Тошко Йорданов и Филип Станев отговарят на въпроси за референдума

Тошко Йорданов и Филип Станев, които са членове на Инициативния комитет за референдума, отговориха на въпроси, зададени от зрители, след като обявихме в шоуто началото на инициативата за произвеждане на референдум с 6 въпроса.

Филип Станев представи пет групи въпроси, като за тяхната формулировка си послужи с конкретно зададени на нашия сайт въпроси.

Първият от въпросите беше формулиран от Калоян Стоилков: Идеята ви е страхотна. Единственото, което ме притеснява да се подпиша, е че с личните ми данни някой, някъде, утре ще изтегли един кредит или ще съм гласувал някъде за някой, който не съм чувал.

Законът е такъв, че когато става дума за подписка, свързана с иницииране и реализиране на референдум, подписалият се трябва да даде своите данни, по този начин, за да може да се удостовери, че е той – че не е измислен човек. Предоставянето на лични данни в подписка се изискава по закон. Освен това, ние имаме разрешение (регистрация по ЗЗЛД) да боравим с лични данни. Данните са напълно защитени.
Коментар на Слави Трифонов: „Когато си част от една общност, каквато сме ние, българите, в крайна сметка, като част от тази общност, ако решиш да произведеш референдум, е необходимо да се идентифицираш кой си. Това е логично. Не бива никой да се страхува, защото няма основание за това. Такива са правилата на играта.“

Вторият въпрос беше на Иван Димитров: Липсва седмият – един от най-важните въпроси – мандатност на народните представители до два мандата. Не е ли това начинът да изчистим парламента от всички несменяеми празноглавци?

Проблемът, който стои пред този въпрос и заради който ние не го включихме, е че след консултацията със специалисти по конституционно право, стана ясно, че ограничаването на право на труд, т.е. да ги спрем да имат повече от два мандата, влиза, юридически, в сферата „промяна на държавно устройство“, което пък може да бъде решено само от Велико Народно събрание. И ако се постави този въпрос на референдум, той няма да бъде уважен. Така е по закон. Това е и причината да не го включим в подписката.

Трети въпрос – от Симеон Маринов: „Събираме подписите и после в Народното събрание. Как ще ги накараме да гласуват „за“ провеждането му?“

Когато тези 400 000 подписи, изискуеми по закон, бъдат събрани и бъдат внесени в Народното събрание, то (НС) няма никаква друга възможност, освен да насрочи провеждането на референдум. Тук ситуацията за Народното събрание е задължителна.

Четвърти въпрос – от Дончо Иванов: Подписвам се с две ръце. Имам въпрос, защото забелязах нещо свързано с точка 5 – по въпроса за електронното гласуване мина току-що референдум и по закон по този референдум може да се инициира друг чак след 6 месеца. Да не се окажат напразни усилията ни, моля ви, направете консултация. Смятам, че ме разбрахте. Много искам да успеем! Мога да помагам безвъзмездно както кажете.

По въпрос, който е зададен на референдум, може да се постави същият въпрос 6 месеца по-късно, ако обаче този референдум беше направен с подписка от гражданите. Тъй като този референдум (който се проведе на 25 октомври) беше иницииран от президента, който е друг субект, който би могъл да го инициира, и тъй като сега субектът е друг, това изискване не важи. Няма никакви юридически причини ние да не поставим този въпрос, да съберем необходимите подписи, след това да проявим гражданска активност и все пак да отидем да гласуваме, за да може решението на референдума да има задължителна стойност за Народното събрание и няма никакъв проблем да се случи това, което реши българският народ.

Петият въпрос, задаван от огромен брой хора, бе обобщен от Филип Станев така: „Какво да правят хора, които не са съгласни с някоя от точките?“

Това са 6 различни въпроса. На този референдум всеки български гражданин, на всеки въпрос отговаря с „Да“ или „Не“. На този референдум могат да минат 5 от нашите предложения. Тогава задължителни ще бъдат тези 5. Може да бъдат подкрепени и всичките 6 или пък нито едно. Но това трябва да се случи на референдум. Там ние, като български граждани, да кажем искаме или не искаме.

Стъпките са две: първо – трябва да съберем достатъчният необходим брой подписи, за да може изобщо да се случи референдумът, със задължителен характер за Народното събрание, и втората стъпка – на самия референдум, за да бъдат решенията му задължителни, трябва да има достатъчен брой хора, които да отидат и да изразят волята си. Дали ще е „да“ или „не“, това решава всеки гласоподавател – това е негово право, това е демокрацията. И този референдум е с 6 точки, за да няма 6 референдума, а за да се промени системата и начинът, по който избираме народни представители, да променим тази политическа класа. Всичко това може да стане с въпросните 6 точки, които ние предлагаме. Само една не е достатъчна. А и да се правят 6 референдума е напълно безсмислено.

Благодарим на всички хора, които продължават да се обаждат и искат да помагат под една или друга форма този референдум да се случи!

Цялото предаване от 27 октомври 2015 г.