Шоуто на Слави, 11 ноември 2016 г.

По-рано през деня ЦИК обяви, че за да бъде референдумът задължителен не достигат 12 хиляди гласа. Тази вечер в студиото гости в публиката бяха 98 доброволци на референдума. В началото на предаването своята позиция за случилото се изразиха членовете на Инициативния комитет.

Слави Трифонов:
Днес, на 11 ноември 2016 година, Централната избирателна комисия излезе и обяви своето решение – референдумът няма задължителен характер. Защото не достигали 12 027 гласа. Не достигат, според ЦИК, защото не знаеха какво да броят. Дали подписите в избирателните списъци, които бяха по-малко от бюлетините? Дали пуснатите без плик бюлетини? Никой не разбра, включително и те.
Дали съм се изненадал от решението на ЦИК? Дали вие сте изненадани, уважаеми зрители? Едва ли.
ЦИК знаят каква е истината. Политиците знаят каква е истината. Всички ние знаем каква е истината. За първи път всички знаят каква е истината. А истината я няма.
Хайде сега, уважаеми зрители, да направим заедно с вас една разлика между повод и причина. Тези 12 хиляди бюлетини, които ЦИК твърдят, че не достигат, са повод за това политическата класа да не отчете волята на 3 милиона и половина българи. А причината е фактът, че 3 милиона и половина българи излязоха да гласуват на референдума. И това дълбоко им бръкна в здравето на политиците. Причината е, че те, политиците, се страхуват от пряката демокрация. Причината е, че те, политиците, се страхуват от собствения си началник, суверена – българския народ. Причината е, че те, политиците, не искат да напуснат топлите си уютни местенца, защото ще трябва да ги сменят с едни други топли и ужасно неуютни местенца. Но не може, уважаеми зрители, да го спрат. Не може, как не го разбират? Не могат да ни спрат! Каквито и комисии да продължават да вадят, каквато и да е съдебната система, каквито и нови пречки, маскирани като правила, да измислят, вече не могат да ни спрат. И като казвам „нас“, нямам предвид себе си и моите колеги, а разбирате, че имам предвид – „нас“, тези 3 милиона и половина българи.

Иво Сиромахов:
Днес някои хора коментират, че референдумът се оказал неуспешен. Това е толкова абсурдно, че умът ми не го побира. Какво наричате неуспех? Това, че 3 милиона и 500 хиляди български граждани за пръв път изразиха свободно волята си, неуспех ли е? Това, че мнозинството от българските граждани поискаха смяна на политическата система, неуспех ли е? Или е неуспех това, че българите доказахме, че имаме силата и разума да се обединяваме зад национални каузи? Това ли е неуспех?
Всъщност има един неуспех – и той е на политическата класа. Политическата класа не успя да провали референдума, въпреки че разполагаше с цялата власт и впрегна цялата държавна машина да пречи на българските граждани да изявят свободно волята си.
Неуспехът остава за тях – политиците.
А всички свободни български граждани успяха.
И имат всички основания да се гордеят с това.

Ивайло Вълчев:
Ни в клин, ни в ръкав, малко история.
Искам да ви разкажа за третото съсловие.
Това е термин от френската история. От средните векове до Великата френска революция политическата система на Франция разделяла хората на три съсловия – благородници, представители на църквата и третото съсловие – всички останали.
По тези времена, въпреки че била монархия, Франция имала нещо като парламент, ама не точно. Този орган се наричал Генерални щати, имал право само да се съвещава, без да взема решения, и се събирал само когато Кралят реши, ако въобще му хрумне да реши.
Представителите на благородниците и на църквата имали право да бъдат седнали в залата и да бъдат с покрити глави. Представителите на останалия народ, третото съсловие, трябвало да стоят гологлави и на колене пред краля.
Ако това събрание се състояло примерно от 800 души, 400 от тях били от третото съсловие. Само дето знаете ли как се брояли гласовете – по съсловия. Благородниците – един глас. Църквата – един глас. Третото съсловие – един глас. В същото време третото съсловие плащало 80 процента от всички данъци в страната и представлявало 90 процента от населението.
Това са историческите факти. Не е откъс от роман, факти. Просто си говорим за история.
Преди френската революция през 1789 година нито един крал не бил събирал Генералните щати цели 175 години. Просто не им пукало какво искат и какво мислят хората. Нали си плащат данъците – какво повече. Ти ги товариш – те плащат. Роптаят, мърморят, ама плащат.
Но когато през 1789 година кралят все пак решил да свика Събранието, третото съсловие вече не искало да бъде просто пълнеж. Вече не искало гласът на 90 процента от населението да се брои за един-единствен глас. Един от съвременниците на тези дни, абат Сийес, пише по това време:
Какво е третото съсловие? Всичко!
Какво представлява то в сегашната система? Нищо.
Какво иска третото съсловие? Да се превърне в нещо.
И третото съсловие се заело да се превръща в нещо. Без да пита никого.
На 14 юли 1789 година, деня, в който парижани разрушили Бастилията, крал Луи 16-ти записал в своя дневник: „Днес – нищо особено“.
Та така.
Просто си говорим за история.
И нека всички, които днес ще запишат в дневника си „Днес – 11 ноември 2016 – нищо особено“ – да си имат едно наум.

