“Толкова ли е трудно да живеем нормално?!”, 4 февруари 2014 г.

Професор Андрей Пантев беше гост в рубриката “Толкова ли е трудно да живеем нормално?!”. Историкът сподели своето мнение за живота на хората в България, защо не е оптимист и в какво според него трябва да се търси радостта от живота.

„Нормалният живот е безинтересен живот, великите хора не са живели нормално, счетоводители, шушумиги и бакали са живели нормално… Нормалният живот завършва с безлична смърт. В нормалния живот няма никаква тръпка… От нормалния живот няма спомени“ – започна Пантев и допълни – „Има щастливи хора в затвора и самоубийци на Бевърли Хилс. Нормалността е субективно състояние.“

Според Пантев винаги е имало негодници, винаги е имало варвари, винаги е имало и рицари: „Аз не съм оптимист. Как може да бъдеш оптимист като знаеш, че ще умреш? Оптимизмът е среда за глупци, за мними пророци, за хора, които обещават прекрасни светове. В крайна сметка – нито една религия не е решила нито един проблем на човешкия род. Да не би да сме спасени от болести, от случайности, от инциденти, от катастрофи, от скръб?…“

Ето защо според професор Пантев щастието трябва да се търси не във великите битки, а в „тихите радости“ – „сутрешно кафе; среща с приятел; пукота на леда от топлия скоч, който пада върху него; веселба; усещането, че си обичан и много по-важно – че обичаш“. На въпрос защо толкова много обръщаме внимание на политическата среда в България, Пантев отговори: „Комплексарска психология. Фактически това е компенсаторна идея, че някой друг ти е виновен за собствения ти хал. Добре – само политиците ли са виновни за нашето състояние? Значи – народът добър, а политиците – кофти… Те не идват от планетата Сатурн, нито от Венера. Те не са пришълци. Това е идиотизъм, близък до тъпизъм.“ Пантев сподели и наблюдението си, че „собствено, с политическа дейност се занимават хора, които преживяват катастрофи в любовта“ и даде пример с Наполеон.

Оптимизмът на Андрей Пантев е в това, че се замисляме за начина, по който живеем и че не сме загърбили съдбата на другия: „Смятам, че все пак един прекрасен ден, даже и като черно-бял архивен кадър ще се гледат тези предавания и ще викат – нашите деди са се замисляли не само за звездите, но и за робите.“

Цялото предаване от 4 февруари 2014 г.