Редколегията, 9 октомври 2013 г.

Редколегията на „Шоуто на Слави“ се събра, за да коментира поредните комични прояви в 42-то Народно събрание и в по-общ план – доколко има смисъл от това системата на управление в България да бъде парламентарна република.

Според Тошко Йорданов депутатите от сегашното Народно събрание „се подиграват със самата идея за парламентаризъм и със самата идея за демокрация“. Сценаристът е убеден, че е вредно да имаме парламент, в който си мерят остроумието и в който си правят номера „кой ще влезе, кой ще излезе“. „Като нация, да си го кажем честно, ние имаме много кусури, ние не можем да излъчим качествени хора като депутати. Тогава, логично погледнато, системата ни е сбъркана – има други системи на управление – има монархии, има президентски републики“, каза Тошко Йорданов и допълни, че правилата на друг тип управление могат да сработят повече в българските условия. Сценаристът смята, че при парламентарната република отговорността се размива. Той даде пример със САЩ, където в момента правителството не работи и е в т. нар. shut down, но се знае, че отговорността я носи президентът Обама и Конгресът преговаря с него.

Александър Вълчев изрази мнение, че и сегашната форма на управление би била добра, ако България има „силен главен прокурор“, който да докаже, че има справедливост. Тошко Йорданов обаче направи забележката, че в България „главният прокурор се избира под диктата на управляващата партия“ и даде пример със Сотир Цацаров, който по думите на сценариста, е избран от Бойко Борисов.

Друг член на Редколегията – Драгомир Петров, реши този път да насочи думите си към българските депутати: „Уважаеми депутати, уморих се. Уморих се да говоря по телевизията и да не виждам никакъв резултат. Уморих се да обсъждам колко пари получавате. Уморих се да смятам колко хора биха се излекували с тези пари. (…) Уморих се да мисля. При вас такава опасност няма. Убеден съм, че не сте се замисляли, че само парите за представителните разходи на всеки един от вас се равняват на месечната издръжка на две семейства. Не сте се замисляли за това, че полицаят, който ви пази от „народната любов“, всъщност ви мрази. Не сте се замисляли, че личният ви шофьор, който ви чака по един час, докато вие чукате в студентския град, чака тройно повече да дойде линейка, когато му се наложи, защото в София има само 12 линейки, а депутатският автопарк има 100 луксозни автомобила? Не сте се замисляли, че целият ви парламент е заложник на личния лекар на Волен Сидеров. (…) Единственото хубаво нещо на този парламент е, че на първото заседание видях Бойко Борисов да чете. Уморих се да мисля, трябва да действам. И съм убеден, че много хора като мен са се уморили.“

Ивайло Вълчев сподели наблюдението си, че на една и съща територия съществуват две Българии. Едната България, според сценариста, е на 240–те депутати в НС, плюс още стотина души (министри и хора около тях), а другата България е на обикновените хора, „на нормалните хора, които живеят всеки ден някак, въпреки другата България.“ „Нормалните хора започват да се научават да живеят без тази, другата част. Все повече хора започват да живеят без да прибягват до каквато и да е държавна институция. (…) Въпросът е, че на тази, другата част – 240, плюс още стотина души, Голямата България им е нужна, защото тя в някакво затъмнение на разсъдъка си, през 4 години си ги избира и си ги слага все там“, размишлява още Ивайло Вълчев. Той зададе и следния казус, свързан с игрите с кворума и с регистрацията и нерегистрацията на депутатите в НС: как ще реагира всеки нормален човек, който си е купил къща и е викнал бригада от 7 – 8 човека да работи по нея, но на другата сутрин, идва само един човек и казва, че електрикаджиите няма да влязат, докато „тия дърводелци“ слушат Веселин Маринов?

Сценаристът Светослав Митев пък изрази мнение, че „България не е парламентарна република“, защото, за да съществува някаква форма на управление, трябва да има икономика. Според него икономика в България няма и страната се изхранва от „0, 00001 % от трафика на хероин, кокаин, оръжие и хора.“ Помолен от водещия Слави Трифонов, Светослав Митев дефинира думите „олигархия“ и „задкулисие“ така: „Има една мисъл, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Понякога този човек с много големи мечти има и много големи стремежи – той се стреми към повече власт, към повече пари. Да, всеки човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, но искам да припомним факта, че накрая всеки човек се събира в едно пространство – два на два, по четири. (…) От другата страна няма нищо и ковчегът няма джобове.“

Последен от Редколегията говори Иван Кулеков, който говори метафорично за политическата ситуация в България: „Според Член Първи от нашата конституция ние сме парламентарна република. (…) Но от 21 май тази година, с откриването на 42–то Народно събрание, на практика този член е отменен и конституцията е суспендирана. Защото в света няма и никога не е имало парламентарна република, чийто парламент да се крепи върху манията за величието на един човек. Никога. Няма такава държава – наистина! Да, и Макбет е луд – верно, но не си спомням да казва, че е стайно цвете. Другият основен персонаж, заради когото съществува 42–то НС, е Едип цар. (…) На него един турски пророк и хидроинженер му предсказва, че един ден ще реже глави, ще се ожени за майка си и ще избоде очите на баща си. Но когато баща му – бивш пожарникар, става цар, Едип започва да му изписва вежди в своите вестници. Минава един мандат, палачинката, която измерва времето в България, се обръща – Едип се оженва за Парламента и някой, за който всички питат кой – предлага Едип да се разведе с Парламента и да стане главен палач на републиката. Предсказанието на турския хидроинженер обаче се оказва бъгаво и увисва точно преди Едип да отсече първата глава. Едип се оженва отново за Парламента, постепенно или внезапно разбира, че 42-то събрание е истинската му майка, но от това на Едип хич не му пука, защото свинският парламентарен секс му харесва страшно много и съвсем скоро цялото Народно събрание почервенява от кръвта на кръвосмешението. Изобщо, Българската трагедия е по-разтърсваща от трагедиите на Софокъл и Шекспир, взето заедно. Българската трагедия се радва и на по-голяма публика. 6 милиона я гледат с интерес всеки ден вече четвърти месец. 100 – 200 души я освиркват. Това съотношение между зяпачи и освиркващи прави Българската трагедия вечна…“

Във видеото може да видите още какво предложение отправи Тошко Йорданов на Слави Трифонов и какъв беше отговорът на водещия.

Цялото предаване от 9 октомври 2013 г.