Филип Станев:
Дори най-малките деца знаят, че има неотменими факти. Има необорими факти. Има невъзможни за отричане факти. Водата е мокра. Огънят пари. Когато те ударят – боли. Тези факти са наричани – Истината.
Истината е една. Винаги е само една. И сега е така. Три милиона и петстотин хиляди души заявиха: “Ние искаме промяна на системата!” Три милиона и петстотин хиляди души изкрещяха в лицето на политиците: “Ние казваме, че не може повече така!”
Преди стотици години гениалният немски философ Артур Шопенхауер е казал:
“Всяка истина преминава през три фази. Отначало е осмивана. След това е яростно отричана. Накрая бива възприемана като очевидна!”
Сега истината е очевидна. И тя премина през всичките си фази. И сега се намира в третата си фаза: “Накрая – Истината бива възприемана като очевидна!” Сега сме в третата фаза. И който и да е – политик, цикаджия или циркаджия, не може да я отрече.
А понеже днес това се случи – Истината беше отречена, явно ще видим и четвъртата фаза: “Лъжците, ще трябва да понесат своята отговорност!” – и те го знаят.

Александър Вълчев рецитира стихотворението на
Шандор Петьофи – „Бесило за кралете“:

Косач коси тревата – мине ден,
в полята избуява стрък зелен.
Дърветата подкастря градинарят –
година мине – пуснат пак ластари.
Сечете ли, из корени сечете!
Бесило направете за кралете!

Кога най-после, глупава земя,
кралете ще отхвърлиш ти сама?
Не мога ли да вдъхна аз на роба
неизчерпаемата моя злоба!
Клокочи в мене тя като морето…
Бесило направете за кралете!

Напразно лееш кръв, народ-герой:
глава-корона отсечи във бой.
Чудовището скочи ли отново,
за нова битка ний да сме готови.
За жертвите големи не плачете –
бесило направете за кралете!

На всички други – обич и привет.
Но няма за кралете милост, не!
Увисне ли въжето на дървото,
оставям свойта сабя и перото:
палач ще стана, само пригответе,
бесило пригответе за кралете!

Драгомир Петров:
Спомням си, че бях на около 6 години, когато баща ми, Бог да го прости, си купи кон. Алчо. Купи го от някакъв турчин.
Алчо – красив, черен, силен кон. Води го баща ми за юздата, радостен, щастлив, а аз гледам и се радвам. Дойде време Алчо да го прибираме в дама, но конят не искаше да влезе. Запънал се беше и нито викове, нито дърпане, нито бой можеха да го накарат да влезе.
Събраха се комшии, около пет-шест души, все яки мъже, половината го дърпат, други го бият с пръчки, а Алчо продължаваше да се изправя на задни крака, да рита, да хвърля къчове и не иска да влезе.
Накрая баща ми, отиде да повика турчина, от когото купи Алчо.
Дойде човекът, хвана го за юздата, погали го по муцуната, успокои го, след това му извика „Алчо, влизай бе, да еба твойта мама“ и конят покорно влезе в дама.
Тази псувня му подейства като вълшебна дума. Мислех си, че конят влезе не от тези думи, а защото чу гласа на стопанина си, но не беше така. Докато Алчо беше при нас, всяка вечер баща ми го прибираше с тези думи.
Сетих се за Алчо, след като цяла седмица гледах как хората от ЦИК чакаха правилните думи, за да направят, каквото се иска от тях. Защото така са свикнали. Да чуват правилните думи.

