enbg

Трима чужденци от „Добре дошъл в България” с пълно 6 на диалекти

13.5.2010 | коментара

13 май 2010 г.

„Ке те утепам, бе, ей!” – провикна се гръмко Уалид Бен Войвода в „Шоуто на Слави“ във вечерта на диалектите. Тунизиецът бе един от четиримата финалисти в „Добре дошъл в България”, който представи лингвистичните си способности тази вечер. Заедно с него тази вечер се представиха Дияна Миликевик, Елена Рубеж и Хорацио Гонзалес.

Задачата на мексиканеца Хорацио Гонзалес беше да говори шопски. Той излезе с китара и фланелка със собствения си образ, докато в публиката ученици го подкрепяха с плакат „Обичам Хорацио” на испански. Хорацио призна, че опитва да стане българин – пил ракия, ял шкембе, но не помогнало, тогава се озовал в София – сърцето на шопския край. Записал се на курс по шопски – „шопинг терапия”, за да започне да мисли като българин. Наученото Хорацио представи гордо пред комисията под акомпанимент на китарата си:

„От Искъро по длибоко нема.
Оти да се косим, като че ми мине.
И сам да съм у магазино, пак че се прередим.
Я не сакам на мен да е добре, я сакам на Вуте да е зле.
Че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята.
Колко и да ме съдят, пак не мое ме осъдят колко я съм крал.
Най обичам га ям и га спим, а най мразим га плащам.
Одим на работа да си починем, а дома че си го отработим.
Как и да се въртиш, гъзо ти че е се отзад.
Га имам спешна работа, легам да спим. Ако е спешна, другите че я свършат, ако не е – начи не е спешна.
Га ми се работи, седам и чекам да ми мине.”

Иво Сиромахов изтъкна, че Хорацио е уловил блестящо духа на шопите. Евгени Димитров имаше претенции, че гъдулка би била по-подходящ акомпанимент от китара, но общо взето бе доволен. Според Филип, Хорацио е усетил и манталитета в този край и се представил много добре. Христиан Ночев остана малко разочарован от това, че е знаел всичките шопски мъдрости, казани от Хорацио. Кулеков изрази мнение, че мексиканецът е разбрал философията на шопа, който е хейтър. Оценка на Хорацио беше 5,60.

Уалид Бен Мустафа се появи на сцената в македонска носия с пищов в ръка и вик: „Ке ви утепам сичките”. Своеобразният поздрав към Слави беше: „Дека одиш!” Иисторията на Уалид касаеше „адна новинарка, дека ошла о адно село да прави интервю.” В разказа се засягаха „най-срекнио ден” и „най-тажнио ден во живото на адин дедо”. Действието на историята се развиваше в кръчмата, а самият разказ бе особено живописен и атрактивно предаден от Уалид Бен Мустафа.
Иво Сиромахов заяви, че Бен е уловил не само диалекта, но и специфичното чувство за хумор на македонците, така че той го адмирира. Евгени каза, че тунизиецът се е справил добре, макар че му е трудно да говори и на български. Филип Станев определи представянето като много атрактивно. Кулеков не беше съгласен със Сиромахов и заяви, че не знае такова чувство за хумор да има в македонците, те „са едни шопи – твърдоглави, упорити, мразещи всички други и без чувство за хумор, и с хубави песни”. Уалид получи оценка 6,00.

Елена Рубеж излезе облечена в родопска носия, но на високи обувки, за да представи родопски диалект. Изключително сложният диалект бе затруднил Елена, а Слави превеждаше на комисия и зрители на български. Украинката обаче бе положила големи усилия и освен че знаеше историята наизуст, успя да й вдъхне и много живот и я предаде със силна емоция. Нейната история беше поемата „Родопските Ромео и Жулиета. За следящите непосветени е трудно да повторят рецитала на Елена, но частица от него звучеше така: „В неделя не науздав та, скитасав, в коритоно са копеше – примрях, от скалана аз сяйнах и са праснах, чабуджак ма втресе, заболях.”
Иво Сиромахов отбеляза, че за думи като – скондапцвам и ненауздав – човек се чуди откъде идват, какъв корен имат. За Елена той каза, че се е справила добре. Евгени Димитров призна, че почти нищо не е разбрал, а Елена се е справила уникално добре и получава адмирациите му. Филип Станев изтъкна, че на Елена прави чест, че е разказала историята си доста емоционално, което говори и че е разбрала смисъла на представеното. Христиан Ночев разказа, че има къща в Родопите и може да декларира, че всичко е било 1:1. Иван Кулеков, след като отбеляза красотите и достойнствата на Родопите и родопчаните, оцени представянето на Елена с думата „прекрасно”. Нейната оценка беше пълно 6,00.

Македонката Дияна Миликевик трябваше да се справи с трънски диалект. Нейното артистично облекло я представяше като една соц-трънчанка – с престилка и шалче на главата. Гуна Митева от Джинджовци съм и съм краварка, представи героинята си Дияна. Изключително забавна история от времето на соца представи Дияна, и освен, че я знаеше наизуст, говори много естествено и артистично, дотолкова правдоподобно, че на нея също трудно се разбираше казаното на оригинален трънски.
Според Иво Сиромахов „Дияна си го говори като на нейния си език, никакви затруднения няма с трънския диалект”. Евгени Димитров и Филип Станев се оказаха запознати с трънското произношение от времето, когато са били в казармата и потвърдиха доброто владеене на диалекта от Дияна. Филип дори цитира войнишкия поздрав на свой казармен другар: „Ибути бойо че ти тратим”. По думите на Христиан Ночев трънският на Дияна бил много добър. Иван Кулеков поясни, че филологически трънският диалект е преходен между българския и сръбския езици. Това го учил в университета, но не го разбрал, каза той и за по-ясно си послужи с метафора. Когато години по-късно отишъл в сръбско село и там видял – от времето на ембаргото към Югославия – една 12 тонна цистерна, на 20 м от границата с България, и един маркуч от нея излизал и отивал в сръбско. Тази цистерна сигурно и сега стои там, каза Кулеков и добави, че така тя олицетворява значимостта на трънския преходен диалект. Оценка, която Дияна получи, беше 6,00.

В петък предстои да видим останалите финалисти, които ще представят определени диалекти от нашата страна:

Айсату Диало – шопски
Ервин Линдбихлер – северозападен
Анджела Родел – родопски
Линдзи Солтцгивър – северозападен
Андрю Ричардс – трънски
Гюнтер Хемпел – македонски

Чужденците са напълно свободни да изберат какъв ще бъде конкретния атракцион, който ще представят.