Редколегията: При всяка трагедия си говорим кой е виновен

16 юни 2011 г.

Редколегията се събра в поредния ден за Национален траур. На 16 юни България почете паметта на загиналите 8 души в автобусната катастрофа на автомагистрала Тракия.

Сценаристите коментираха, че в този ден, освен съпричастност към тъгата на близките на загиналите, човек се вбесява заради случилото се. Изтъкнато бе окаяното състояние на автобусите ни, които “не си знаят годините“. „Някои казват, че на Запад няма ограничение за възрастта на автобусите, но аз си залагам главата, че там проверяващите техническото им състояние са много по-стриктни“, заяви Тошко Йорданов. Той напомни, че „всички знаем как се прекарва полуработеща кола през технически преглед, а същото е и с автобусите“. По думите му, „това, което се случи, показва, че в България няма нито един отговорен контролен орган, който се занимава с това. Агенцията ДАИ е само абревиатура, която не върши никаква работа. Както казва един мой познат – „Тия автобуси карат едно гробище хора“. – Това е функция на държавата и на нас, защото позволяваме да се случват такива неща.“

Своето виждане за повтарящите се трагедии по пътищата изрази Иво Сиромахов: „При всяка трагедия се повтаря едно и също – всеки път се говори кой е виновен. Някакви хора гледат сърдито, искат оставки, заплашват, обещават, че ще вземат мерки. И в крайна сметка не се прави нищо. Тежката истина е, че днес сме в национален траур, но от утре всичко ще си е пак същото. От утре ще започне обратното броене до следващата зловеща катастрофа, която е неизбежна, до следващия национален траур, който е само въпрос на време – дали ще е след месец, два, или след година. (…) Единственият въпрос е дали ще е скоро или не чак толкова скоро.

Защото всеки се опитва да бъде голям тарикат, всеки гледа да мине метър, да прецака контролните органи, да преметне държавата, да излъже… кого да излъже? Не можеш да излъжеш смъртта. Не го ли разбират хората?

Понякога се обезнадеждавам, че думите нямат стойност, защото от тях не се променя нищо. Но пък те са и единствената ни опора в подобни ситуации и за това говорим. Затова бих искал да припомня една мисъл на покойния поет Иван Методиев. Той преди време написа следното: „Вместо да следваш плача на камбаните, следвай смеха на децата“

Слави обобщи ситуацията, поставяйки вкупом много щекотливи въпроси: „Ако казваш нещо с доказателства и никой не те чува, какво правиш?“, „Някакви хора не си вършат работата и в резултат други хора умират и продължава да няма виновни. Това продължава да е една говорилня. Какво следва от това? Трябва да свикнем с това, че има национални траури ли?“

Цитирайки споделеното по-рано от Слави, Драгомир Петров отговори: „Ти каза – умният решава проблемите, мъдрият ги предвижда – у нас явно сме прости хора, защото ги повтаряме.“ Тук редколегията припомни хронологията на нещастията на пътя, почернили страната ни в последните години – 4 трагедии с автобуси: трагедията в Лим през 2004 г. , 2006 г. катастрофата на моста в Бяла, 2009 г. – трагедията на Бакъджика, край Ямбол.

Сценаристите припомниха обещаваните мерки – забраната на нощните пътувания с ученици, обещанието да се разшири моста в Бяла, което не е направено, и при Ямбол – предложението да се контролира възрастта на автобусите. „Днес пак се говори за възрастта на автобусите, уволняват се някакви хора в ДАИ, но изключително следварително.“ – изрази възмущението си Тошко Йорданов, а Драгомир Петров го допълни с преценката си, че сме свидетели на хаотични движения.

Иван Кулеков потърси причините за нещастията по-дълбоко: „Мисля, че тези трагедии, които ни се случват, са неизбежни, защото като хора ние създадохме свят, в който сме непригодни да оцеляваме. Като човешки вид ние сме създадени да крачим със скорост 5 километра в час по някакви пътеки, а огромна част от живота ни преминава в едни ламарини, които се движат със 150 километра в час. Аз не съм сигурен, че това е прогрес. Прогресът е когато се развива човекът, а не когато се развиват машините. (…) Убива ни това, което създаваме. Ние сме с едно тяло, което се състои от кости, месо и кръв и се сблъскваме с едни други тела, които се състоят от ламарини. Явно, че печелят ламарините.“

Не ласкави за нашата страна изводи се наложиха от цитираните от Сашо Вълчев статистически данни за смъртните случаи при катастрофи на година, на 1 милион души население. Във Великобритания са отчетени 38 смъртни случая при пътни произшествия на 1 милион души, в Холандия са 39, а в нашите ширини – първи са Румъния и Гърция със 130 случая, Полша – 120, България – 118. Според данните, повечето от загиналите са пътници в катастрофиралите автомобили.