Тошко Йорданов:
Вчера беше 10 ноември.
На 10 ноември преди 27 години падна комунизмът.
Започна демокрацията.
Днес – 27 години и един ден по-късно, бе убита демокрацията.
Днес срасналата се с държавата партийна олигархия се изплю върху волята на българския народ. Законът в България е просто дума. Нищо повече. Справедливостта в България е илюзия. Възмездието в България е фантастика. Изборите в България са фарс.
Днес се роди новата тоталитарна държава в България.
Честито, българи. От днес отново сме роби.
От няколко дена хора в САЩ скандират срещу Тръмп – това не е моят президент.
Аз ще кажа – това не е моята държава. Това не е моят парламент. Това не е моето правителство.
Аз вярвам, че това е така. Вярвам, че те се изпикаха върху закона. Вярвам, че не представляват българския народ.
Вярвам, че се страхуват от нас.
Тук бих могъл да започна да говоря с метафори и да ви залея с думи, които изразяват някаква емоция, но не искам.
Просто не искам.
И докато всички ние не си отвоюваме обратно държавата, аз ще имам чувството, че живея в една чужда държава.
Но времето, логиката и най-вече истината са на наша страна.
А те са политически трупове.
И от тях ще остане просто едно малко, тъмно и жалко петно.
Защото:
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.

Иван Кулеков:
Днес в 17 часа ЦИК обяви, че българският народ е загубил войната с политическата мафия и под формата на „Решение на ЦИК“ мафията му предлага да подпише мирен договор с мафията. Според това решение на ЦИК два милиона български емигранти остават завинаги извън територията на България, защото в България не ги очаква нищо добро. Още един милион ще напуснат територията по същата причина. Условията на договора на практика обричат България да остане без армия, без лекари, без учени, без млади хора. На неизбягалото от територията население му се разрешава единствено срещу пръстови отпечатъци да получава хапчета, с които да поддържа агонията си, както и правото с последната си стотинка да търка цветни картончета. Според условията на капитулацията България не губи територия, а територията на България остава празна.
Условията на договора, който ни предлага политическата мафия, са много близки до условията на Ньойския мирен договор, според който 2 милиона българи остават извън територията на страната, а останалият в територията народ е подложен на безкрайно унижение. Както знаем, българският народ никога не приема условията на Ньойския договор и след него следва период на кървави преврати и въстания. Това е история. Няма причина да се надяваме, но все пак, ако в политическите кланове са останали капка разум и капка родолюбие, те не биха допуснали тази история да се повтори и ще приемат волята на 3 500 000 души, такава, каквато тя беше изразена на референдума.
След подписването на Ньойския договор, опечалените българи тръгват на спонтанно шествие из улиците на София. Министрите излизат на балкона на Министерския съвет, за да помахат на шествието, но то не им обръща внимание и спира пред дома на Иван Вазов. Това е поразителна картина, в която един народ се изповядва пред един човек. Речта на поета е много кратка. И днес ние коленичим пред Вазов и пред неговите думи:
„Благодаря ви, добри българи, за овацията, която ми правите… С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние… Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България!
Не се отчайвайте!… Жив е българският бог!“

Във втората част на предаването Слави даде думата на доброволците в студиото да кажат какво мислят и да задават въпроси.

Димитър Моллов e доброволец от самото начало на референдума, работи в частна фирма за почистване. „Една метла може да измете един обикновен фас, но може да измете и някои хора, които не слушат народа в Народното събрание“, обясни той. Димитър отбеляза редица нарушения, на които е станал свидетел в изборния ден в София, като едно от тях е липсата на бюлетина-образец за референдума. „Членовете на секции умишлено подведоха доста от хората“, каза той.

Г-н Денев от Белене се обърна към политиците: „Те днес убиха в мен, в моето семейство и в моето дете, чувството за гордост, че съм българин! Те казаха, че нямаме демокрация, а корпорация, която плаща с нашите пари да се случва това, което те искат“.

