е успял да се върне към професията си на педиатър.

Д-р Здравко Георгиев на няколко пъти повиши настроението сред публиката с чувството си за хумор. Първо той сподели на Слави, че има 86 имена, които го поздравяват, а доктор Монева искала да го изследва. Д-р Георгиев сподели, че на няколко пъти чувството му за хумор го е спасявало в затвора. Когато е ставало напечено и са се вадили ножове, той е играл танца на патето Яки.

След ужаса, прекаран в либийския затвор, медиците продължават да са си близки и да се срещат. На миналия 3 – ти март всички са били заедно във вилата на д-р Здравко Георгиев.