Шоуто на Слави, 30 януари 2015 г.

На 30 януари 2015 г. „Шоуто на Слави“ беше в памет на д-р Желю Желев – първият демократично избран президент на България, който почина на 79-годишна възраст. По този повод гости в предаването бяха Надежда Нейнски и Петко Симеонов, а по-късно Слави Трифонов разговаря и с колегите Иво Сиромахов, Тошко Йорданов и Иван Кулеков.

„Аз и моите колеги приемаме малко по-емоционално този момент, тъй като за нас Желю Желев не е просто име от новините или личност от най-новата ни история. За нас Желю Желев, за мен и моите колеги – нашето поколение, Желю Желев е символ на мечтите ни, с които влязохме в живота“, каза водещият Слави Трифонов.

Надежда Нейнски разказа за първата си среща с д-р Желев: „Струва ми се, че беше на един митинг – за първи път го видях. Но аз не бях на трибуната тогава. Видях го като политическа фигура, самият той беше тогава лидер на СДС“. Водещият си припомни, че за първи път е видял Желю Желев на митинга на Орлов мост през 1990 година. „Това беше времето на големите надежди“, каза Надежда Нейнски.
За уроците от „онова време“ и живота сега, Надежда Нейнски сподели: „Може би в контекста на времето, в което живеем, и самата аз през всичко, което преминах, научих един голям урок – че в политиката не трябва да смесваш политическия сблъсък с човешко противопоставяне и че има едни нива на противопоставянето и на омразата, които създават рани, които никога след това не зарастват. Мисля, че това е един много голям урок и за доста безчовечното и тежко време, в което живеем, в което няма никакви ценности и никой никого не харесва, не обича. Даже това са слаби думи. Всеки мрази всекиго и никой не уважава никого. Хората просто са събаряни в калта, прегазват ги, идват нови, след това ги събарят тях. Тази липса на уважение към институциите, към хората…“.
Надежда Нейнски коментира житейския път на Желю Желев и идеалите, които е имал: „Днес слушах много какво говориха за Желю Желев. Оценката за неговата личност ще я даде историята. (…) Мислих си за неговия живот, за всичко това, през което той премина в личен план и си помислих нещо, което мина като нишка през разговорите – едни го отричаха, други го приемаха. Този човек никога не се изкуши да капитализира позицията си в политиката. (…) Независимо дали един човек приема или не приема убежденията на другия, независимо дали споделя едно или друго нещо. Самият факт, че той никога не капитализира тази позиция, показва, че това, което е мислил и вършил, е било искрено. Той просто така е разсъждавал, смятал е, че това е правилното. И си мисля, че е цивилизовано да се научим да започнем наистина да общуваме по различен начин. Да уважаваме различието в начина на мислене, нека да започнем оттам. А след това да отстояваме своите позиции в диалог и в общуване, а не в яростно противопоставяне“, каза Надежда Нейнски.

Водещият Слави Трифонов повдигна темата за това как всички бивши социалистически държави от Източния блок са били ръководени от интелектуални и творчески натури, давайки за пример личности като Вацлав Хавел и Лех Валенса. Според него точно в този тип хора има „особен вид почтеност“, въпреки крайните решения и това, че тези хора са гледали по-скоро идеалистично на бъдещето. В тази връзка Надежда Нейнски спомена и Филип Димитров, когото определи като „романтик“ и като човек, който е вярвал, че „емоцията, интелектът, това, че знаеш, че си на прав път, задължително ще се увенчае с успех“. Тя допълни, че интелектуалците по-скоро са емоционални, а не пресметливи. „Има нещо много драматично във времето, в което всички ние живяхме тогава. И си мисля, че много лесно могат да бъдат произнасяни присъди, да се сатанизират хора, но всъщност процесът беше толкова сложен и многопластов, че аз не смятам, че нещата са били продиктувани от някаква лична корист“, изрази мнение Нейнски.

Политическата ситуация в момента според Нейнски не е „сблъсък на идеи“, а „сблъсък на интереси“. „Аз смятам, че именно сблъсъкът на идеите е онова, което придвижва едно общество напред и носи прогрес. Аз съм убедена, че политиката рано или късно ще се върне към идеите“, каза тя.
Слави Трифонов се опита да намери отговор за разделението у нас на идеалисти и прагматици и даде за пример Америка, която показва как „идеалите и прагматизмът вървят ръка за ръка“. Нейнски се съгласи, че Америка успява да мотивира обществото си със своите идеи и да защитава своите интереси. Тя изрази надежда, че и в България ще дойде този момент. „Хората имат нужда от мечта, имат нужда от идеал, имат нужда от това да вярват, че пътят, по който се движат, е правилен“, каза за финал Надежда Нейнски.

