Дойчин Боянов, 5 март 2015 г.

Алпинистът Дойчин Боянов беше гост в „Шоуто на Слави“. Той разказа подробности за последната си експедиция на остров Ливингстън в Антарктида, където освен че изкачил Големия иглен връх, което било основна задача за него и колегите му, успял да достигне до части от планината, където никога досега не е стъпвал човешки крак.

„Антарктида е много специално място за мен. Още от юношеските ми спомени, книгите, които най-много са ме впечатлили, са били тези, които са били свързани със завладяването на полюсите. За мен това са едни от лимитите на човешките възможности, които са достигани тогава от хората. И на един по-късен етап аз започвам да се занимавам с алпинизъм – не мога да обясня защо – и представи си какво се случва с мен… алпинизъм и Антарктида – това е съвършено място, съвършено действие, съвършена ситуация“. На въпрос дали е било студено Дойчин разказа, че остров Ливингстън е на място, където според метеоролозите е най-лошото време на планетата, но въпреки това най-ниската температура по време на експедицията му там била минус 14 градуса, в момент, в който в София температурата била минус 17. Той уточни, че заради високата влажност и динамиката на въздушните течения там минус 14 градуса изискват много сериозни усилия от алпинистите.

Основната задача на експедицията бил Големия иглен връх, но българските алпинисти успели по пътя за него да минат през места, където не е стъпвал човешки крак: „За наше щастие по пътя за изкачването му минахме през главното било на планината, където успяхме да изкачим и един връх, който беше неименуван до този момент и ние използвахме тази възможност – на хората, които за първи път стъпват там, да го наречем София“. Дойчин разказа, че до този момент никой човек не е стъпвал не само на този връх, но и в тази част на планината: „Това са върхове, които са видени преди може би няколкостотин години, Големия иглен връх и връх Фризланд, който е първенецът, носят наименованията си още от първите изследователи, които са ги видели.“

Дойчин Боянов описа Големия иглен връх по следния начин: „една огромна шапка от скреж със замръзнали пера, като цветя на роза, които шумят като ходиш върху тях“. Той обясни желанието си да изкачва върхове и да обикаля света с любопитството. Слави попита госта си дали не се страхува да изкачва толкова опасни върхове, на което Боянов отвърна: „никога не съм мислил, че може да умра на това място, било ме е страх, но винаги съм имал на какво да разчитам“. Той каза, че макар и алпинистите да изглеждат на повечето хора като „ексцентрични самоубийци“, всъщност те са хора, които винаги разчитат на нещо: „зад гърба ни винаги има осигуровка, винаги има някой, който държи въжето“.

На въпроса с какво се хранят на тези експедиции, Слави получи изненадващ отговор: „Аз винаги нося луканка на такива места. Да, има и специални храни, но човек в тези условия има необходимост да се нахрани с нещо, което му е познато и нещо, което му е вкусно, така че с това нещо обяснявам защо нося и луканка“. Дойчин Боянов допълни, че изкуствените съставки и медикаментите много дразнят в екстремни условия.

На финала на гостуването си алпинистът разказа, че изкачването на Големия иглен връх му е отнело 20 часа, с което е изравнил личния си рекорд за най-дълго изкачване: „Най-дългият щурм на връх, който съм правил някога – това е връх Нанга парбат в Хималаите, един осемхилядник, който – изкачването му от последния лагер, до върха и обратно, беше 20 часа. Големият иглен връх в планината Тангра на Ливингстън – от последния лагер, до върха, при положение, че върхът е 1680 м., ми отне 20 часа“. Боянов обясни, че по-бавното придвижване в случая се дължи на непознатата територия, опасните ледници, неизвестния път, техническите трудности и лошото време.

Цялото предаване от 5 март 2015 г.