enbg

Защо смелостта и куражът не са заразни като птичия грип?!

8.11.2018 | коментара

Здравей г-н Трифонов,

Никога не съм вярвал, че ще пиша на телевизионно предаване.
Никога не съм вярвал, че мога да бъда песимист. Никога не съм вярвал, че мога да мразя някого. Никога не съм вярвал, че няма да се гордея с държавата си. Не вярвах, че е възможно толкова много хора да бъдат сковани от страх и още толкова да не им пука от нищо.
Казвам се Марио Дамянов Бисеров. От Хасково. Председател съм на Синдикалния регионален съюз „Подкрепа“ – Хасково от близо 30 години…
Има няколко думи от турски произход, дето ми идват на акъла.
Кютюк – сиреч дънер! Серсем /няма превод/, но да речем – глупак.
Амсалак /родопска дума/ – загубеняк! Темерут – опак човек, непукист.
Или пък френските – идиот /слабоумник, изрод/ или кретен.
…коя от тях не пасва на хора като Валери Симеонов? Да, ще кажете, слаби са тия думи за такова същество.
Защо смелостта и куражът не са заразни като птичия грип или чумата по прасетата? Защо оставяме стотина души да искат оставката на един луд? Къде сме? Самият аз ходих един път там да правя калабалък. Но не мога всеки ден. Далече съм. Софиянци, сърдите се, че ви е разкопан „Графа“. Не протестирайте там, а идете при майките. Проблемът ви е един и същ.
А той, проблемът, седи като пън и гледа злобно всички нас.
Непоклатим!
Радой Ралин беше казал:
„Защо да падна аз?
Нека падне друг!
Ако падна аз,
нали ще пропадне
скъпата ни власт?“
Все едно е предвидил мислите на Валери.
Познавах го лично. Сатирикът си отиде. Те останаха. На власт.
Ние пак си ги мразим, както някога и пак не правим нищо. Както
някога.
….30 години се боря и знам какво искам да си отиде. Но се оказа, че 30 години не съм знаел какво искам да дойде.
Не е това днешното. Днешните доказаха на света само едно, че и
от комунизма има по-лошо.
И сега какво – искаме оставката на Велери?!
Но ТОЙ /от Банкя/ казва – НЕ! ТОЙ не е чел Радой Ралин, но е чел „Винету“. Искахме оставките на Москов, на Лукарски и на кой ли не. ТОЙ винаги измисля нов Валери и го поставя между себе си и нас. Енергогасител.
Като бетоновия праг под язовирната стена. Пада водата със
страшна сила и се блъска като глупак в бетона, за да продължи тихо и кротко надолу по течението.

Инж. Марио Бисеров
председател на СРС „Подкрепа“ – Хасково

Цялото предаване от 8 ноември 2018 г.