enbg

Иво Сиромахов: Има смисъл, ако, когато гражданите говорят, властта отговаря

13.9.2011 | коментара

Тагове:

12 септември 2011 г.

След дългата лятна пауза при Слави Трифонов отново се събраха хората от Редколегията. Според водещия лятото е било време, в което, ако сте чели само вестници и сте гледали телевизия, то ще сте останали с усещането, че „България неусетно се е превърнала в земен рай”.
А дали това е така – отговорите трябваше да дадат сценаристите.

Първа тема на Редколегията беше арестът на кандидат – кмета на София Петър Величков и Павлина Панова, защото са издигнали плакат с надпис „Борисов. Дрога. Избори.” Това се случваше по времето на комунизма, коментира Тошко Йорданов. Последвалото мълчание на сценаристите Филип Станев обясни с думите: „Ще вземе да излезе нещо като плакат това, което кажем.” Сценаристът дори намери нещо положително в прибирането на двамата в ареста – „съвременните български кауши са напреднали – събират мъж и жена.”

Според Тошко Йорданов, в интернет все пак могат да се намерят мнения за управляващите, които да не са в хвалебствения тон на вестници и телевизии. Той съобщи за независима организация, която брои колко от официалните си обещания е изпълнило правителството на ГЕРБ и в частност премиерът Бойко Борисов. Статистиката е следната – от 184 обещания, премиерът е изпълнил 13, от 400 обещания на ГЕРБ, изпълнени са само 10 процента. Слави Трифонов коментира, че едно неизпълнено обещание е равносилно на лъжа. „Такъв човек се казва лъжец”, заяви той. Филип Станев намери друга типично българска дума, с която да обрисува човек, който не си изпълнява обещанията – „хвалипръцко”, и уточни – „хвалипръцко” е човек, който се хвали с нещо, което така или иначе не може да направи. Според Драгомир Петров пък явно премиерът е изпълнил толкова обещания, колкото е разбрал.

Иван Кулеков отново направи емоционално изказване: „На 9 септември 1944 г., първото нещо, което се е случило, когато се е сменяла властта, е било да се отворят затворите. От там са излезли политическите затворници и са започнали да управляват държавата. Знаем как я управляваха 45 години. Но от 22 години, при всяка смяна на властта, у нас първо се отварят лудниците, от там излизат всякакви кретени и започват да управляват държавата. В други държави – народът просто подлудява своите управляващи, като иска от тях отговорност за всичко, у нас управляващите подлудяват народа, като са напълно безотговорни към него. Какво направиха лудите само през последната седмица? Едно дете беше убито заради 50 лева, двама души бяха убити заради 2 кг. орехи, едно дете беше убито заради 30 ст., в Созопол двама полицаи си бъркаха в носа, докато на два метра пред тях едно дете се давеше. И техният шеф обясни тяхното бездействие с това, че неговите хора не си падали по водата. По бТВ висш полицай в МВР заяви, че престъпността в България може да бъде ликвидирана само, ако се върне диктатурата от преди 89-та година. И това продължава мълчаливо да се одобрява от министъра на вътрешните работи. (…) Премиерът, който в същото време е и ръководител на групировката ГЕРБ, заяви, че Плевнелиев му трябвал като президент, въпреки, че по-подходящ бил Цветанов. И на това кандидат – президентът не реагира, за да защити достойнството си. Какво достойнство на нацията ще защитава човек, който няма лично достойнство?
Като добавим и идеите на управляващите, пешеходците като видят пешеходна пътека, да вдигнат ръка, като видят полицай – да вдигат две ръце, като добавим и факта, че вестниците в България минават през нужниците, преди да стигнат сергиите, а не след това, така разбираме сред какви социопати живеем. Социопатията е психично заболяване, вид лудост, при която болните не изпитват вина, болните или управляващите, трябва да кажа, не изпитват вина или разкаяние, те нямат съвест и се отнасят с пренебрежение към ценностната система на обществото.”

