“Толкова ли е трудно да живеем нормално?!”, 21 януари 2014 г.

Голямата българска актриса Цветана Манева гостува в рубриката на „Шоуто на Слави“ „Толкова ли е трудно да живеем нормално?!“. Тя сподели пред Слави свои задълбочени размишления за живота на българите, проблемите пред народа ни и всички неща, които ни пречат да сме щастливи. На началния въпрос как се чувства, актрисата отговори така: „Не съм тъжна, старая се да не съм сърдита, предпазвам се от гняв, защото е грях… и така – стискам зъби, не само в преносния, но и в буквалния смисъл на думата. И затуй страдам от травматична пародонтоза. Всеки си има някакъв начин, за да озаптява определена енергия у себе си… Стискам зъби и броя до 10, за да не кажа глупост.“

Ето как Манева отговори на въпроса „Толкова ли е трудно да живеем нормално?!“: „На нас ни е трудно. И обективно ни е трудно в момента, защото не умеем да решаваме проблемите си, а проблеми непрекъснато имаме, не само ние… и други народи имат проблеми. Но ние по някакъв начин не желаем да ги приемем, веднага ги отхвърляме – другата крайност, или се хващаме за главата, почваме да се тюхкаме. И резултатът е – или се гневим и нервничим, или пък стигаме до отчаяние, което не решава проблема. Проблемът се появява, за да бъде разрешен. Ако не може, тогава трябва да се смириш. Значи сигурно не му е дошло времето да стане така.“

„Единственото богатство, което притежаваме е доста голямо и то се нарича човешки фактор.“ – заяви Цветана Манева. Според нея най-сериозният проблем, заради който не живеем нормално е това, че „не умеем да се отнасяме като човек към човек“. Актрисата смята, че ние, българите, съзнателно притъпяваме някаква своя чувствителност и освен това никой не си дава сметка – като вървим, къде точно ще стигнем. Освен това тя усеща и липсата на положителна енергия, която да се разменя между хората и да зарежда живота ни: „Много трудно признаваме успеха на другия, лицемерно споделяме радостите му. Или искаме повече, отколкото заслужаваме, а за да заслужиш, трябва да се постараеш.“

„Преди няколко дни чух една формулировка – продължи Манева – че ставаме по-бедни, по-прости и по-малко. Което значи, че ние се самоосъждаме на изчезване. Като се замислим и за нашето управление – парламентът ни е една самоизяждаща се, саморазрушаваща се институция в корумпирана държава, за хора, които са подкупили мястото си там. Оттам започва съвсем да не е наред. Прекалено сме търпеливи – ние не реагираме, тъй като не желаем да решим проблема. Ние много умело можем да влачим проблеми… И досега, както виждате, само оставяме лошо впечатление.“

Според Цветана Манева ние, българите, сякаш висим на ръба на реалността: „Говорим без да мислим, според мен и болшинството у нас се молят без да вярват. Отказваме се преди да опитаме дали можем нещо. А животът е един, не е особено дълъг и единственото осмисляне може да се състои в това да правиш колкото е възможно повече неща, с които да бъдеш полезен.“ Актрисата описа с няколко изречения и тревогата си за бъдещето: „Най-блестящата перспектива за всички се оказа политиката – голяма далавера там се оказа и затова се насочват натам. Добре, ама кого ще управляват след време? Ако някой знае – да каже, аз не знам. На мен лично ми е тревожно. И не става въпрос за мен – аз съм изживяла по-голямата част от живота си и то добре. Не се оплаквам. Получила съм, според мен, дори повече отколкото съм заслужавала. Според моята мяра, но аз съм взискателна. Децата, внуците, бъдещето – те трябва да съществуват реално в главите на тези, които живеят в настоящето, иначе бъдещето няма да го има.“

Манева завърши гостуването си със следните думи: „Като толкова знаем, като толкова се уповаваме на висши сили, поне да бяхме запомнили едно нещо от Библията. Поне едно. Единствената надежда са младите хора. Те може би ще разберат, че злото не заслужава добротата, с която го обгрижват непрекъснато в резултат на най-различни интереси. Добротата към злото е жестокост към справедливостта, а повече от 20 години сме свидетели точно на това. Не считам, че съм черногледа, прекалено чувствителна съм към настоящето.“

Цялото предаване от 21 януари 2014 г.