enbg

Референдумът не противоречи на Конституцията

5.7.2016 | коментара

След като Конституционният съд бе сезиран от Президента по три от шестте въпроса на референдума, иницииран от нашия екип и подкрепен от близо 700 хиляди български граждани, Инициативният комитет, като страна по делото, беше призован да изпрати до Конституционния съд обосновка на нашето мнение.

Ето как бяха представени мотивите в обосновката на Инициативния комитет:

Първият въпрос, атакуван от Президента, е Въпрос №2: Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
Всеки човек, който не е психично изостанал, разбира, че намаляването на броя на народните представители ще доведе до засилване на тяхната представителност и политическа отговорност.
Намаляването на броя на депутатите по никакъв начин не нарушава представителния характер на Народното събрание. Нито неговата структура. Нито баланса между висшите институции на публичната власт. Да се твърди обратното е юридически нонсенс .
Президентът не знае, но трябва да се знае, че в нито една конституционна система по света, никъде в никоя държава по света, не съществува постулатът, че с намаляването на броя на народните представители се нарушава политическият плурализъм и представителният характер на парламента.
Пред намаляването на броя на депутатите няма и никакви юридически пречки и това в никакъв случай не нарушава конституцията.

Народът, в качеството си на суверен, има правото да решава въпросите по чл. 158 от Конституцията или чрез Велико Народно събрание (по реда на Глава 9 от Конституцията), или чрез национален референдум (по пътя на пряката демокрация). Компетентността на Великото Народно събрание да се произнася по въпросите, посочени в чл. 158 от Конституцията не изключва възможността за тяхното решаване от суверенния народ, от който произтича, и комуто принадлежи цялата държавна власт.
Великото народно събрание е само творение на суверена. Суверенът създава Великото Народно събрание, а не обратното. Не може творението да има повече права от твореца си. Не може създанието да упражнява повече власт от създателя си. Няма нито една конституционна разпоредба, която да отнема на суверенния народ правото да решава въпросите по чл. 158 от Конституцията.
Народният суверенитет съществува преди Конституцията, извън Конституцията и над Конституцията… Да се приеме обратното е равносилно на опит за узурпиране на народния суверенитет с всички произтичащи от това последици.
Никоя държавна институция (в това число Обикновено Народно събрание и Велико Народно събрание) не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет (чл. 1, ал. 3 от Конституцията).
Искаме отново да подчертаем, че въпросът за намаляването на броя на народните представители не е от изключителната компетентност на Велико Народно събрание и не представлява промяна във формата на държавно управление. Ако обратното беше вярно, то тогава България щеше да бъде единствената държава в света, в която конституционното право приема, че намаляването на броя на народните представители е промяна във формата на държавно управление и където суверенният народ има по-малко власт от държавния орган, наречен Велико Народно събрание.

Вторият атакуван въпрос е Въпрос №4: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Повече от ясно е, че дистанционното гласуване по електронен път ще разшири, допълни и увеличи методите на гласуване. Това ще позволи на по-широк кръг от избиратели да участват в политическия процес.
Политическата класа не желае да се въведе и този вид гласуване, защото електронното гласуване ще намали манипулирания, контролирания и корпоративния вот. Защото е невъзможно да се контролират гласовете на всички български граждани и на 2 милиона наши сънародници в чужбина.
Такъв вид гласуване има в Естония и фактите показват, че след въвеждането му там избирателната активност се е увеличила. Опит в тази насока имат Испания, Швейцария, Австрия, Франция, Холандия, Норвегия. Извън Европа електронното гласуване се практикува в Канада, Индия, САЩ, Австралия и други държави.
Да, у нас приеха един скопен закон за електронното гласуване. Но той по никакъв начин не въвежда пълноценно електронно гласуване, а само създава възможност за експериментално електронно гласуване и то – след 1 януари 2018 г. До тогава се предвиждат три симулации на избори и, ако експериментът е успешен, ще може да се гласува дистанционно, евентуално след 2019 година. Но това е само илюзорна възможност.

По никакъв ясен и смислен начин законовата уредба не посочва кой, как, по какъв ред (процедура) и кога преценява дали експерименталното дистанционно електронно гласуване да се смята за проведено успешно. Оттук следва категоричният извод, че Избирателният Кодекс изобщо не въвежда и не урежда пълноценно електронно гласуване, нито действаща правна уредба с ясно изразен регулативен ефект тук и сега. Това, което въпросната „правна уредба“ посочва, е неясната и илюзорна евентуална бъдеща възможност (незнайно кога и как) за въвеждане на дистанционно електронно гласуване след много години и при сбъдването на множество неясно формулирани и завоалирано редактирани условия и събития. Въпросната „правна уредба“ е нещо като нищо. Пълен юридически нонсенс и абсурд, който има за единствена цел да заблуди народа, че парламентарното мнозинство споделя желанията на суверена за въвеждането на дистанционно електронно гласуване.
Следващият несъстоятелен аргумент на Президента е, че инициирането на националния референдум от Инициативния комитет и последващото Решение за произвеждане на национален референдум, прието от Народното събрание на 12 май 2016 година, противоречат на чл. 23, ал. 2 от ЗПУГДВМС и поради това (незнайно как) се нарушавала Конституцията. В конкретния случай те по никакъв начин не са нарушени. Релевираният от Президента чл. 23, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите и държавната власт и местно самоуправление в конкретния случай не е приложим и следователно няма как да е бил нарушен.

Последният атакуван въпрос е Въпрос №6: Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
Факт е, че едно от първите неща, които всяко ново правителство, дошло на власт, прави, е да изчиства полицейските шефове и да назначи свои послушни хора. Те от своя страна опъват чадъри над финансовите, изборни и други нарушения на властимащите. Президентът твърди, че, понеже полицейските шефове били държавни служители, не може да бъдат избирани от народа. Ето и част от правните аргументи против неговото виждане:

Изцяло несъстоятелна и абсурдна е трактовката на Президента да търси опора за противоконституционност на горецитирания Въпрос №6 в текущото законодателство – Закона за МВР, Закона за държавния служител и Закона за администрацията. Естествено, че мажоритарно избраните от избирателите директори на областни дирекции на Министерството на вътрешните работи и началници на районни управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи няма как да бъдат държавни служители, след като се избират чрез мажоритарна избирателна система. Те ще бъдат носители на свободен мандат, по силата на който ще заемат съответната публична длъжност в системата на МВР и ще упражняват властническите си правомощия в кръга на своята компетентност.
Нека не се забравя, че органи на изпълнителната власт в общините, районите и кметствата са кметовете на общини райони и кметства,
съгласно чл. 44, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация – кметът на общината отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на Министерството на вътрешните работи.
В Конституцията няма забрана кметът на общината, избран мажоритарно, да отговаря за опазването на обществения ред, въпреки че по същество това е една от основните функции на органите на МВР
Аналогично, в Конституцията няма забрана директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. Това по никакъв начин не нарушава каквато и да е норма или принцип на Конституцията. Няма никакво противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 105, ал. 1 и чл. 2 и чл. 116, ал. 1 от Конституцията, както неоснователно твърди Президентът в своето искане по настоящото конституционно дело.

Цялото предаване от 5 юли 2016 г.