По повод кончината на първия демократично избран президент на Република България д-р Желю Желев, гост в предаването беше неговият близък приятел Петко Симеонов. „Добър човек, стъпил здраво на земята”, така Петко Симеонов определи своя загубен приятел, с когото съдбата ги среща още през 1962-1963 г.

Пред водещия Слави Трифонов съоснователят на Съюза на демократичните сили пожела да говори за посланията, които е оставил Желю Желев чрез житейския си път. „Желю Желев е човек, който сам се е създал”, заяви Петко Симеонов и подкрепи твърдението си с разказ за извървения „гигантски път” от Желю Желев от „момче с цървули” до държавен глава. В изказването си Симеонов акцентира върху това, че президентът на България в периода 1992-1997 г. е роден в бедно семейство в село Веселиново през 1935 г., където „по това време няма нито един висшист”. По думите на Симеонов Желев за пръв път говори с висшист, след като става на 15 години. „Излиза от селска среда, бедна, без никакъв покровител. Никога през живота си не е имал покровител. Той съзнателно формира характера си, съзнателно изгражда убежденията си, работи върху себе си, върху ценностите си, обмисля всичко това”, заяви Петко Симеонов. Първият директор на в-к „Демокрация” цитира и самия Желев, който в книгата си „Човекът и неговите личности” казва, че „най-значимият труд, който може да положи един човек – това е да работи върху себе си”. Симеонов е убеден, че чрез упорита работа върху себе си Желев постига сдържаност и мяра в поведението си, натрупва знания и така „от селско семейство” стига до поста – държавен глава. Според Петко Симеонов животът на Желю Желев може да послужи за пример: „В момента има много бедни хора, изостанали хора, които се чувстват сами. Те трябва да знаят, че пред себе си имат невъобразимата възможност да работят върху себе си, те могат да израснат, могат да станат други – това е едно послание към всички българи”.

Според Петко Симеонов с живота си Желю Желев дава още един важен урок – правото на бунт на всеки човек. „Сам, без никакъв стимул – да дойде Сорос да му даде пари, да дойдат от Русия да му дадат пари, да го подтикнат нещо да прави – няма такива работи. Напълно сам, самостоятелно, разбирайки една истина, той застава и твърдо я отстоява, още в началото на 60–те”, сподели за бунтарския характер на Желев Петко Симеонов. Участвалият в Кръглата маса политик разказа и как Желев пише дисертация, с която се противопоставя на Ленин. Според Симеонов в нея Желев „малко хитрува”, защото „громи Ленин с Енгелс” като „хваща една теза на Енгелс и удря по Ленин яко”.
Симеонов си спомни и за „огромните неприятности”, които е имал Желев със социалистическата власт. По разказа на „синия” политик особено тежък е периодът, когато Желев е изселен от София и е заведен до родното си село под конвой, с автоматчик. По това време Желев е нямал право да работи, но се е занимавал с отглеждането на зеленчуците в двора, заплата получавала само съпругата му, която е била учителка в Грозден. Според Петко Симеонов именно в село Грозден Желев пише книгата си „Фашизмът” (първоначално е озаглавена „Тоталитарната държава”).

Тъй като навсякъде Желев е получавал откази за издаване на книгата, негови приятели, сред които и Симеонов, я преписват и разпространяват в ограничен кръг от хора в София. Така за книгата на Желю Желев се е знаело преди да бъде издадена, сподели Петко Симеонов, а за своя приятел каза: „Той не беше от тия, които мирясват. (…) Работеше много върху това да отстоява себе си, и отстояваше”.

В памет на първия демократично избран президент на България д-р Желю Желев, починал по-рано днес, говориха и сценаристите Иво Сиромахов, Тошко Йорданов и Иван Кулеков.

„Достоен човек, един от малцината, които успяха не само да влязат честно в политиката, но и да излязат честно от нея“, каза за президента Желев Иво Сиромахов. Той изтъкна, че за неговото поколение, поколението на 40-годишните, президентът Желев е бил олицетворение на идеята за демокрация и свобода, наричана някога просто „Синята идея“.

