enbg

Редколегията, 15 юни 2015 г.

15.6.2015 | коментара

„Понякога се случват неща, заради които определенията забавно и смешно започват да стоят много встрани от ежедневието, от логиката на събитията и от логиката на нашето поведение“ – с тези думи Слави Трифонов започна предаването си в понеделник и обясни, че в този ден зрителите няма да гледат традиционната актьорска вечер в „Шоуто на Слави“. Вместо това водещият проведе сериозен разговор със сценаристите Тошко Йорданов, Иво Сиромахов, Ивайло Вълчев, Драгомир Петров и Иван Кулеков за случващото се в столичния квартал “Орландовци” и за смъртта на големия български певец Борис Гуджунов.

Преди да даде думата на сценаристите, Слави отбеляза, че очевидно има проблем и очевидно той не е битов, защото поводите за случващото се в Орландовци, Гърмен и много други места с цигански гета може да са най-различни, но причината за всичко е една: „пълната абдикация на държавата и обществото от циганския проблем“. Тошко Йорданов обясни, че дори и политиците постепенно започват да си признават, че „циганските гета в този им вид са съзнателно създавани и толерирани през последните години“, а причината за това е начинът, по който политиците карат циганите групово да гласуват за тях на изборите. „Голяма част от тях работят нищоправене, крадене, раждане на деца и гласуване от време на време, за тях законите в държавата не важат – съвсем съзнателно“, допълни сценаристът. Той обърна внимание и на огромните средства, които се наливат по линия на Европейския съюз за интеграция на циганите – нещо, което видимо не се случва, а се правят само показни демонстрации, което не е правилният подход. „Огромна част от циганите в гетата нямат желание да живеят по друг начин“, завърши Йорданов.

Иво Сиромахов каза, че големият проблем е в това, че тези хора са необразовани, а държавата не използва механизми, чрез които да ги накара да ходят на училище. „В крайна сметка, тези неграмотни хора не могат да вършат нищо друго освен безобразия, (…) те са създадени да бъдат роби.“ Сиромахов обясни, че всичко това е натрупвано през много години и в момента няма готово решение, с което може да се поправи, особено при положение, че всички политици имат интерес да бъде така.

„Моето мнение е, че циганизацията е навсякъде в държавата“ – каза Драгомир Петров, – „като започнем от гетата и стигнем до най-високото ниво, до управлението“. Според него тук не става въпрос за сблъсък между българи и цигани, а на българи срещу хора, които не искат да спазват законите. Сценаристите отбелязаха факта, че именно на абдикацията на управляващите партии в последните години от действия за решаване на проблема с циганите, се дължи и популярността на така наречените националистически партии, които първи започват да говорят по тази тема.

Според Иван Кулеков България има два огромни проблема, без чието разрешаване в тази страна никога няма да има нормален живот: „Това са циганите и политиците. Знам, че не трябва да се обобщава, няма колективна индивидуална вина, но просто не мога да разгранича едните от другите. Те отдавна са обединени в една привилегирована каста от общото им пренебрежение към закона.“ Кулеков смята, че тази каста може да се нарече както цигано-политическа, така и политико-циганска. Само защото е малцинство от населението, продължи Кулеков, тя се ползва със специални привилегии: „вози се безплатно в обществения транспорт, строи си къщите, където си иска, не си плаща тока и водата, краде без задръжки от държавата или от гражданите, издевателства над всеки, който е по-слаб от нея“. Бизнесът на въпросната каста според Кулеков може да бъде наречен с една единствена дума – проституция: „Политико-циганите извършват най-големите престъпления в държавата, те са взели страха на държавата и тя се чувства безсилна пред тях като пред придошла река. Прокурорите бягат от тях като пожарникари от огън. Когато ги питаш защо правят така, те отговарят: „Ние, циганите и политиците, по друг начин не можем да живеем, ние крадем и не спазваме никакви закони, защото това е особеност на нашата култура“. За приобщаване на циганите към държавата за седем години са дадени 37 милиона евро, за приобщаване на политиците само Цветан Василев даде 2 милиарда евро. Резултатът се вижда от репортажите от Гърмен, Орландовци и Николаево, както и от Писмата на Цветан Василев от Белград“, продължи Кулеков. Той завърши със сравнение между „днешните протести срещу циганската престъпност“ и „протестите преди две години срещу политическата престъпност“, които според него не се различават по нищо освен по това, че сега полицаите охраняват циганското гето, а преди две години са охранявали политическото гето. „Цигано-политическата или политико-циганската каста продължават да управляват България. Но идват избори и нищо няма да се промени“, заключи Кулеков.

