История от живота на Иво Божанов Сиромахов

„Когато бях на десет години, аз се влюбих за пръв път, но момичето, което харесвах, не ми обръщаше никакво внимание. Аз чудех как да я впечатля и ми хрумна, че трябва да й посветя едно стихотворение. Седнах да пиша – добре, но аз не знам как се пише стихотворение и нямах идея за какво да се разказва. Затова реших да описвам това, което виждам през прозореца. Взех един лист, взех моливче, седнах и в продължение на няколко часа изпитах най-страшните мъки на поетическия труд. Гризях моливчето, изпотих се от зор и в крайна сметка, след няколко часа тежка борба, се получи следното стихче:

Цъфна трънка,
цъфна вънка,
вънка, вънка,
цъфна трънка.

В този момент аз разбрах, че силата ми не е в писането. Творбата ми беше много далеч от върховете на поезията и много по-близо до дъното на позора.
Така, едва десетгодишен, аз научих един важен урок – че е важно да имаш жена, която те вдъхновява, но по-важно е да имаш талант.
Днес съм на 45 години и това, което разбрах за тези години е, че е важно да имаш талант, но по-важно е да има жена, която те вдъхновява.“ – думи на Иво Сиромахов преди изпълнението на песента „Аз съм твоят мъж“ от концерт-спектакъла „Има такъв народ“.