Диляна Денева ще учи в Англия, инвалидната количка там не е проблем

20 април 2010 г.

Диляна Денева е родена на 02 януари 1988 г. в град Варна. Днес е на 22. На 28 юли 2006 г. пет приятелки танцьорки от балетна формация „Мелъди”, пътуват от Варна за Албена на участие. Автомобилът им е засечен от друга кола и момичетата претърпяват тежка катастрофа. Три момичета са незасегнати, но за Милка Петкова, която е в кома няколко месеца, изходът е фатален. Диляна Денева е с тежка травма на гръбначния мозък – ниво шия. Тя е обездвижена, може само леко да движи главата си. След месец и половина в болница е изписана. През първите две седмици лекарите не дават шанс за живота й. След продължително лечение и рехабилитации, в момента Диляна е в инвалидна количка, може да върви с чужда помощ.

Диляна е завършила Училище с преподаване на чужди езици във Варна, паралелка с английски език. 12-ти клас завършва с учители вкъщи. Една от мечтите й – да завърши висше е на път да се осъществи.

Слави среща Диляна половин година след инцидента. Тя е в рани от залежаване, Слави я вижда в линейката на болница „Доверие”, която е изпратил да я вземе. За нейната съдбанаучава от писмото на нейни приятелки.

Оказва се, че при Диляна има запазен кратък проводен път в гръбначния мозък и тя започва да се труди неимоверно. Вече прави няколко крачки, но още не иска да показва как се справя. „Искам да достигна голямо съвършенство и тогава ще покажа.” Всяко минимално движение, което е постигнала, е било голям успех, признава 22-годишното момиче.

Диляна иска да завърши висше образование. Казва, че вече е усетила, че има и силите, освен желанието. Решава да се пробва, да проучи нещата и да стане студентка, и да бъде добър професионалист след време. Оказало се обаче по-трудно, отколкото очаквала. „В България да си с някакво увреждане, се оказва не най-благоприятната позиция, която може да имаш”, казва Диляна.

По-нататък тя разказва, че искала да проучи възможността за дистанционно обучение в най-известните български университети. Писала им имейли, но не й отговорили. „Сайтовете им са много объркани и дори трудно намираш към кого да се обърнеш”, споделя Диляна и уточнява, че била патриотично настроена и искала да учи в България, но отговор така и не получила, вече десет месеца. Задава въпросите си в СУ, факултет по философия, УНСС. Искала да знае как може да се обучава там, защото „всеки ден ще се срещам със стълби, недостъпна среда. Ако има рампа на тези две стъпала, на следващите десет няма да има.”

Диляна решава да не чака повече и узнавайки за университета за дистанционно обучение Open University, в Англия, задала въпроса си там, а отговорът пристигнал само след два часа.

В писмото си Диляна изтъкнала, че е от България и че е в инвалидна количка, защото от живота си тук съдела, че „това трябва първо да го кажеш – че си в инвалидна количка.” Още в първото писмо й отговарят, че няма никакъв проблем тя да се обучава в Open University, те са изключително толерантни към всички свои студенти и поискали домашния й адрес, за да й изпратят брошури. Пристигналата брошура, отговаряла на абсолютно всички нейни въпроси. След това й изпратили формуляр, в който трябвало да попълни какви са допълнителните й изисквания. Изисквания, които дори не са й идвали на ума, признава Диляна. Такова изискване било, ако имаш проблем с ръцете, както е при нея, дали иска учебниците да са подвързани със спирала, така че да не се налага да ги държи, а да стоят на бюрото. Диляна имала притеснения относно изпитите – дали ще трябва да пътува, дали ще трябва да пише с химикал. „Те усетиха това мое притеснение и ми отговаряха с дълги писма, че трябва да забравя всяко притеснение и, че ще направят всичко по силите си, за да ме улеснят. … Карат те да се чувстваш като човек, нормална.” – споделя Диляна. Оттам я уверили и за това, че за изпитите, ако има нужда, дори може да отиде човек вкъщи и тя да си прави изпита там, ако пък има проблем с пътуването, да го прави на компютър. Други неща, за които я питали във формуляра били дали да й осигурят парко места, дали да е на първи етаж, дали да е близо до тоалетна, дали ще иска почивки. „Неща, които безкрайно много ми вдигнаха самочувствието, а всъщност са много нормални неща.” – призна Диляна.

Тя трябвало да отиде на конференция в Лондон, но заради изригването на вулкана в Исландия не успяла. Признава, че няма търпение да се срещне с хората там, а те отново били помислили за всичко – какви да са дръжките в помещенията, показали й стаята, в която ще бъде; готови били да поемат, освен нейните разходи, и разходите на майка й. „Не те оставят да мислиш за нищо друго, освен за това, за което трябва да мислиш.” – бяха думите на Диляна. Зрителите сами си правят изводите, коментира Слави и пожела успех на Диляна.