Иво направи паралел с днешните политици, задавайки редица въпроси: „Колко от днешните политици имат неговия морал, неговото разбиране за чест и достойнство, неговата смелост да казват истината, дори когато тя ще им донесе само неприятности? Колко от днешните политици разбират изобщо смисъла на думата “демокрация”? Колко от днешните политици са били преследвани заради идеите си, така както Желю Желев беше преследван от комунистическата власт заради книгата си “Фашизмът”? Колко от днешните политици, след влизането си във властта, са останали толкова бедни, колкото са били и преди властта? Колко от днешните политици имат авторитета на президента Желев? Колко от тях заслужават уважение?“

Иво Сиромахов изрази мнение, че, ако според клишето идеите живеят по-дълго от хората, то за съжаление, със смъртта на президента Желев си е отишла и идеята, че българската демокрация може да бъде честна, справедлива и почтена. В отговор на въпроса на Слави дали пък светът не е станал по-прагматичен, Иво коментира, че по-скоро за онова поколение на политици, в началото на 90-те, политиката не е била професия, а кауза. „Днес като че ли си отиде последният идеалист“, с тъга отбеляза Иво Сиромахов.

Тошко си спомни, че Желю Желев става президент във времето на предаванията „Ку-ку“ и „Каналето“, в които Стефан Рядков играе неговия образ и вместо да се обиди, президентът Желев дори кани актьора в Президентството. „За съжаление, президентът Желев е единственият държавен глава от последните години, който е честен, морален и с интелектуален капацитет“, каза още Тошко. Той припомни, че още при първото си гостуване в шоуто Желю Желев е заявил, че Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ), сега СЕМ, сам по себе си е вреден. „Президентът Желев и човекът Желю Желев, винаги е бил с ясно изразена непоносимост към цензура“, заяви Тошко и даде да се разбере, че винаги когато в шоуто е имало шеги с него, той го е приемал човешки.

„Това е единственият човек в политиката, когото аз познавам, на когото властта не уби чувството му за хумор“, сподели Иван Кулеков и разказа случай от 1990 година, когато той и Христо Бойчев са кандидат-президентска двойка. Тяхното участие било на шега, но все пак реално и те били обвинени, че искат да саботират кампанията на Жельо Желев, да вземем от неговите гласове. „Той изпрати петима души от своя екип да се подпишат в наша полза“, спомни си Кулеков и каза, че това може да бъде направено само от широко скроен човек, демократ и с чувство за хумор.

Иван Кулеков разказа и друг случай, при който бил в кабинета на президента Желев – с фотьойла, на който е стоял Тодор Живков, с „червените“ телефони – обстановка, която му дава ясното усещане за „огромната сила на властта“, която е имал Желев. „Но това по нищо не личеше“, каза Кулеков и добави, че Желю Желев, въпреки огромната власт, е продължил да бъде обикновен човек.

Ето какво още си спомни Иван Кулеков за президента Желев: „За мен има един върховен миг в неговата политическа биография. 14 декември 1989 година се смята за деня на несъстоялата се българска демократична революция. Тогава десетки хиляди се бяха събрали пред Народното събрание и искаха отмяна на член 1 на Конституцията, който определяше ръководната роля на комунистическата партия. Напрежението ескалира с всяка минута, президентът Петър Младенов каза известната фраза „По-добре танковете да дойдат“ и изобщо беше много напрегнато и непредвидимо. Години след това в едно интервю, може би в последното си интервю, д-р Желев разказа, че тогава хора от ръководството на СДС са настоявали да се пролее малко кръв. „Колко малко? – попитал ги Желев. – И кой ще спре тая кръв, като почне да се пролива. И по какво ще се отличаваме от другите, които убиваха хора заради политическите им убеждения“ – и след това прави всичко възможно да предотврати сблъсъците пред Народното събрание.
Това е моментът, от който демократ-екстремистите, същите, които по времето на комунизма бяха партийни секретари или обикновени лумпени, започнаха да наричат д-р Желев „предателят Желев“. Започнаха да наричат предател човека, който беше изселен от София заради дисидентската дейност в продължение на 7 години, човекът, който пръв в България написа, че комунизмът е равен на фашизма, човекът, който с риск за живота си говореше по радио Свобода Европа, докато мушмороците го слушаха завити под пръдливите си юргани.
Опасно е да се правят исторически паралели, събитията в една малка държава като България винаги изглеждат малки, в сравнение с аналогичните събития в други държави, личностите също изглеждат по-малки, но това не е така. Това, което направи на 14 декември 1989 г. д-р Желев за българския народ, мога да го сравня с това, което направи Нелсън Мандела за народа на Южна Африка. Наложи разума над слепия гняв и спря братоубийството. Какво по-човешко и по-велико от това!“

В края на разговора си със сценаристите Слави пусна кратък видео материал с фраза от гостуването на президента Желев в шоуто на 15 януари 2001 година. Фраза, която, по думите на водещия, със същия успех можеше да бъде казана от президента Желев и вчера:
„Идва време, когато интересът измества идеала. Борците за идеали биват измествани от борци за интереси. Ние сме на този етап, когато тези, които се борят за интереси, са на власт.“