Чужденци ни сравняват с бразилците, наясно са с политиката в България

15 март 2010 г.

Първият кандидат, с когото комисията се срещна, беше Гюнтер Хемпел, на 66 години, от Берлин. Г-н Хемпел е женен за българка от 1966 г., бивш дипломат, живял дълги години в Латинска Америка. Базирайки се на опита си, той сравни българите с бразилците, казвайки, че и при тях няма никаква организация и ред. Г-н Хемпел даде много забавно и в същото време точно и ясно описание на бизнеса в България: „Ако има вино, няма бутилки. Ако има вино и бутилки, няма тапи. Ако има вино, бутилки и тапи, няма етикети.” Оказа се, че, както в повечето случаи и тази мъдрост е извлечена от личния опит. В заключение той каза: „Когато в България се разбере, че даден бизнес върви много добре, всички го грабнат и го развалят!”

Айсату Диало от Гвинея днес живее в Карлово. Запознава се със съпруга си в Гамбия, женят се на 10-ия ден след запознанството си. Айсату разказва, че първо живели в София, после се преместили в Карлово, защото там е по-здравословно. Първоначално тя не искала, но вече ситуацията е променена – съпругът иска да се върне в столицата, а на нея й харесва в балканското градче. Айсату казва, че там се радва на голямо внимание и когато по Коледа се появила „конкуренция”, казала на карловци: „не искам други черни хора там!”.

Мохамед Ислам от Бангладеш дошъл в България да учи информатика. Наложило се да прекъсне ученето и започнал работа, а после му харесало да живее в България. Мохамед казва, че се е записал като бежанец по политически причини и затова не може да се върне в родината си. Тук обаче му харесва снегът, а си има и приятелка.

Уалид Бен Мустафа от Тунис дошъл тук на 18 години. Започнал да учи Международни отношения, уж за 4 години, а станали 12. Казва, че вече е почти българин, свикнал е да живее тук.
По професия е готвач, много харесва „Руло Стефани”, но не може да свикне с шкембето и ракията. С непредвидени ситуации в България се сблъскал още с кацането на летището. Като се започне с това, че цял час чакали в самолета да дойде автобус, и се стигне до гледката на летището на митничар, хранещ куче. Тогава бил изумен, но днес вече Бен Мустафа приема България с всичките й странности.

Емелин Мартинез Кабанг–Райчева е в България от 79 дни. Тя е от Филипините. В страната си е била полицай. Първо дошла на посещение, но междувременно решила да се омъжи. Със съпруга си се запознали в интернет. И въпреки че Емелин не вярва във връзки от разстояние, съпругът й направил всичко възможно да я накара да се чувства като принцеса. Казва, че харесва предизвикателствата и затова разглежда живота в България като предизвикателство, което й харесва.

Фарид Джамал Абдо е сириец, на 44 години, от 1985 г. живее в България. Завършил е Медицина в Стара Загора със специалност Педиатър. Живее в Пловдив и работи в близко село.
Интересното при Фарид било, че в началото бил приет студент и в Италия, и в България. Баща му обаче го убедил за вариант „Б” – „там е комунизъм, няма да ти хареса, а и да ти хареса – ще те изгонят. Искам да се върнеш”. Бащата обаче не предвидил падането на комунизма. Така Фарид е в България вече 25 години и не може да се върне в Сирия, защото по новия закон на страната, до 50-годишна възраст „взимат войник”. Доктор Фарид Абдо е женен, има две деца – на 15 и 10 години. Той е мюсюлманин, съпругата – християнка, а децата са оставени да изберат в какво ще вярват като станат на 18.

Фарид Джамал слиса комисията с познанията си в политиката. Признава, че винаги гласува за СДС. По думите му Иван Костов не спасил партията, а себе си. Определи го като най-кадърният, но не най-честният, а за Жан Виденов каза, че е най-честният, но не най- кадърният.

Елена Игоревна Рубеж е отскоро в България. Със съпруга си, който е строител, се запознали на 20 август 2009 г. на Слънчев бряг, докато тя е на почивка. Женят се през януари 2010 г. На въпроса защо са се оженили толкова бързо, Елена отговаря, че любовта е голяма работа. Елена много харесва Пловдив, където живее сега, и казва, че там се чувства като у дома си, така го чувства със сърцето.

Андрю Уилям Ричардс, от Уелс, се появи в студиото с праз лук в ръката. Оказа се, че празът е символ на Уелс. Навремето, когато е трябвало да се бият с англичаните, техните войници слагали праз на униформите си или маргарита на шапките, за да се различават и да не се бият помежду си, разказа Андрю. Неговата българска история започва през 2005 година. Работел в Тенерифе, там се запознал с българи и му станало интересно. Признава, че има интерес към езиците и заради приключението идва в България, за да научи езика.

Сега Андрю е женен и със съпругата му Илияна имат син. Преди той водел английски баби и дядовци из Европа, сега „тук бачкам като офис-сътрудник”, казва той самият. За родното си място в Уелс разказва, че е малко селце от 9 къщи, 1 замък и 1 кръчма. След като училището било вече затворено, поради липсата на деца, ситуацията била „всички на кръчма”, разказва Андрю. Според него най-хубавото на България е, че почти през ден има някакъв празник. Най-лошото, по думите му, пак са празниците, защото на тях много се охарчваш, а не като в Уелс, където на празник в заведенията те черпят. Особен страх Андрю има към именния си ден, за който бил предупреден от колегите, че „не се кани”. Затова и той предприел своевременни мерки – на Андреев ден да е в планината.