Слави Трифонов постави пред Редколегията и въпроса как така министър на вътрешните работи на една страна може да бъде едновременно и шеф на предизборен щаб на партия. „Задават се избори, каквито Алеко Константинов ни е разказал в „Бай Ганьо прави избори”, заяви Тошко Йорданов и продължи: „МВР е репресивен апарат и да впрегнеш репресивния апарат в услуга на една партия е антидемократично, или най-малкото е обидно. Обидно е за страна от Европейския съюз.”

Тошко Йорданов засегна още една тема, свързана с вътрешния министър Цветан Цветанов. Той цитира резултати от проверката на НАП, според която нямало нищо нередно в доходите на тъста и тъщата на Цветан Цветанов, както и че тъстът е искал да се запази банковата тайна откъде са парите, които той е дал за имотите на министъра. Сценаристът съобщи официални данни, според които тъстът на Цветанов и жена му, като пенсионери на държавна работа, за 4 години са спечелили 579 000 лева, или около 10 000 лв. на месец. И тук Тошко Йорданов обърна внимание на следния факт – „този, който е бил наблюдаващ прокурор, 3 месеца преди да обяви, че няма проблем, след като преди това казаха, че има проблем, е получил от министър Цветанов пистолет „за укрепване на правовата държава.” „Прокурор – пищовлия”, квалифицира Иво Сиромахов.

Именно Иво Сиромахов даде неочакван отговор на въпроса на водещия дали има смисъл да се казват всички тези неща. Сценаристът заяви: „Няма никакъв смисъл.” Обосновката на Сиромахов беше следната: „Има смисъл, ако се влиза в някакъв обществен диалог, т.е. когато гражданите говорят нещо, властта да отговаря. По някакъв начин то да намира отражение в някакви обществени дискусии. Това не се случва. Това, че няма смисъл, е една тъжна констатация. Не казвам, че трябва да млъкнем, да се приберем вкъщи, да седнем в мазето и да пукаме туршия в горестна самота.” Според Иво Сиромахов в медиите няма никакъв отзвук на важните неща, които се говорят, „те не се занимават с тези важни неща“. „Социолозите пък, които би трябвало да отразяват общественото мнение, срещу 5 лева са готови да публикуват проучване, в което ще кажат, че според 86% от българите, майка им е негърка”, сподели още Иво Сиромахов. „Социологията е точна наука – за колкото платиш – толкова получаваш”, „оправда” социолозите Ивайло Вълчев.

Александър Вълчев пък се беше разровил сред архивите на телевизията и анонсира момент от предаването „Тази сутрин” по бТВ, където на 10 март тази година, министър Росен Плевнелиев заявява липсата на какъвто и да е интерес от негова страна към политиката. Шест месеца след това гостуване при Ани Цолова и Виктор Николаев, Росен Плевнелиев вече е кандидат – президентът на ГЕРБ. Ето и разговорът между водещите и Плевнелиев, съдържащ се в излъченото видео:

Ани Цолова:
Има ли към Вас оферти за кандидат – кмет, може би?
Росен Плевнелиев:
Няма такива оферти, но и да има, аз няма да приема.
Виктор Николаев:
Може да се наложи в един момент да ви помолят, дори да не искате… Ще се съпротивлявате ли?
Росен Плевнелиев:
Ще се съпротивлявам. Аз мисля, че моите аргументи са много ясни и категорични. Аз съм човек, който разбира от строителство, аз съм човек, който като експерт е поканен в това правителство и иска да остане такъв.
Виктор Николаев:
Политическа кариера не искате ли?
Росен Плевнелиев:
Аз съм свикнал в моя живот, като хвана нещо, да го правя. Не може един министър да подскача от ден в следващ в една или друга работа. С две думи – моето намерение е да си свърша работата. Не искам да ставам президент, не искам да ставам кмет, не искам да ставам нищо друго, освен това, което съм.

Ивайло Вълчев имаше своето обяснение на чутото: „Няма нищо по-логично в нашата държава, човек, който не иска да става президент, да се кандидатира за президент. Това е най-логичното за една държава, чиито граждани не искат да са граждани на тази държава.” И Иво Сиромахов изрази своята версия: „Може пък да влиза в Президентството като строител – да смени дограмата, муфи, ако нещо изпускат…” Драгомир Петров направи генерален извод: „И да изберат Плевнелиев, пак ще имаме жена за президент…”