Елена Стефанова, 30 септември 2016 г.

Елена Стефанова е изгубила своите родители, но се бори и успява в живота. Тя следва медицина, стипендиантка е на програмата „Готови за успех“ на Фондация Bcause.

Губи майка си, когато е на 4 г., а 7 години по-късно и баща си. На 11 години вече е била пълен сирак. „Не е толкова драматично, колкото изглежда. Баща ми ме научи на три неща: първо – да бъда добър човек, второ – винаги да бъда с открито чело, т.е. да бъда честна както към себе си, така и към околните и трето – да бъда самокритична“, сподели младото момиче.

В момента Елена е на 24 г., родом е от Добрич, живее във Варна. Не се е наложило да живее в дом, защото е имала повече живи роднини, които са се грижили за нея. Първо живее със своите вуйна и вуйчо, а след това с брат си във Варна. Завършила е Първа езикова гимназия в морския град, където осъзнава, че да учиш, „не означава да си загубеняк“, разбира важността на това да инвестираш в себе си.

Когато е на 16 години, й се налага да вземе решение за живота си. Тогава осъзнава, че смисълът на живота е в това “да осъществяваме мечтите си”. Признава, че тогава не е знаела какво иска, просто е трябвало да намери мотивация да продължи напред.

Тогава мечтата й била да изкара добри оценки в училище и да стане стипендиант. Сега тя е в шести курс медицина, в София. Имала нужда да се изолира и направи връзка между философия и човешко тяло. „Може би в търсене на смисъла влязох да уча медицина“, споделя Елена Стефанова. Признава, че я привличат специалностите гастроентерология и онкология. Запитана дали втората специалност не я плаши, Елена отговори: „Като цяло за сираците – когато се сблъскаш със смъртта, това много те променя, гледаш на живота по друг начин. И някак си искаш да дадеш на околните, колкото можеш повече.“ Елена признава, че много хора са й помагали и нейното желание да помага идва по естествен път: „Сякаш цялата тази инвестиция от любов и помощ има нужда да излезе навън. Ако я задържа в себе си, не бих се чувствала добре.“

„Когато си изгубил семейството, имаш възможност да избираш своето и някак си не се налага да изолираш нищо. Ти просто в един момент го приемаш – така е трябвало да се случи“, обясни философията си Елена и се обърна към зрителите с думите: „Бих казала, че да мрънкаш и да ти е тъжно, и да си пасивен, е нормално в началото. Но след това…, щом сме останали живи, явно е имало някакъв смисъл от това и докато вървим нашия път, трябва да оставяме следи след себе си, да помагаме на околните, за да има наистина смисъл от това, че сме живи. И определено бих казала и на хората, които имат родители: Не сме тук само, за да бъдем наблюдатели, тук сме, за да живеем живота си и да дадем най-доброто от себе си, защото не знаем докога сме тук реално.“

Цялото предаване от 30 септември 2016 г.