enbg

Редколегията, 19 февруари 2014 г.

19.2.2014 | коментара

Тагове:

На днешния ден, в който се навършват 141 години от обесването на Васил Левски, Слави откри предаването с думи по повод случващото се в Народното събрание. „Обидно ми е, че точно на днешната дата парламентът прие декларация за запазване на етническия и политическия мир в страната. Обидно е, защото това напрежение беше създадено от същите тези депутати. За пореден път цяла седмица те демонстративно развяваха етническата тема. По чисто политически подбуди. На фона на цялата тази политическа простотия, изглежда логично това, че метални части от паметника на Васил Левски бяха откраднати и опитаха да ги продадат за скрап. … Това ли трябва да правим ние с националната си памет – да я връщаме на вторични суровини? Всъщност ние го правим. Или пък трябва да използваме лобното място на Апостола на свободата, за да правим партийни пропаганди? Всъщност ние и това правим. Или пък да казваме, че обесването на Васил Левски е празник? Толкова много медии днес си честитяха празника. Всъщност, видимо, ние и това го правим.“

Слави се обърна към колегите сценаристи с въпрос докога ще е така. И логичният отговор на Ивайло Вълчев беше – докато минава.

Слави Трифонов попита Редколегията намират ли нормално такъв род патриотично говорене и отново от Ивайло Вълчев дойде утвърдителният отговор: „особено за такива дати, които започват да бъдат отбелязвани по инерция“. Иван Кулеков не се съгласи, че нещата се случват по инерция и сподели, че днес е наблюдавал нещо, което го е развълнувало дълбоко. Той станал свидетел на огромна опашка от хора пред паметника на Левски, които чакат търпеливо реда си, „все едно са отишли да поднесат цветя на скъп човек, който са загубили“.

Иван Кулеков сподели и колко силно е бил впечатлен преди година, когато снима в училище по ислям в Момчилград, строено с турски пари:
„Във входа на това училище, това което видях, в първия момент ме шокира – един огромен портрет на Васил Левски. (…) Попитах директора защо е сложил този портрет. Защото – каза директорът – ние сме първо – българско училище и второ – Васил Левски се е борил и умрял за всички, живеещи в България. И вероятно този директор е имал предвид точно това верую на Васил Левски: „Българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равнопоставни във всяко отношение – било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и било.“
Днес, 136 години след Освобождението на България, един етнос продължава да живее без правата и свободите, които имат другите етноси. И този етнос е турският етнос. Той живее в условия, близки до тези, при които са живели българите под турско робство.“ Кулеков призна, че това е тема, която го вълнува от дълго време и заяви, че точно днес трябва да говорим в духа, в който е говорил Васил Левски: „Искам всички хора в България да бъдат свободни, да живеят равнопоставно…“ Отново връщайки за турския етнос, Кулеков продължи: „Те не са свободни. Има един етнос, който не е свободен. (…)
Тези хора са изцяло зависими от ДПС. Във всичко – както в личния, така и в обществения си живот. И това, което тези дни ДПС иска да направи – да агитира на турски език, ДПС от години говори за някаква мултиезикова среда. Това не дава права на този етнос. (…) ДПС ограничава българските турци в един затворен кръг, за да получава техните гласове. Това аз смятам, че не е нормално. Трябва да има не ДПС, а наистина някакво движение за права и свободи, което да освободи тези хора от ДПС. Така мисля аз. За да се сбъднат точно тези думи на Васил Левски: „Всички в България да бъдем равнопоставни“.

Иван Кулеков сподели, че е държал точно днес да каже това, защото „това е Левски“. Ивайло Вълчев призна сложността на метафората, използвана от Кулеков и сподели, че неговите тези по въпроса може би също биха звучали скандално. Затова сценаристът предложи да не ги споделя на днешния ден.

С казаното от Кулеков се съгласи и Тошко Йорданов: „Българският етнос не е зависим от конкретна политическа партия. Докато за трускоговорящите, дали са труски етнос, дали са българомохамедани, те са зависими изключително икономически от тази партия (ДПС).“

На коментара на Слави, че в тази партия има и българи, Тошко Йорванов репликира, че кирякстефчовци винаги е имало и са ги написали в литературата. „Те са отишли там, защото има някаква изгода, а не по убеждение“, каза Тошко.

