enbg

Редколегията: Никой не обръща внимание на абсурдизмите в държавата

31.3.2011 | коментара

Тагове:

30 март 2011 г.

Редколегията се събра отново, за да коментира събитията през изминалата седмица.

За заложническата криза в Сливен

Иво Сиромахов определи случилото се като „безпрецедентна заложническа криза, нечувана, невиждана, изключително събитие“. Заключавайки от начина, по който кризата е била отразявана, Иво коментира: .“Дори малко се притесних, имах чувството, че самите журналисти искат да се включат, да нахлуят вътре в престрелките. Имаше репортери с хероически наклонности. Целият ресурс на държавата беше включен в това. Имаше елемент на радост – демек, абе, и ние имаме тероризъм!“ Иво продължи така: „Опитаха се от мухата да направят слон, което беше, малко, и грозно, и недостойно, защото в един момент всички започнаха да съчувстват на похитителя, а никой не говореше за простреляното момче, което е истинската жертва. … Дава се лош пример в обществото, защото утре всеки луд може да тръгне да търси такава слава. … Не знам дали си дават сметка за това и колегите, и хората от властта.“

Колегите сценаристи излъчиха видео материал, отразяващ част от изказванията след края на кризата:

Бойко Борисов за похитителя: „Аз му гарантирам, един шамар да не му ударят полицаите. Такива указания съм дал. Постъпи мъжки и пусна жените, така както се уговаряхме цяла нощ.“

Пресконференция на жените, които бяха заложнички: „Аз също благодаря за адекватните действия на МВР“. – В този момент главният секретар на МВР подшушва на жената до нея: „И на премиера“. – Миг след това и двете жени една след друга пред микрофоните повтарят: „И на премиера“.

Видяното Слави коментира така: „Не знам, някой обърна ли внимание на това, което каза премиерът. Значи останалите ядат шамари, този няма да яде. Такова изказване изглежда нелепо, гротескно, смущаващо. … И след това казва: „той се държа мъжки“. Как се е държал мъжки, това е един престъпник! … Как може да постъпва мъжки един човек, който е престъпник. … Не може министър – председателят да казва: „той постъпи мъжки“ или „той няма да изяде нито един шамар“. Кой му обръща внимание на това нещо?!“

Мнението на Светльо Митев бе следното: „Аз смятам, че в такива ситуации има само една възможна гледна точка и това е гледната точка на близките на тези, които са взети за заложници. Ние трябва да чувстваме тяхната тревога, трябва да чувстваме тяхното отношение. Работата е там обаче, че в България медиите са научени, че лошата новина е добрата новина. Те са изкушени към жълтото, изкушени са към скандалното.“

Абсурдизмите в държавата

Слави обсъди с колегите сценаристи въпроса кой обръща внимание на случващите се неща:
– изказаното от премиера, че няма да ударят нито един шамар на похитителя от Кортен, което изказване звучи като изказване на мутра
– „изядените“ шамари от хората в Кърджали, които с нищо не го бяха заслужили или предизвикали
– подаващите се до кръста хора от колите на НСО, при това с пистолет, като в мутренска организация
– случаят с кола на НСО, при който шофьор на блъсната кола беше обвинен, че не е реагирал за 3 секунди.
„Кой обръща внимание на тези неща? Това са важните неща.“ – попита Слави.
„Това са важните неща, защото това са гражданските права, за които в момента никой не говори“, добави Иво Сиромахов.

На въпрос на Слави това не се ли забелязва от медиите, Иво отговори, че не може да отговори за тях, но от хората очевидно вече се забелязва. „Вече втора седмица има граждански протести, които не са организирани от никоя партия. Хората вече излизат и се опитват да кажат, че този начин на живот не им харесва. Те не са съгласни да играят тази игра. Те искат други правила. Те искат нещата да са честни, да са открити. По този начин, тези хора в един момент ще станат критична маса и те ще определят политиката в бъдеще.“
На предположението на Слави, че тази критична маса, вероятно ще бъде използвана от поредната политическа партия, Иво Сиромахов отговори: „Мисля, че няма да е така, защото в хората вече има погнуса от политическите партии, тъй като те са лъгани вече много пъти. И като виждат, че пак едни и същи хора ще излязат на избори, … Изходът е в повече граждански натиск. Аз мисля, че това е един лост, който досега в България не е използван. … Говоря, за този начин, по който хората започват да се самоорганизират, сега може би е още много плахо, но това нещо ми се струва, че ще расте.“

За европейската политика на правителството

Тошко Йорданов пожела да говори за европейската политика и някои последици у нас: „Нещо, което минава между шамарите, е че същият този човек, който е блестящ пожарникар, блестящ тенисист и футболист, се оказа и прекрасен „финансист“, защото миналата седмица прие еднолично България да влезе в един пакт – „Евро плюс“, въпреки, че финансовият му министър и ръководството на БНБ казаха, че България не трябва да участва. … Човекът, който се занимава с разпъване на шлангове, явно е по-добър икономист.
Участието в „Евро плюс“ означава, че при следваща финансова криза европейските държави си създават един пакт, чрез който ще си помагат. Но в този пакт бедните държави плащат най-много, той е препоръчителен за държавите от Еврозоната. За такива като нас, които не сме – не е препоръчителен. Министър – председателят го подписа сам. След това е пратил това нещо на министрите си по куриер и половината са подписали, без да знаят какво е, и си го признаха. А държави като Швеция, Чехия, Великобритания и Унгария, като по-прости, не приеха този пакт. Защото там ще трябва да се плащат едни пари на държави, които са закъсали. България е приела ангажимент да плати 6 милиарда евро при следваща криза. … Има държави, които са се съгласили, но с условия – „Да може, но искаме това и това.“ Всеки си гони националните интереси. Единствените баламурници сме ние.“

