Емил Дечев и Яна Димитрова, 15 декември 2015 г.

Да коментират проблемите в съдебната система и готвената съдебна реформа, както и участието на съдии в гражданските протести, в предаването гостуваха Яна Димитрова – съдия в Районен съд, Разлог и Емил Дечев – съдия от Софийски градски съд.

Съдия Димитрова потвърди, че законът забранява на съдии да стачкуват и затова уточни, че те не стачкуват, а вършат всички тези дейности извън работното си време, а някои от тях и по време на отпуск. Ето как коментира ситуацията съдията от Разлог: „Това не е естествено състояние на нещата. Моето лично мнение е, че по принцип нашето място не е тук, нито е на улицата пред Съдебната палата, нито имаме възложени от закона функции да водим разяснителна кампания. Обаче ние оценихме обстановката като ненормална, а в ненормалната обстановка това вече – нашето поведение ние сами оценяваме като допустимо.“ Яна Димитрова обясни гостуването си в шоуто: „Един нормален съд в една нормална държава трябва да говори с актовете си. Не по телевизията, не на жълтите павета. В случая обаче говоренето с актове не върши работа, защото някои от нашите актове пращат противоречиви послания, т.е. вече не осъществяват основната си функция. Трябва друг вид говорене. Това е причината ние да сме тук и да сме пред Съдебната палата и т.н.“

Съдия Емил Дечев внесе яснота по проблемите в съдебната реформа: „Проблемът с квотите в двата панела на Висшия съдебен съвет, които се получават с гласуваните на второ четене поправки, е следният: ВСС е този орган, който решава кой човек да бъде назначен за съдия, кой да бъде издигнат, кой да бъде наказан дисциплинарно, кой да бъде избран за ръководител на съд. Т.е. Това е един изключително важен орган. До приемането на тези поправки и евентуално, ако бъдат гласувани на трето четене, тази дейност се извършваше общо от съдии и прокурори, което е голям проблем, защото прокурорите, също като адвокатите на подсъдимите, са страна в съдебния процес, а съдът и съдията трябва да е независим. Когато съдията е кадруван от една от страните в съдебния процес, това създава проблем – дали той наистина взима сам, по вътрешно убеждение, своите решения по конкретни граждански, наказателни дела или като ръководител на определен съд. Именно поради тази причина се прие ВСС да се раздели на две квоти – прокурорска и съдийска. В тези две квоти обаче трябва да се избират на Общо събрание на съдиите – съдии, които да бъдат делегати в съдийската квота, а от другата страна да има и парламентарна квота, която да се избере от парламента. При сегашното гласуване на второ четене бяха направени промени в последния момент, при които се промени т. нар. исторически компромис, който беше обявен лятото, като се увеличи бройката на представителите, които ще изпраща парламентът в съдийската квота на ВСС. По този начин, ние считаме, че има опасност отново да се оказва влияние върху независимостта на съда в България и намираме това за проблем. Защо? По приетите на второ четене промени, само шестима се избират пряко от съдиите в страната, докато другите шестима се избират от парламента и има двама председатели на Върховен касационен и Върховен административен съд. Тук обръщам внимание, че тези двама председатели на Върховен касационен и Върховен административен съд не се избират пряко от съдиите. Те се избират от Пленума на Висшия съдебен съвет, в който участват и прокурорите, които са страна в процеса, и Главния прокурор, който пък има едни много особени правомощия, съгласно нашата Конституция и законодателство. Това противоречи на становището на Венецианската комисия, заради което беше забавено гласуването на промените в нашата Конституция – която (комисия) изрично каза, а нашите политици бяха казали, че ще се съобразят с нейното становище, че в съдийската квота на ВСС е желателно да има поне минимално преобладаване на броя на съдиите, пряко избрани от другите съдии, върху останалите членове на съдийската квота. За съжаление нашите парламентаристи направиха точно обратното на тази препоръка, въпреки обещанието да се съобразят с този много авторитетен европейски орган.“

Слави Трифонов коментира, че от казаното личи стремеж на властта да контролира съдиите. Съдия Дечев потвърди казаното и го обясни със страха от страна на тези, които трябва да направят промени. По думите му за последните 26 години са станали много промени – добри неща, но и доста лоши, поради което има чувство за несправедливост в българския народ, породено от това, че в България са били извършени много безобразия. Според него, ако тази реформа се направи така, както трябва да се направи, „тогава има реална опасност точно тези, които са я направили, някои от тях да отидат в затвора.“

На въпрос на Слави какво трябва да се направи Яна Димитрова отговори: „Опитваме се да провокираме гражданско общество, защото ние сме наясно, предполагам и вие сте наясно, че не е в нас силата да направим реалната промяна. Ние можем да я искаме, можем да казваме къде е проблемът. (…) Това, което се случва в момента е това, което беше преди. За пред европейските институции – предстои мониторингов доклад, вероятно знаете, някой трябва да покаже, че нещо е свършено – „Ето тук са направени едни промени в Конституцията, след това ще направим едни промени в ЗСВ.“ – Реално те няма да доведат до промяна на статуквото. Нищо по-различно няма да се случи от това, което се е случило досега.“

Според съдия Емил Дечев важен е натискът на гражданското общество. „Без натиск нищо няма да стане. Ние сме наясно какво трябва да се направи. На първо място трябва да се промени начинът, по който функционира самият Висш съдебен съвет, неговата дейност трябва да стане прозрачна. (…) Другите неща, които трябва да се променят, е начинът, по който функционира нашата прокуратура и правомощията на главния прокурор. Ние, за съжаление, 26 години след 10 ноември, имаме сталинистка прокуратура.“ – каза юристът и уточни, че визира чисто законодателната основа, която урежда тяхната работа. „На практика прокуратура в България е подчинена на един-единствен човек и той може да направи всичко по работата на всеки отделен прокурор. Ако поиска, може да му отмени актовете, може да му даде задължителни указания как да работи по конкретно наказателно дело – това е записано в нашия Закон за съдебната власт. (…) Главният прокурор, който има 7 години мандат, на практика не отговоря пред никого. А разделението на властите е принцип, който изисква, освен разделение – и баланс на тези власти.“

Цялото предаване от 15 декември 2015 г.