Втората част от предаването беше посветена на Борис Гуджунов, който почина в събота. Според Слави животът и смъртта на Борис Гуджунов са поредното доказателство за нещо безкрайно тъжно – че ние, като народ, като държава и като общество не уважаваме хората, които с творчеството си са били лице на нацията. В последните си години певецът бе принуден чрез телевизията да търси пари за здравето си.

Според Тошко Йорданов преди 1989 година хора като Гуджунов са били „витрината на социализма“, получавали са доста повече възможности от останалите хора, но от друга страна заради това, че са живели в социализъм са загубили много: „те биха били милионери, ако бяха в пазарно стопанство, на голям пазар“. Вместо това, след 1989 година тези хора са „изхвърлени“. Сценаристът даде пример с това, че Русия е върнала званията за творците точно с тази цел, да има признание от държавата за това, че те са допринесли за цялата нация: „вследствие на което държавата, след края на голямата им творческа кариера, под една или друга форма, им помага да живеят достойно.“ По-късно Ивайло Вълчев добави, че и Франция, и Англия имат своите звания за заслужили хора.

Според Иво Сиромахов това е черта на националния манталитет: „Не знам дали знаете, но братът на Васил Левски, който е бил опълченец и в Руско-Турската война губи едното си око и единия си крак, след това умира от глад, изоставен абсолютно… като куче. А жената на Ботев, прочутата „мила ми, Венето“, до която той пише, е оставена с пенсия от 30 лева след Освобождението. (…) Синовете на Райна Княгиня, всички до един офицери, след 9 септември умират по лагерите“. Сиромахов каза, че Гуджунов не е единствен, по подобен начин са си отишли и Боян Иванов, и Гого от Тоника. Според сценариста отношението ни към такива хора се превръща в отношение към самите нас.

Тошко Йорданов подчерта, че всичко това става на фона на факта, че в България непрекъснато „се харчат пари за глупости, и то ударно“. Той даде пример със сайт, който по европейска програма трябва да рекламира как да усвояват средства земеделците в България, като въпросният сайт „най-вероятно по европейска програма е взел 2 милиона евро“. Йорданов обясни, че сайтът е съставен от пет картинки и нищо повече.

Иван Кулеков започна коментара си по темата с откриването на паметника на Самуил: „Бях на откриването на онова голямо нещо пред църквата Света София и не бях уплашен толкова от светещите му очи, колкото от армията явни и тайни полицаи, които охраняваха онова малко нещо – президентът и неговото обкръжение. По покривите на съседните сгради дори се бяха разположили снайперисти, все едно, че по паважа пред църквата потропваше самото Панагюрско съкровище. Само парите, пръснати за двата часа охрана на това малко нещо, биха могли да осигурят година достоен живот на десетки от големите българи, създали науката, изкуството и културата на съвременна България. Те сега се гърчат от недостиг на лекарства, хляб и внимание, забравени като чадъри някъде из вехтошарските си домове, сиропиталища и болници. Затова, уважаеми зрители, не знам за вас, но аз като видя гвардейците как отдават чест на малкото, а загърбват голямото, не изпитвам национална гордост, а национален срам“, завърши Кулеков.

Драгомир Петров обърна внимание на факта, че след като Борис Гуджунов призова за помощ по телевизията, Министерство на културата го номинирало за особени заслуги и му присъдило пенсия от 700 лева, която обаче, заради административни спънки, Гуджунов не доживял.

Според Ивайло Вълчев усещането, че нещо не е наред, се крие в това „че си отиват, очевидно изоставени в нищета хора, които са били в светлините на прожекторите и са били символ, кумир“. Той допълни че всички хора от поколението на Гуджунов приемат това отношение като отношение лично към тях.

Във втората част на предаването „Ку-ку бенд“ изпълниха песента на Борис Гуджунов „Надежда“. Последваха изпълнения на песните „Вървят ли двама“ на Мария Нейкова и „Ако си дал“ на Емил Димитров. В представянето на последната песен, Слави каза: „Мисля, че има личности, които трябва да помним… Престъпление е да оставяме да потънат в забрава имената на онези, които с таланта и труда си са създали лицето на българската нация и българската култура. Не бива да си позволяваме да забравяме за тези хора. Защото то е просто – те винаги ще бъдат част от нас, винаги ще бъдат част от нашата чест и от нашето достойнство.“