Иван Кулеков и Стефан Минчев за търговското споразумение ACTA

15 февруари 2012 г.

Собственикът на верига кина „Арена” Стефан Минчев и Иван Кулеков изразиха своите позиции, съответно „за” и „против” международното търговско споразумение АСТА. Въпреки че споразумението беше замразено от българското правителство, Стефан Минчев очаква рано или късно този или модифициран на него документ да бъде приет от всички европейски страни. Според него споровете са възникнали от неразбиране, от недостатъчно ясни текстове в документа и от грешен превод на български. „Самото споразумение в името си съдържа две неща, ако трябва във фриволен превод на български да кажем – това е „анти менте” търговско споразумение.” Минчев смята, че споразумението е било прочетено от някои като дявола евангелието. И макар да е „за” АСТА, той сподели, че гражданските протести са били хубави. „Аз даже се запознах с организаторите на протестите, много свестни и симпатични момчета се оказаха. Но ми се струва, че някои от тях правят заявка за политическа кариера. Защото изведнъж това нещо, което трябваше да е споразумение между държави, които да ограничат разпространението на всякакъв вид ментета, не само филми и музика в интернет, не само игри и софтуер, а също така и всякакви видове пиратски и фалшифицирани стоки, изведнъж се оказа, че те го четат като споразумение, което ще даде правомощия на властите, едновременно вероятно, във всички държави да угнетят съответните си народи с някакви репресии. Аз лично не вярвам в тази работа, но хората са прави да се съмняват, когато текстовете са така общи и витиевати”, заяви Стефан Минчев.

Иван Кулеков цитира член 25 от споразумението АСТА, който според него е притеснителен: „Дадена страна може да оправомощи компетентните органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се ПРЕДПОЛАГА, че е бил използван за извършване на нарушения.” После сценаристът поясни: „На практика това означава, че документът иска да оправомощи носителя на авторски права да могат с действието на полицията да следят моя трафик в интернет и ако те предполагат, че аз съм нарушил нечии авторски права, да дойдат и да ме подложат на съответните санкции.”

„Би трябвало теоретично да съм на ваша страна – обърна се към Стефан Минчев Кулеков – имам книги, пиеси, неща правени за телевизията и радиото, имам авторски права. Аз никога не бих се съгласил за това да получавам повече пари от тези, които получавам за авторските си права, на някакви други хора да им бъде отнето правото да ползват свободно интернет, да се чувстват виновни, че са в интернет.”

Стефан Минчев смята, че всъщност с Иван Кулеков са на еднакви позиции: „Не трябва да се ограничават правата на потребителите и не трябва да им се пречи да комуникират свободно в интернет, но като си споделяме нещо, е хубаво това да не е крадено предварително.” Кулеков също се съгласи с това мнение и напомни, че има действащ закон за авторско право: „За кражба на произведение, което има авторско право и се използва за търговска цел, наказанието е до 3 години затвор.”

Закони има, но не се прилагат, заяви Стефан Минчев. Той дори цитира юристи и специалисти, които смятат, че 98% от разпоредбите на АСТА вече са залегнали в българското законодателство. Според Минчев законът трябва да се прилага и в интернет. „Интернет е поредна медия, в която се разпространяват продукти и не бива интернет да се разглежда като свещена крава, която не трябва да се докосва.”
Наблюденията на Иван Кулеков са, че в една от най-бедните страни в Европа, учениците и студентите получавали повечето си знанията от виртуалното пространство, където имали достъп до произведенията на световната култура. „Аз не мога да си представя държава, която би искала да лиши тези хора от тази свободна част на техния живот. Предлагам Министерството на културата, заедно с Министерството на образованието, да закупят авторски права на всички произведения от музиката, книги, филми, които формират културата на човека. За да може всеки българин, не да влиза в торентите, а да влиза в сайта, който правителството ще организира.” Според Кулеков това би била най-добрата инвестиция за образованието и културата на българския народ. „По времето на Симеон Велики, това, което той прави, е книжовни школи. Там са се правили същите неща – книжовниците са копирали книги и никой не е отивал при тях или при който и да е друг човек, да пита: ”Ти откъде имаш тази книга?” Културата може да живее само, ако се разпространява свободно”, завърши дискусията Иван Кулеков.