enbg

Реставрирането на българските църкви в Одрин

20.7.2018 | коментара

В предаването, посветено на паметта на проф. Божидар Димитров, бе излъчен видео материал за реставрирането на двете български църкви в Одрин, станало с помощта на професора.

Иван Кулеков изрази съжалението си, че при пътуването им до военните паметници, те не са посетили единствено Одрин, заради военното положение в Турция. „Турция не е позволила и сега не позволява да се направи паметник на загиналите български войници и офицери, но 4 паметни плочи на загинали офицери, благодарение на един велик българин, са запазени в българската църква „Свети Георги“. – разказа Иван Кулеков. Той поясни, че приживе като директор на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров подпомага реставрацията на двете български църкви в Одрин – „Св. Св. Константин и Елена“ и „Свети Великомъченик Георги“.

Във видеото Мария Чакърък показа български носии и накити, предоставени от НИМ. За Божидар Димитров тя сподели: „Той беше голям родолюбец и се гордееше, че е българин и ние трябва пък да се гордеем, че сме имали такъв човек като него в България – че е живял такъв гигант в своята област“.

Отец Александър от храма „Свети Великомъченик Георги“ показа четирите паметни плочи на загиналите офицери и разказа, че църквата, неговият баща Филип Чакърък, проф. Димитров, той и неговите деца се обединили за българското дело в Одрин.

„Филип Чакърък е един от малкото останали в Одрин потомствени българи. Всичко, което е припечелвал, е влагал в укрепването на двете български църкви. Според турския закон, ако им се срути покривът, те остават притежание на турската държава“, разказа Иван Кулеков.

Той сподели и друга особеност от турския закон – ако в едно гробище в продължение на 50 години не се погребе никой, земята остава за турската държава. По тази причина Филип Чакърък настоял пред сина си да бъде погребан върху мястото, където е имало старо българско гробище, „за да остане това парче земя християнско и българско поне още 50 години“. Филип Чакърък е погребан там през 2006 г. и така българското гробище със сигурност ще остане българско до 2056 година.