enbg

Редколегията, 17 юни 2013 г.

17.6.2013 | коментара

Тагове:

Редколегията на „Шоуто на Слави“ направи 7 предложения, които могат да доведат до промяната на политическата система в България. Тези идеи бяха споделени със зрителите още през месец февруари, когато отново имаше масови протести в страната. Ето как звучат тези предложения и как бяха аргументирани:

1. Смяна на избирателната система с мажоритарна

Иво Сиромахов обоснова това предложение по следния начин: „При мажоритарната система хората избират личности с качества, хора, които трябва да притежават определен морал, трябва да бъдат професионалисти в някоя област и най-вече – да имат обществено доверие. Ако бяха мажоритарни изборите, човек като Делян Пеевски изобщо нямаше да попадне в парламента.“ Според Сиромахов дори и сега да се направят избори, ако те са по досегашната избирателна система, в парламента отново ще влязат почти същите хора.

2. Намаляване на броя на депутатите от 240 на 120

Александър Вълчев изтъкна, че в България един депутат представлява 30 хиляди души, а в Европа, средно, тази цифра е около 60 хиляди. Той заключи, че и чисто математически изчислено, броят на депутатите трябва да бъде наполовина. Сценаристът показа на зрителите и таблица с изчисления, според която, ако се приложи българската система в САЩ например, те трябва да имат 10 165 депутати. Иво Сиромахов допълни, че ако депутатите в България са по-малко, то те ще носят по-голяма отговорност.

3. Мандатност на народните представители – до 2 мандата

„23 години някои от тези депутати, включително и някои, които сега протестиращите граждани искат да извадят от системата, са там“ – каза Филип Станев и допълни – „те са вътре така или иначе – независимо от това, че се случват нови и нови избори… И продължават да вършат същите неща, които вършат цели 23 години.“ Според него тази мандатност, по естествен път, ще изважда от политиката хората, които не са качествени и не се справят. Това ще сложи край и на трайните обвързвания между олигарси – лобисти и политици. „Политическите партии ще бъдат принудени, по този начин, да вкарват нови лица, нови хора в своите структури“, завърши Станев.

4. Въвеждане на задължително гласуване

Ето какво каза Тошко Йорданов за това предложение: „По сегашната избирателна система – реално този парламент е избран с гласовете на 50 процента от хората, които имат право на глас. От тези 3 милиона, гласовете, които вкараха тези партии в парламента, са сигурно две трети. И излиза, че с около 1 милион гласа се управлява България.“ Йорданов даде и интересен пример: „Ако гласуването е задължително – къде отива, да речем, ДПС – с 300 хиляди етнически гласа? Отива на ръба на влизането в парламента. И тогава няма да играе такава важна роля.“

5. Въвеждане на електронно гласуване

„По този начин в България ще гласуват младите хора, защото сега, по статистически данни, хората, които гласуват най-активно, са на възраст над 35 години“ – каза Драгомир Петров. Според него това ще улесни и българите, които са емигрирали в чужбина, защото сега гласуването им е затруднено от липсата на достатъчно избирателни секции.

6. Драстично намаляване на държавната субсидия за партиите

Иван Кулеков, в познатия си сатиричен стил попита защо филателистите, колекционерите на кибрити и на мидени черупки не получават държавна субсидия за задоволяване на страстите си. И всичко това – за сметка на хората, които с държавни пари задоволяват страстта си да управляват: „За задоволяване на властовите им страсти, през миналата година ние, данъкоплатците, миналата година сме дали около 47 милиона лева. През следващите 4 години, отделените от бюджета за политическа самодейност ще бъдат 153 милиона лева. 52 милиона лева ще получат любителите на гербери, 46 милиона – почитателите на червеното, 17,6 милиона – на турско синьото и 12,5 милиона ще получи Волен Сидеров, който е просто луд … по Волен Сидеров.“ На финала Кулеков попита: „Как тогава няма да отскочиш ти с гаджето си до най-луксозния хотел в Париж, като държавата ти признава секса като разход?“

7. Пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления

Според Ивайло Вълчев това ще сложи край на зависимостта: „На висши позиции съдии, прокурори и полицейски началници са зависими, не от това как си вършат работата и какво мислят хората за тях, а от това кой на кого е приятел, кой от кого е назначен, кой на кого е свършил услуга.“ От друга страна, прекият избор ще ги накара да докажат на хората, че са там, за да защитават интересите им, завърши Вълчев.

Цялото предаване от 17 юни 2013 г.