Уточнение направи Иво Сиромахов: „Става въпрос за това – ако някоя държава фалира, както стана с Гърция, ние ще трябва да покриваме 6 милиарда евро.“

Тошко Йорданов продължи изложението си по темата: „И другият хубав цирк – от БВП (Брутния вътрешен продукт) България внася 17%. … За сравнение Португалия внася 7%, Чехия – малко под 7%, гърците – 6%, испанците 5,5%, германците – 5,3%. Ние плащаме най-много. Плюс условието, което е вкарано вътре – да се уеднаквят данъчните политики на всички държави. Ако сега в България се плаща 10% данък и това привлича външни инвестиции. … Данъкът във Франция е 33%. Привлекателното на по-бедните държави е, че има евтина работна ръка – една голяма международна компания може да печели повече тук, плащайки по-малко и плащайки по-нисък данък, ние сме доволни, защото ни се откриват работни места, нашите заплати, колкото и да са ниски, са някакви – по-добре, отколкото безработен, на социални помощи. И на всичкото това нещо, един министър-председател, който е пожарникар по образование, фраска един подпис, … щото е икономист, и ни пуска по пързалката. … Единственият шанс да се спре това нещо е, че трябва да се ратифицира от народното събрание. Т. е. нашите депутати би трябвало да не го ратифицират. Но мнозинството са креатури на мистър – председателя. Рядко сме имали толкова тоталитарна партия в парламента, която гласува без да мисли. През цялата ни демократична история и в СДС, и в БСП винаги е имало някакви крила, които могат да мислят по различен начин. Така че, уважаеми българи, честито!
И в този пакт се задължаваме да не си увеличаваме доходите, т. е. доходите са обвързани с производителността на труда. А ние сме най-бедната държава и познайте на коя държава ще са й най-ниски доходите през следващите години. Задължително. Без възможност за мърдане. И ако някоя държава, да речем Испания, която е по-богата от нас, но е с огромен дефицит, или Ирландия, или Португалия, фалира, ние ще трябва да плащаме масрафа, без да сме в Еврозоната.“

Япония

Завърналият се от Япония Иван Кулеков, бе помолен да сподели впечатленията си: „Толкова абсурдно и жалко звучи всичко, което случва тук, на фона на това, което преживяват хората в Япония.“ – започна Кулеков, а след това отговори на въпроса на водещия защо е отишъл в Япония, при положение, че българският консул се е прибрал от Япония в България: „Отидох, защото исках да видя как сработва едно общество в криза. Видях такъв народ, какъвто не съм предполагал, че може да съществува. Такава организация, самоорганизация на едно общество, каквато ние в Европа не познаваме. Ние познаваме като такъв образец обществото в Германия. Но там където завършва германската организация на обществото, там започва японската.

На фона на заснети от него кадри от зоната на разрушенията близо до град Сендай, Кулеков разказа за трудностите по пътя си: „Правех крачка, без да знам дали ще мога да направя следващата крачка.“ Той обясни, че е летял през Москва, защото европейските авиолинии вече били спрели полетите.
В Япония не срещнал други журналисти, освен момче от Холандия, което предавало за холандското радио и правело снимки за вестник.

За Сендай

„На това място хората, които работеха по оправянето на пътя и електричеството и тези, които търсеха мъртви, други хора нямаше.
Няма нито един човек, който да отива там да краде или с някакви зли намерения. Това изобщо не съществува в мислите на хората. Колкото и да ни е чуждо да си го представим, там хората нямат това деление на мое и на чуждото. Всичко е мое, те всички са част от едно общество, част от един организъм и част от едно общо съзнание. Тъй като честта и достойнството на човека стоят повече от всичко, никой не може да си представи да стигне до такова унижение да краде от другия. Там, на това място … са и парите на хората. Те са си загубили не само къщите, понеже не се краде, хората си държат парите в домовете или по джобовете, няма кредитни карти. Дори в банките, лихвите са толкова нищожни, защото там не могат да си позволят да печелят пари, без да са вложили труд. Там в основата на всичко е трудът.“

Иван Кулеков разказа, че през седмицата си пребиваване на японска територия се е хранел с малкото храна, която си е взел от тук. Там още в първите часове след земетресението всички хранителни магазини са изпразнени, част от тях били затворени, а други – покрити с вестници, защото „собствениците им се срамуват, хората, които минават покрай магазина, да виждат празните лавици“. Първите дни имало минерална вода и той се презапасил.

Разговори с японци

„Никой не се оплаква, няма хленчене. Всеки иска да осигури спокойствието на другия човек. Там е трудно да се ориентираш, в Токио, защото повечето от улиците нямат имена, както ние сме свикнали и аз непрекъснато трябваше да питам хората за едно място или друго, където исках да отида.“ Имал няколко случая, когато питал млади хора, как да стигне например до Българското посолство, а те оставяли компанията, тръгвали с него и го водели повече от километър и половина, разказа впечатлен Кулеков. Той призна, че никога преди не е ходил в Япония и сега в известна степен е изпитвал страх, заради обстановката и радиацията. Кулеков обеща да направи филм за Япония. Своето цялостно впечатление той обобщи с думите: „Колкото условията на живот са по-трудни, толкова те създават едно по – самоорганизиращо се общество и чувството за егоизъм просто изчезва в такива условия.“