Аз си пиша, аз си снимам, аз си играя и накрая си го гледам…

15 септември 2011 г.

След 6-годишна работа по своя дебютен филм, Влади Въргала обяви официално премиерата на „Операция шменти капели“ – в началото на октомври:

„На 7 октомври филмът стартира по кината, но аз имам една много голяма амбиция – да направим една премиера на 4 октомври, която не е правена на Балканите. Премиера в най-голямата зала в момента – „Арена Армеец“, където произвеждам един екран, 25 метра дълъг и 15 метра висок – специално за тази прожекция. Идеята е това да бъде един цял спектакъл. Няма да има червени килими, а ще опънеме черджето. Ще спират лимузините и актьорите ще слизат, но няма да се поздравяват с хората и да се снимат, а ще тичат с кевларени (противокуршумени) одеяла – ще ги захващат и ще ги водят бързо до вътре.“

Влади Въргала продължи в типичния си стил: „Филмът се казваше „12 и 10“, защото по сюжет времето трябваше да спре в 12 и 10. „Щото 6 години го снимах и нищо не беше мръднало. 2000-та година го написах и викам – дай да го направя бързо, че няма да е актуален. А сега всичко си е едно към едно, нищо не е мръднало. Като жанр филма е точно исторически.“

Скорошна случка накарала Въргала да смени името на филма: „Шменти капели го знам от бате Николай навремето – в една новогодишна програма викаше: „Кънчо, тука нема никой, нема шменти, нема капели“. През живота си тая дума не я бях чувал повече. Чух я за втори път от министър-председателя, който каза „преди нас са крали, а сега се правят на шменти капели“. И преводачката се оказа, че забъкнала – нямало как да го преведе това нещо на Европейския съюз.“

„Аз си пиша, аз си снимам, аз си играя и накрая си го гледам…“ – така шеговито Въргала описа 6-годишната работа по филма – след успеха на пиесата му през 2004 година и твърдото решение да разкаже тази история на големия екран. На принципа „има пара – снимаш, нема пара – не снимаш“, на Влади му се налага да ипотекира апартамента си и да заложи цялото си имущество, за да успее да реализира идеите си. Налагало се освен като режисьор, сценарист, продуцент и изпълнител на главната и няколко поддържащи роли, Въргала да се проявява и като организатор на масови сцени.

Август Попов определи филма като най-искреното нещо, което Владо е правил: „Аз съм много доволен, че Владо ми се обади и каза, че без мен тоя филм няма да стане и ми даде една много малка и много сладка роличка.“ Въргала разказа какъв е героят на Попов: „Той е извадката на 60 процента от хората, които живеят в България. Казва се Евлоги, а жена му – Калинка. Те чакат бебе и неговата мечта е да сменят дограмата и да вземе домашно кино да си гледа мачовете. В това време около тях кипят страсти, развиват се динамични процеси, разпределят се милиони…“

Разговорът между тримата не мина и без спомени от миналото. Ето какво разказа Въргала за дебюта на Слави в „Ку-ку“: „Слави беше гадже с една наша състудентка и беше уникален – с цигулката, вицовете… и аз викам: абе тоя паралел не може да не го използваме – аз да клекнем, ти да щръкнеш… и ставаше жестоко. И правиме един скеч, където аз съм си измислил как съм бираджия, кучето Райчо, виетнамците и така нататък. И Слави трябва само да вика – „нема справедливост в тая държава, нема справедливост…“. Но по едно време той почна: „Точно така, сега да ви кажа…“ А аз му викам – чакай, чакай, това си е моят скеч…“