Светослав Митев бе на мнение, че така или иначе лоши неща се случват, но въпреки, че не можем да контролираме случайностите, той увери, че се старае да прави някои важни неща:
„Опитвам се да спазя едно или друго правило, защото то е създадено най-често, не просто, за да ми спести време или да ми създаде някакъв комфорт, по отношение на пътищата, то е създадено най-вече, за да ми спаси живота. Опитвам се да пресека на зелено например. Какъв е нашият национален манталитет, всички знаем, но ние ще се научим да спазваме правилата или благодарение на това, че ще станем мислещи, организирани същества, които ги е грижа един за друг, или от нарастващия страх, който все повече се случва, когато пренебрегваме правилата, които са създадени за всички нас. Изводът е, че просто трябва да спазваме правилата.“

Своя филм „Хора и животни“ представи Иван Кулеков. „На пръв поглед е встрани от темата, но също е филм за отношенията на хората един към друг, за проявата на тяхната човешка същност. Това е филм и преди всичко за хората, които си остават хора.“ – презентира видеото Кулеков.

Кадрите от запустелия терен и празни халета в Кремиковци илюстрираха разрухата на мястото, съпътствано от трагедията на кучетата там, които по думите на Стела Райчева от фондация Animal rescue „изпосталяват и се самоизяждат“. Animal rescue се издържа чрез частни дарения, приютява кучета и кутрета, които не могат да бъдат върнати на улицата. 550 са в момента кучетата при тях, почти са стигнали кастрация №1000, разказа Стела Райчева. Тя поясни, че имат много доброволци, а много хора си водят децата „на обучение по чистосърдечност и доброта“.

„Просто си кастрирайте кучетата. Безплатно е при нас, полезно е за здравето на кучетата. – говори пред камерата на Кулеков Стела Райчева. – И да осиновяват де, ама не знам как да го кажа: „Хора, осиновете си приятел“. – То трябва да го чувстваш.“

Във филма, на фона на тъжното кучешко ежедневие в Кремиковци, Стела завърши своите затрогващи размисли: „Хора и животни. … Всякакви. И добри и лоши срещаш. Лошите са повече, добрите са по – вдъхновяващи. … Човек няма две сърца – едно за хората и едно за кучетата. Човек има едно сърце. Ако имаш достатъчно голямо сърце, има място за всички.“

Този филм е за хората, коментира Иво Сиромахов и добави по повод дебатите в медиите по повод кучето Мима, на което някой беше отрязал лапите: „В медиите се разгоря срамна дискусия – „какво го жалите това куче, има хора, които живеят с 2 лв. на ден“. Това е една позорна тема и мен ме е срам, че има хора, които разсъждават по този начин. Защото ако сме тръгнали да се конкурираме с кучетата и да разсъждаваме кой е по-важен и ако не виждаме някакъв път да живеем заедно, така както са живели милиони години хората преди нас, значи сме много оскотели. Това, което виждам от филма на Иван, е че не всичко е изгубено – има хора, които правят тези неща, защото човек има едно сърце.
Големият проблем е безсърдечието, което обхваща хората. Тръгнахме от националния траур, но и към него има вече претръпване. Все по – малко неща ни трогват и това нещо няма да ни доведе до нищо добро.“

Обобщаващи за черния за страната ни ден на национален траур бяха съжденията на Слави Трифонов: „Един човек ми каза, че трябва да правя разлика между думите „свободен“ и „независим“. Опитвам се да бъда свободен. И в ден като този … опитваме се да направим нещо, от което да има смисъл. Като правим шоу, целта е да имате добро настроение. … Когато има неразбории в държавата … ние се опитваме да ви казваме тези неща, според нашето мнение, за да осъзнавате, че има свобода. Имаме свобода да говорим, вие имате свобода да мислите и да правите това, което позволява една демократична парламентарна република с демократични закони.“

Слави презентира клип с потресаващи кадри от катастрофи, заснети от камери на КАТ. Видеото е към песента „Сестра брата кани“, в изпълнение на Нели Петкова.

Клипът, нарочно излъчен в по-късен час, е с покъртителни кадри от катастрофи, които поставят въпроса колко струва един човешки живот. Слави разказа, че идеята за клипа му хрумва преди седмица, на връщане от Плевен, когато става свидетел на страшна катастрофа. По същото време слушал тази песен, обмисляйки предстоящ спектакъл – разказа Слави – така се появила идеята за клипа. „Мислех, че не може нищо да не правиш“, призна Слави. Красноречиви бяха думите му след това: „Да се надявам тази песен да ви ужаси, шокира, стресне. … Ако ви стресне и шокира, значи наистина идеята ми е била добра. По-добре да се стреснете от този клип, отколкото да умрете в катастрофа. …