За непримиримостта на Николай Колев-Босия

За 80-дневната гладна стачка на Николай Колев-Босия говориха Слави Трифонов и Иван Кулеков. Босия гладува повече от два месеца срещу покупко-продажбата на шофьорски книжки по схема на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерството на транспорта. Той искаше оставката на транспортния министър Ивайло Московски, който в крайна сметка подаде оставка, но по друг повод.

„По-шокиращото беше, че медиите се правеха, че Николай Колев–Босия не съществува“, отбеляза Слави Трифонов. Той коментира, че цинизмът е взел връх в изказване на вицепремиера Валери Симеонов, усъмнил се в измама в гладната стачка.

Иван Кулеков сподели, че познава Босия близо 30 години и смята, че е изключително ерудиран и горд човек. За срещата си с него, след гладуване от 81 дни и загуба на 28 кг телесно тегло, Кулеков призна: „Тялото му изглеждаше отслабено, а духът му беше по-силен от всякога. Всъщност точно това – и не с думи, а с цената на живота си ни казва Босия – духът е по-силен от тялото“.

Своя бунт срещу „организираната посредственост“ Николай Колев започва буквално от най-ранното си детство, разказа Иван Кулеков. По думите му той е изключван последователно от организацията „Чавдарче“ (обхващаща всички ученици от първи до трети клас), два пъти е гонен от организацията „Септемврийче“ (за всички деца от трети до седми клас), изгонен и от Комсомола. Поради идеологизацията на образованието, напуска Университета, където следва руска филология.
Непримиримостта му към комунистическата система го изпратила в затвора. Николай Колев е един от хората, които създават профсъюза Подкрепа, който той, поради несъгласие с ръководството му, също напуска. След 10 ноември Босия напуска координационния съвет на СДС.

Във видео материал, заснет от Иван Кулеков, Босия разказва за репресиите срещу него по времето на социализма, когато непримиримостта му към комунистическата система го изпраща в затвора. След 10 ноември 1989 г. Босия отказва да стане член на СДС, защото знае кои хора участват „в този цирк“. Става член на организацията доста по-късно и я напуска, виждайки, че интересите в нея са „да се закачат за властта“.

Пред Кулеков Босия сподели: „2009 година направиха една врътка. Изключително мръсна. Тези, които умират на улицата и на пътя, ги пишат починали от катастрофи, а тези които починат в болниците от травмите си, ги пишат починали от травми и ги слагат в друга графа. Това само престъпници могат да го правят“.

Николай Колев каза още: „Това, което искам да създам, като стратегия, това е: първо – да се създадат личности, за да може да се създаде и общество. Личностите се създават върху две основни ценности – честта и достойнството. А в социалната сфера трябват състрадание и солидарност. Така се прави общество. Така се създава обществено мнение. И когато има такова обществено мнение, създадено от личности, създадено от хора, които имат ценности, на които дълбоко вярват, тогава вече могат и всяка една власт, която дойде, тя да бъде подритвана, сменяна, притискана, за да може нещата да вървят напред. Това е начинът“.

Според Николай Колев-Босия нещата не могат да се оправят с избор на вожд. Той добави още: „Когато човек направи саможертвата, на него му имат доверие, защото той доказва с целия си живот и със саможертвата си, че това, което говори, не е само празни приказки, а е нещо реално“.

Иван Кулеков припомни обръщението на Босия към всички, подкрепяли го по време на гладната му стачка:
„Хора, не се отчайвайте и не се предавайте. Вярвайте, че това, което правите, е добро и за добро, и ще успеете. Без вяра, няма воля. Без воля, няма успех. Без успех, няма промяна. Без промяна, няма връщане към нормалността. Без нормалност, няма бъдеще. Без бъдеще, няма смисъл. Това е!“