Ивайло Вълчев сподели размисли за случилото се с Иванчо Хаджипенчович – „този прекрасен български чорбаджия, политик, гражданин, еснаф, който е бил член на Държавния съвет на Империята, който е подписал смъртната присъда на Васил Левски“: „Този човек е влязъл в състава на Първото българско народно събрание, бил е член на Държавния съвет на Княза, и си е построил къща след освобождението на около 100 – 150 метра от мястото, на което е бил обесен Васил Левски. И е бил сред хората, които са управлявали модерна България. При това, хората са знаели какъв е той.“ Ивайло Вълчев не пожела да прави извод, „не и днес, не и по телевизията“.

Сценаристите коментираха изказването на депутата Хюсеин Хафъзов след като народното събрание прие на второ четене предизборната кампания да се води на български език. От трибуната на Парламента Хафъзов със заплашителен тон заяви: „Ако мислите, че с този закон ще ме уплашите, отсега ви казвам – следете всяка моя стъпка, защото съм готов да платя за свободата си. Аз ще вървя по пътя на Осман Калъч, Ахмед Давутоглу, по пътя на Нури Адалъ и на Ахмед Доган“.

Ивайло Вълчев сподели какво са открили с колегите, след като са проучили кои са споменатите хора: „Осман Калъч е доста противоречива личност – след идването на комунизма е бил осъден на смърт, заради шпионска дейност в полза на Турция. Заради това, че е имал турски паспорт е бил осъден на доживотен затвор. Заедно с други български турци е разменен за заловен български разузнавач. Това се случва през 60-те години на миналия век. След това Калъч става съветник в турското министерство на външните работи. (…) Бил е съветник на трима турски президенти по въпросите на България. (…) Вторият човек, когото споменава господин Хафъзов – Ахмед Давутоглу е роден в село Иглика и минава за един от най-изтъкнатите ислямски учени и духовници на ХХ век. Той също е завършил духовно училище в Шумен, специализира в Египет. След падането на комунизма заминава за Турция, където работи като духовник и преподавател и където успява да оглави Висшия ислямски институт в Истанбул. Значи, може би наистина става въпрос за духовен човек, на когото е добре да следваш пътя му. И третият човек, когото спомена г-н Хафъзов – Нури Адалъ, на някои места ще срещнеш да го наричат българския Нелсън Мандела. Прекарал е 20 години в комунистическите затвори, заради убежденията си, заради етноса си, заради желанието си да се бори срещу атеизма. Не виждам как г-н Хафъзов ще следва неговите стъпки, след като Нури Адалъ е седял близо 25 години по затворите, заради това, че е искал да избави своите хора от това, което са искали да им причинят комунистите, а г-н Хафъзов в момента седи в една странна коалиция, която го прави всичко друго, но не и следовател на стъпките на този човек.“

Слави попита колегите каква равносметка си правят и защо в шоуто се говори по тези теми. Тошко Йорданов обясни ситуацията така: „Говорим го на тази дата, защото цяла седмица ни пълнят главите (в парламента) с етническо напрежение. (…) Цяла седмица го нагнетяват. Защо? Защото идват избори.“ Ивайло Вълчев и Драгомир Петров изказаха мнение, че етническият мир е навсякъде, но не и в Народното събрание.

Самият Слави изтъкна в подкрепа, че по-рано днес в предаването „Лице в лице“ бившият регионален министър Лиляна Павлова няколко пъти в думите си сравнила случващото се у нас с това в Украйна и според него това е направено съзнателно. Ивайло Вълчев изрази мнение, че „ако някой много се постарае, като нищо ще стане. Въпросът е – защо, кому е нужно?“

По думите на Тошко Йорданов, нещата трябва да се казват, без да ги гримираме: „Не да казваме „има етническо напрежение, колко е страшно“, а да кажем каква е причината. Причината е, че едни в парламента, за да си вържат гащите за следващите избори или да си запазят статуквото, или за да ни разсеят от простотиите, които стават, (…) най-лесното и най-удобното е да ни разхвърлят някакво етническо напрежение с турците. Без да броим, че ДПС винаги са дразнели с наглостта и пренебрежението, което демонстрират спрямо държавността. Факт е, че останалите партии им го позволяват. Но всичко това с вакъфските имоти, назначаването веднага след изборите на областните управители – те демонстрират такова явно, нагло пренебрежение, което дразни. (…) Виж как си говорим и се обясняваме за етническо напрежение, а защо не си говорим за това как теглят заеми…“ Накрая той изказа мнение, че „тези неща трябва да си ги говорим не само в дни като днешния“.

По повод на целия проведен разговор Драгомир Петров цитира Васил Левски: „Ние, българите, подаваме ви братската си ръка. Религиозни сметки не ще водим с вас, идете по обичая си във вашите джамии, молете се Богу по вашия начин, това нищо не ви пречи да бъдете равноправни в свободна България.“

Цялото предаване от 19 февруари 2014 г.