Нели от Плевен е един от първите доброволци на референдума, защото вярва, че в България трябва да има промяна към по-добро. „Това желание за положителна промяна срещнах в абсолютно всеки!“, каза тя. Случилото се на референдума тя коментира по следния начин: „Хората гласуваха! И хората гласуваха за надеждата нещо да се случи! Стига вече с това беззаконие! Защо никой не отчете това, че миналата седмица целият народ тихо и кротко застана пред урните и каза „Аз искам промяна“? Защо не го чуха?“, попита Нели.

Фикрет Алилов Гегов от с. Абланица, общ. Хаджидимово, Гоцеделчевско се представи като обикновен човек. „Земеделец съм, идвам от нивата“, каза Фикрет. Разказа, че бил координатор в общината, но държавата го е принудила да върши това, което не му е работа. „Аз съм бесен. Използвам вашата трибуна да предупредя политиците, че обикновеният народ е бесен. Така че да си направят сметка, какво трябва да се направи,“ заяви Фикрет Гегов.

Любомир Станков от София с частен бизнес. „Това, което искам да кажа за референдума, е, че не е опит за преврат това, което се случи днес. Това, което се случи днес, е опит за убийство на гражданското общество. И това, което искам да кажа на политиците е, че като към всеки опит за убийство, и то предуимишлен, се носи отговорност. Така е редно да бъде“, каза Любомир Станков.

Адвокат Стефан Стефанов от Видин пък попита докога българите ще търпят политическата класа да произвежда едни и същи порочни избори, които генерират престъпност. „Такива грандиозни нарушения, каквито бяха допуснати – даже и без камери те се виждат и са ясни на всички. Никой не понесе отговорност за тези избори! Пълна некомпетентност по СИК-овете! Никой не разбираше как да провежда, как да прави самите избори“, обясни той и допълни, че нито една жалба във Видин за нарушения в изборния ден не е била уважена.

Велка Попова от с. Мусомища пожела да се обърне към Бойко Борисов и да му каже, че референдумът се е справил успешно без да има нужда от нито един лев държавна субсидия, за разлика от партиите.

Светлозар Славков е на 36 години, готвач по професия. Той разказа, че е доброволец от 23 ноември 2015 година. „Това, което се води, не е битка, а е война!“, изрази мнение той.

Мая Антова-Червеняшка е доброволец за област Враца, има 5 деца и 7 внуци. Тя разказа защо е станала доброволец. „Защото искам да си върнем държавата. Аз знам какво е България, знам какво е гордият българин на Северозапада, който днес живее унизен. Днес е известен в Европа с това, че живее в най-бедната част в ЕС. Защото виждам как тези политици се подиграват непрекъснато с хората там. Знаете ли защо ни държат в такова положение? Защото българинът от Северозапада винаги е бил непримирим към всяка власт. Защото те се страхуват от нас. Защото в нашата област Враца 74% от гласувалите казаха „ДА“ на референдума. Те казаха „ДА“ на България. Тези 74%, тези 68 000 човека, които гласуваха с „ДА“ – гласуваха против мизерията, г-н Трифонов. Гласуваха против унижението. Гласуваха за това децата им утре, ако поискат да отидат в чужбина, да отидат там, за да специализират и да отидат като равностойни граждани на ЕС. А не да отидат там за късчето хляб и да спасяват по някакъв начин семейството си. Заради това съм в референдума!“, каза тя.

Братята Антонио и Калоян от Плевен също са доброволци за референдума повече от година. Според Антонио именно референдумът е пътят към промяната и такива граждански инициативи за пряка демокрация трябва да се случват по-често в България. Брат му Калоян попита Слави Трифонов, по повод въвеждането на мажоритарна избирателна система, дали няма притесненията, че с нея в политиката ще попаднат същите хора, които попаднаха и с пропорционалната система. „Има много кадърни българи, които аз срещнах в срещите си последните месеци – и в чужбина, и в България. И то много млади хора – като вас с брат ти, които заслужават да бъдат там – на мястото на сегашните политици. И единственият начин е мажоритарната система“, отговори Слави Трифонов.