Редколегията, 20 февруари 2013 г.

В деня, в който правителството на Бойко Борисов подаде оставка, редколегията на „Шоуто на Слави“ формулира пет предложения, които могат да бъдат извършени в много кратко време и да проработят:

1. Свикване на Велико Народно Събрание
2. Смяна на избирателната система с мажоритарна
3. Намаляване на броя на депутатите от 240 на 120
4. Мандатност на народните представители – до два мандата
5. Пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления

Ето и какви аргументи изтъкнаха сценаристите за петте си предложения:

Тошко Йорданов: „Великото Народно Събрание се свиква, когато има криза в държавата, когато трябва се вземат важни решения, когато трябва да се направят кардинални промени по конституцията. Ние сме във видима криза на институциите и на отношението към държавните институции, което показва, че цялата ни политическа система не работи. Тоест – Великото Народно Събрание със своята широка представителност би могло да постави ново начало.“ Според Тошко Йорданов сегашният парламент трябва да вземе решение за свикване на Велико Народно Събрание.

Иво Сиромахов: „Основните обвинения към мажоритарната система, основните критики, идват от сегашните партии, защото на тях им е много по удобно в момента – те да редят листите. Листите да се редят от Бойко, от Станишев, от Доган, от Волен Сидеров и те да казват кой да влиза в парламента и кой не. При мажоритарната система те няма да имат вече тази власт. Властта ще имат хората, които казват: искаме този депутат да ни представлява.“ Така, според Сиромахов, гражданите ще имат възможност да изискват от представителите си да вършат работа за тях и тяхната общност, за местата, в които живеят. Единственият начин да се реализира това предложение, според Сиромахов, е с граждански натиск.

Александър Вълчев: „Явно Народното събрание е едно държавно предприятие, което не работи ефективно. Ние сме негови мениджъри и ръководители и ние трябва да взимаме мерки за оптимизирането на това предприятие. По баланса можем да гледаме: те са изхарчили за миналата година 2 107 446 лева за командировки. Ако са по-малко, вероятно ще са по-малко и парите. Обиколили са с автомобилите си 1 179 964 километра, което е близо 30 пъти обиколката на земята… Явно това не е ефективно, значи трябва да се намалят разходите.“ Вълчев сравни на колко граждани се пада по един депутат в България и във други европейски държави. В България един народен представител, статистически, е на 27 500 граждани, докато в Европа цифрите са следните: Германия – 136 000, във Великобритания – 93 000, в Испания – 114 000, в Италия – 92 000.

Филип Станев обясни, че мандатността на народните представители, според него, е една от най-важните идеи, които редколегията иска да предложи на гражданското общество: „Какво означава това – до 2 мандата? Един депутат, независимо представител на коя политическа партия е, да не може да има право да бъде повече от 2 пъти представител в парламента. Защото за всичките години на така наречения преход, в основните политически партии, са присъствали едни и същи лица.“ Според Станев, тази мандатност ще ограничи много порочни явления – присъствието на „мъртви души“ в парламента, както и възможността на едни и същи хора, вече доказали своята неспособност, да стоят дълги години в парламента.

Драгомир Петров: „Независимата съдебна система е само на хартия и по конституция. Защото – нека се замислим: в момента кой избира Висшия съдебен съвет? Парламентът. По този начин, управляващото мнозинство се превръща в съд. Кой избира главен прокурор? Отново парламентът. Тогава каква независимост има този съд и тази прокуратура?“ Според Петров е възможно в България съдиите, прокурорите и началниците на полицейски управления да се избират пряко от народа, по примера на Съединените щати.

Светослав Митев изказа тезата, че подаването на оставка от Бойко Борисов не е отказ от политика, а напротив – правене на политика, политически акт. На финала, Иван Кулеков коментира събитията, случващи се в държавата, така: „Знам, че на умряла каракачанка нож не се вади, затова ще я взема само за пример днес. Помните ли, Бойко игра шах с едно осемгодишно дете, загуби от детето и се изсули като сероводород в прашки. Загуби партията по същата причина, поради която загуби партията си и властта. Защото мутрата мисли само за следващия ход, а детето печели, защото мисли с няколко хода напред. Ако в този момент ние не мислим като деца, има опасност да загубим България. Падането на Борисов е само една пробита тухла в стената, чието място ще бъде заето от друга тухла. Как ще се казва тя – няма никакво значение, защото всички тухли са еднакви и единственото, което могат да правят, е да изграждат стени. През 89-та година германският народ събори Берлинската стена, но българският народ не събори българската стена. Тя беше само пребоядисана. Но тъй като не е време да се говори иносказателно, ще го кажа направо – ние трябва да съборим съществуващата корупционна, рекетьорска, постоянно възпроизвеждаща се политическа система в България, ако искаме от 18 век, да навлезем в 21 век. Днес, за разлика от вчера, ние отново можем да мечтаем за своето бъдеще и за бъдещето на България. Една от моите мечти е да има закон, който да забранява на народни представители, участвали в провалили се управления, а такива са всички от 89 година до сега, да се кандидатират отново за депутати. Мястото на Борисов, Станишев, Доган, Костов, Сидеров и техните обкръжения не е в парламента и в политиката, а в дълбока миша дупка. Това в други страни се постига с морал, но моралът за нашите политици е абсолютно чужда дума, която Яне Янев превежда на Бойко Борисов. Да мислим за и като децата си, ако искаме тези, които са срещу нас, да загубят партиите си и да се задушат в собствения си сероводород.“

Вижте цялото предаване от 20 февруари 2013 г.