Думи на Иван Кулеков за новата година

Вижте какво каза Иван Кулеков в навечерието на новата 2017 година!

Преди много, много години, някъде във времето когато на върха на коледното дърво поставяхме петолъчка, попитах моята учителками защо Нова година е празник. Нали, другарко, на този ден никого не сме победили, никой не ни е освободил и нищо не сме спечелили? На какво се радваме, другарко? Милата ми учителка, която явно не беше инструктирана как да отговаря на логични детски въпроси, за да се отърве от мене ми рече, че когато порасна, ще разбера. Не съм сигурен дали пораснах, но и до днес не знам кое е това, което кара хората в новогодишната нощ да се прегръщат, танцуват и да се обичат като деца. Най-вероятно в мига между двете години, когато часът е нула, се случва някакво чудо, което превръща всички ни в деца. Няма как да се чувстваме щастливи като деца, а да не сме деца. Няма как.
След години, когато Дядо Мраз умря и се прероди в Дядо Коледа, моето дете пък ми обясни, че на Нова година всички хора имаме рожден ден. Затова едни други си правим подаръци и си пожелаваме за много години. Може и да е така, децата вече не питат, те знаят.
Във всеки случай Нова година ни кара да мислим за времето. Но каквото и да мислим, все стигаме до написаното от Левски: “Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме”. До скоро приемах това само като една красива мисъл. Защото виждах, че ние като народ не бяхме във времето, а все го догонвахме, то все нас обръщаше и преобръщаше, а ние все се мъчехме и все не можехме да го обърнем. Не ни достигаха хора, а времето се обръща с хора.
Но тази година, за пръв път откакто се помним, се събрахме в едно три милиона и половина души народ и успяхме да пренасочим времето в посоката, която винаги сме искали. От времето ние започнахме да правим история. Не сме толкова глупави да казваме, че времето е станало наше – историята стана наша. И няма да позволим на никого повече да я прави вместо нас. Само народ, който сам си създава историята, може да се нарече велик. А дали ние сме такъв народ – не времето, а ние ще покажем.
Да не забравяме все пак, че трябва да се подготвим за оня нулев час между двете години, който ще ни превърне в щастливи деца. Миг по-късно – когато продължим да растем или остаряваме – ние ще се втурнем да търсим отново причина да бъдем щастливи, но няма да намерим по-голямо от необяснимото щастие. Затова нека си пожелаем весела Нова година!

Цялото предаване от 30 декември 2016 г.