enbg

С толкова тежки увреждания ли сме, че не чуваме майките?!

29.10.2018 | коментара

В предаването от 29 октомври 2018 г. сценаристите на шоуто изразиха своята позиция за случващото се около протестите на майките на деца с увреждания и предизвикалото остър обществен отзвук поведение на вицепремиера Валери Симеонов. Ето какво каза Александър Вълчев:

„И този текст не е за Валери Симеонов. Относно вицепремиера всичко е ясно. Казал го е още преди години един друг негов колега: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер“. Но понеже държавата – това сме ние, ще перифразирам думите на Джон Кенеди: Не питайте майките какво са направили за вас, а питайте вие какво сте направили за майките.

Малко уж странични от темата факти за размисъл: Преди около десет дни в офиса й в София бе нападната и бита, в опит да бъде изнасилена, адвокат Валентина Каменарска. Нападателят натиcка главата й към земята, запушва й устата, души я и опитва да я насили сексуално. По това време в сградата е имало мъже, които са разговаряли. Тя е чула техните гласове. Валентина е крещяла няколко пъти с пълно гърло в банята. Нищо. Никой дори не се е обадил в полицията. Камо ли да се притече на помощ.

Миналата година 41-годишната Катя бе колена с нож до смърт от мъжа си на кръстовище в Пещера. Живеещите в близките къщи чули писъци от умиращата жена. На жестокостта е имало дори очевидци, които дори не са спрели. Никой не е опитал да помогне на жената.

Помните ли какво стана с Виола Николова? Убиецът на Виола 50 минути е изтезавал приятелката си, преди да сложи край на живота й. Съседи чували писъците на младата жена от 5 сутринта до около 5:50 часа на 23 юни 2017 г. През това време убиецът я удрял по главата и тялото със стикове за голф, винкел, клал я с ножове. Виола крещяла,… но нямало кой да прояви капка човешко съчувствие към поредната „креслива“ жена.

Ако думите ми не са разбрани правилно от Валери Симеонов, сигурно ги е извадил от контекста. Но отново ще кажа – този текст не е за Валери Симеонов. А за нас.
Подминаваме жестокостта. Не се вслушваме в нечие страдание. Приемаме наглостта за нещо нормално. Такива ли станахме?
Вече осми ден майките викат своите деца. С толкова тежки увреждания ли сме, че да не ги чуем?!“