Шоуто на Слави, 3 март 2014 г.

В специалното издание на шоуто в деня на Националния празник – 3 март, Тошко Йорданов говори за общоприетото схващане, че сме получили свободата си благодарение на Руско-турската война и на Русия. Това не означава, че сме я получили даром, каза Тошко и изтъкна своите аргументи: „За да я има тази война, нашият народ вдига Априлското въстание, което е чудовищно потушено от турците, и всъщност това въстание и тази революционна борба на българския народ прави темата за българите в Османската империя – общоевропейска тема. Дотогава не се е коментирало за поробения български народ. След това започва да се говори за българите като за народ, който трябва да има държава.“

Тошко коментира тезата, която обичайно се лансира – че сме получили свободата си даром и че руският император воюва с Турция, едва ли не за собствени и руски интереси. „Всъщност това е донякъде така – каза Тошко, – но Русия и руският войник, и руският император, включително, воюват за свободата на братята си славяни. Всъщност тази война я е имало, защото са измрели хиляди българи по време на Априлското въстание. Имало я е, защото след Априлското въстание, много български комитети в Европа повдигат българския въпрос. И затова тази война е водена, за да се образува българска държава, а не просто така.“

Тошко Йорданов изтъкна, че историците винаги обръщат внимание на големите събития, на случващите се процеси, и почти никога не се обръща внимание на отделната човешка история. А всъщност българите индивидуално са изстрадали тази война, каза сценаристът. Той поясни, че колегата Александър Стоянов е направил много подробно изследване и е избрал да представи историите на трима българи, участвали в националноосвободителната война – българи, които са отдали живота си на делото да има свободна България.

Първата история е на ефрейтор Младен Христов, роден на 05 юли 1855 г. в с. Салаш, около гр. Белоградчик. Той е бил доброволец по време на Сръбско-турската война в руско-българската бригада, с която се сражава при Гредетин, а след това и при Джунис. През май 1877 г. се записва в Опълчението. Сражава се при Старозагорското село Ветрен, при превземането на Казанлък, след това – в Еленския проход, участва в преминаването на Стара планина. През декември 1877 г. участва в битката при Шейново. На 13.06.1878 г. е произведен в чин ефрейтор, награден със сребърен медал за храброст. През август се уволнява от Опълчението. В периода 1878 – 1893 г. служи като младши, а после и като старши стражар във Видинското околийско управление. Накрая е уволнен за неспазване на заповед. Държавата му отделя 30 лева опълченска пенсия, с която трябва да отгледа двете си дъщери. Проучване на Александър Стоянов показва, че тези 30 лева от 1893 г. се равняват на 40 лева от 1986 година.

Втората история е на Архимандрит Амфилохий, който е свещеник-опълченец. Той е роден през 1817 г. в Сливен в свещеническо семейство и се обучава за свещеник. През 1853 г. започва Кримската война между Турция и Русия и в нея участват 4500 български войници в отделен корпус. Амфилохий е един от доброволците. Той е свещеник в някое от подразделенията на българската част, участва в цялата Кримска война. След това се връща в Сливен и помага в организирането на няколко въстания, дарява пари, крие въстаници, разпространява литература. Смята се, че точно той е човекът, измислил формулата „Туркия ке падне – 1876 година“. Когато се вземат църковнославянските цифрови стойности на буквите от израза и се съберат в общо число, се получава 1876 година. Той го е разпространявал и то става изключително популярен лозунг по време на Априлското въстание. През 1875 – 1876 г. подпомага подготовката на Старозагорското и Априлското въстания. След краха на Априлското въстание заминава за Сърбия и се записва като свещеник-доброволец в руско-българската бригада. Присъства при Гредетин и Джунис. През зимата на 1877 г. заминава за Румъния. По препоръка на ген. Столетов е назначен за оберсвещеник на Опълчението. На възраст от 60 години той е бил в окопите на Шипка, а после и при битката за Стара Загора. Получава кръстов пръстен с Георгиевска лента за храброст. Доживява да види Съединението на България и умира през 1886 г.
Именно Архимандрит Амфилохий освещава Самарското знаме. Той следи и участва в Освобождението в продължение на 30 години.

Третата история е на доктор Константин Бонев. Той е роден през 1837 г. в Търново. Бил е полеви лекар, като преди това е бил войник.
Константин Бонев е бил подготвян за търговец, но когато е на 17 години, избухва Кримската война и той избира да отиде да се бие. Постъпва в Българския доброволчески корпус, където се бие толкова храбро, че е повишен в чин капитан, което е безпрецедентно за доброволческа част. Награден е с медал за храброст. В Русия получава стипендия и завършва Медицинския факултет на Московския университет и става един от водачите на българската студентска общност в Москва.
Включва се в Сръбско-турската война като полеви лекар. След това отива в Румъния, където го назначават за главен лекар на Опълчението. Бил е в най-горещите точки на войната. След войната става главен лекар на армията и той е един от инициаторите за създаването на Български червен кръст. Получил е 4 ордена за храброст от Русия, два ордена от България и един от Кримската война. Женен е и има дъщеря и син.