“Аз, Бойко”

Кой е истинският създател на Вселената?

Кой е реалният основател на българската държава?

Кой измисли азбуката?

Кой направи Великите географски открития?

Кой изобрети колелото, парната машина, телеграфа и електричеството?

Кой построи всичко, което може да се построи?

Кой откри топлата вода?

Отговорите на тези въпроси ще откриете в книгата „Аз, Бойко”. Нейни автори са сценаристите: Светослав Митев, Александър Вълчев, Иво Сиромахов, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Филип Станев и Драгомир Петров. В книжното издание се разкрива вълнуващата сага за страшния, но славен път на един мъж през цялата световна история и цивилизация.

„В тая книга съм разказал сичко за сички неща. Ей тва кълбо, къде го виждате на снимката, съм го направил с тия две ръце. Тва океани, континенти, планини, реки, сичко. От – до. Направих го кълбото, резнах му лентичката, ама бех сам. Нема кой едно „конграчулейшънс” да ми каже. Та се наложи да направя и хора. Първо направих Цецо, после сички останали…

А накрая направих и тая книга, в която съм разказал най-важните моменти от моя живот и от живота на други велики хора. Четете я внимателно и си водете бележки, щото после ше се изпитваме“.

Бойко Б.

Повече за книгата очаквайте на 9 септември, в Шоуто на Слави.

Откъси от книгата:

„В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все пак аз бех малко по-голем от нищото. Но иначе – пълна скука. Като пръднеш и ехото се носи с векове, но нема кой да му се възхити. А и след третата пръдня става същото. Пълна скука.
Затова си казах: “О-о, Бойко! Създай Вселената. Нещо да цъка там и да се върти.” Бех малко нагъл към себе си. Можех да кажа: “Милий и великий Бойко Борисов! Бъди така добър, както си и невероятен и вземи, че създай Вселената. Да има после какво да пише оня тъпак Дъглас Адамс и да има на какво да се дзвери Коперник.”

«Никога нема да забравя как сам се родих в кошарата в Банкя, огрян от Витлеемската звезда, под пиянските песни на нашите комшии – тия чалгаджии – влъхвите. Родих си се аз, сам от себе си, викнах Юлий Цезар да ми цепне едно цезарово сечение – ей така да видя и аз малко родилни мъки – и веднага се поех в топлите си ръце. След което незабавно започнах сам да се кърмя. При мене изразът “да засучеш майчина гръд” никога не е бил на дневен ред. Захапвах се сам за гърдите, щото вече имах зъби, и оттам потичаше йогурт с цели парчета малини.»