Духовната революция е факт, според Мадлен Алгафари

“Приказки за пораснали деца“ е последната книга на психотерапевта Мадлен Алгафари, която гостува тази вечер в шоуто с водещи Светослав Митев и Филип Станев. „Това са истински приказка с много приказни герои, но и с много терапевтични послания и метафори“, сподели Мадлен и уточни какво да очакваме в 36-те приказки: „Малките деца са много чисти, много невинни, много оптимистични, ако това съчетаем със зрелостта и отговорността на един голям човек, се получава пораснало дете. Или мъдрост.“
На въпрос всички ли сме пораснали деца, тя отговори отрицателно и добави, че може би това е драмата ни.

„В книгата има картинки – потвърди Мадлен Алгафари, при това – нарисувани от деца. Има и диалози, но те са между Аз и Аз. Разказват историята, която се случва вътре във всеки един от нас.“
На уточняващ въпрос от страна на водещите гостенката отговори: „ Ако Аз и Аз започнат по-често да си говорят, истинската патология ще намалее – ако човек започне да води диалог между всички свои вътрешни лица и ги признае. Ако аз си дам сметка, че в мен има и силна, и слаба, и твърда и мека, и знаеща и незнаеща, със сигурност ще бъда много по-здрава.“

Всяка приказка е с хепиенд, защото накрая героят, след като е преминал препятствия, намира още едно парченце от себе си, каза Мадлен. По думите й приказките са с притчова форма, философски са, има и доста източна философия в тях, но са вкарани в едно story, което е забавно и любопитно, за да могат да бъдат четени от максимално голям брой хора.

„Приказката винаги е била терапевтичен инструмент – много отпреди науката психотерапия да се е родила. Тя винаги е най-безболезненият начин да се преподадат най-трудните житейски уроци.“ – каза Мадлен Алгафари – „Онова, което в нашата наука се нарича архетип, това са тези универсални символи – основните приказни образи. В повечето митологии те дори се повтарят при народи, които дори нямат никаква географска близост. И посланието е едно и също – основното тук е онова, което ни е необходимо в този период на духовна революция. Понятието за някои все още звучи странно, но тя вече е факт и се наблюдава.“

Понятията „душа“ и „физиология на висшата нервна система“ са едно и също, каза Мадлен в отговор на питане от страна на Светльо Митев. „Типът терапия, който съм учила и преподавам в Института за психотелесна терапия в момента, е психосоматичен. Т.е. душата и тялото са двете страни на една и съща монета. Онова, което аз чувствам в момента, предизвиква цяла верига от биохимични реакции. Съответните мускули реагират, изливат се разни хормони от жлезите с вътрешна секреция. Т.е. дали ще го кръстим физиология, или преди това ще бъде мисъл, то е едно и също. Само че медицината се занимава с онова, което се случва в тялото, чистата психология – с онова, което се случва в душата, а психотелесната терапия се занимава с двете страни на една и съща монета.“

Мадлен говори и за това българите вглеждат ли се в себе си: „Това, което наистина си носим в нашия национален характер, и е в основата на драмите ни, е ниската самооценка. Аз съм много щастлива, защото виждам, че това се променя. И понеже имам невероятния шанс да работя с вътрешния свят на хората от 15 години, а нещата преди да се случат отвън, винаги се случват вътре. И аз виждам какво се случва вътре в момента. И това, което се случва е много хубаво, независимо, че отвън ни е много трудно. Защото вътре се появява съзнанието за свързаност, за състрадателност, много повече осъзнатост, много повече задаване на въпроси, които са зад привидностите. Защото хората започнаха да правят разлика между това – „аха, не ми се обижда душата, и ми се обижда егото“ и една нарастваща психологическа култура, което мен лично ме радва, защото е предвестник на едно действително ново съзнание.“