Редколегията за деня на траур и смъртта на Пламен Горанов

Редколегията на „Шоуто на Слави“ се събра, за да коментира трагичната смърт на Пламен Горанов и обявяването на 6 март за ден на национален траур. Според Ивайло Вълчев националният траур не трябва да бъде само за Пламен, а за всички хора, които починаха в последните години, притиснати от тежката действителност: „Конкретно за този ден мисля, първо, че народът няма нужда от официално позволение или стимул, за да реши кога кого да почете. Второ, мисля, че обявяването на национален траур по повод смъртта на Пламен точно от това правителство, буди в мен асоциации, които се намират само в думите дебелоочие, двуличие, наглост и лицемерие. Защото да обявиш национален траур за това, че си е отишъл някой, който е направил нещо, протестирайки срещу теб, срещу действителността, в чиято основа стоиш ти, твоите действия и самото ти съществуване, е наистина лицемерие.“

Филип Станев изрази изненадата си, че след всички протести на гражданите, отново му се налага да говори за Бойко Методиев Борисов. Сценаристът цитира думи на Борисов по повод националния траур, казани по време на заседанието на кабинета в оставка: „Защото той имаше кауза и затова вчера взех това решение, което вие подкрепихте, разбира се – да обявим днес ден на траур. Аз много внимателно слушах, когато говореха неговите приятели. Не го познавам, но този човек е отишъл да търси някаква справедлива кауза – това, което всъщност ние винаги сме искали. Властта е на хората. Те излъчват управлението. То трябва да бъде такова, че хората да са доволни. Това можем само да направим в този момент за него. А оттук нататък всички други да си направят изводи.“ Последвалият коментар на Филип Станев звучеше така: „Тези думи са израз на върховен цинизъм или на обикновена човешка глупост.“ Според Станев е немислимо Борисов да казва, че управлението трябва да е такова, че гражданите са доволни и отправи в ефира болезнени въпроси: „Ние сега трябва да сме доволни, че той е обявил деня за национален траур?! Това ли? Или може би Пламен, ако ни гледа отнякъде, трябва да е доволен? А той защо го е направил – защо се е самозапалил?! Тази саможертва за какво е била направена? … Ами всички тези хора, които се самоубиват, заради това, че не могат да си хранят децата и не могат да си плащат елементарни битови нужди, като отопление и храна? – Как може човек да говори подобно нещо!?“

Иво Сиромахов беше подбрал няколко откъси от текстове на Никола Пиперов, Тодор Панов и д-р Никола Кръстников от началото на миналия век, които звучаха изключително актуално за днешната българска действителност. Случилото се с Пламен напомнило на Сиромахов древната фраза, че „живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите“. Настоящата ситуация Иво коментира так: „Това ни отвори очите за това, че има две Българии в момента. Едната България е на нормалните хора, които искат да живеят нормално, да работят нормално, да имат правосъдие, да има някаква справедливост. Това са 95 процента от хората. И другата България – в която са не повече от 5 процента – политици, мутри, олигарси – хора, които искат, по всякакъв начин това да не бъде така. И тези две Българии не си говорят.“

Според Александър Вълчев в България нещата вече са започнали да се променят – благодарение на камъните, които гражданите трупат пред сградите на властта: „Когато види камъка в ръцете на обикновените граждани, властта започва да се стряска. Виждате, че цената на тока се свали. Виждате, че започват да говорят за мобилните оператори, за нередностите, които досега са се случвали, и започват да ровят.“

Драгомир Петров каза, че постъпката на Пламен е направена, защото всеки ден в България е повод за национален траур: „Всеки човек идва на този свят с името си. Името, което са му дали родителите. Някои хора са принудени да живеят с това име, други хора избират да го сменят, а трети просто го оправдават. Пламен пламна и си отиде с името си. Днес е ден на национален траур. Той не е обявен заради човек, който е изтъкнат държавник, глава на църквата, учен или писател. Обявен е заради Пламен Горанов – един млад човек, който атакува самозабравилата се политическа мафия, посягайки на живота си. Много се изговори и изписа за това грешно ли е да посегнеш на живота си и какъв избор имаме. Всеки може да избяга, когато нещо го мъчи. Вън от страната, вътре в себе си – където иска. Пламен избра да не бяга, а да предизвика. Себе си и нас. Пламен предизвика размисъл. Пламен предизвика срам. Пламен ни предизвика да се замислим за съдбата на всички, които живеем тук. Тези, които не искаме да бягаме, а искаме да променяме.
Изборът, който направи Пламен, доказа, че политическата ни система е толкова уродлива, че ни докара некадърен премиер. С неопазването на живота на Пламен стана ясно, че некадърният премиер е и некадърен бодигард. А това, че Пламен избра да се самозапали, само доказа, че не става дори и за пожарникар.
Пламен не направи това, за да се обяви ден на национален траур заради него, а го направи, защото начинът, по който живеем, е повод всеки ден да е национален траур. Всеки човек идва на този свят с името си. Но малко от тези, които са си отишли от този свят, са оставили името си. Мир на духа на Пламен, който не дава мир на нашия дух.“, завърши Петров.

Светослав Митев сподели своите разсъждения около акта на Пламен Горанов и причините за него: „Няма по-краен акт в живота на един човек от това, той да извърши самоубийство в името на някаква идея. Крайните форми на несправедливост водят до крайни форми на протест. Това, че все още съществуват хора, които са способни на такива актове, е достойнство не просто на нашия народ, достойнство изобщо за човешкия род. А правителство, което довежда хората, управлявани от него, до това да се самоубиват, е правителство от убийци – ни повече, ни по-малко.“

Иван Кулеков емоционално сподели своето мнение за постъпката на Пламен, самоубийствата на българите и „българската зима“: „Бог да прости Пламен! Въпреки че самозапалването му е върховен акт на протест, въпреки че последните му думи не са написани върху листче от тетрадка, а са протестен плакат, той не извика крещящото журналистическо ято, което да предава как пламъкът обхваща дългите му коси… Пламен не превърна смъртта си в пошло реалити, макар че жълтите вестници и телевизии сигурно вече наддават за кадрите от общинските камери, не го направи и пред множеството, излязло на улицата, което да го снима с джиесемите си „за спомен от протеста“, а загина с достойнството на самотен алпинист, изкачвайки своя най-висок връх, там, на плочника пред варненската община. Когато загубваш надежда, че с живота си ще промениш живота на другите хора, остава вярата, че ще го промениш със смъртта си.
Бог да прости и стотиците, а може би вече и хиляди баби и дядовци, обречени от мафиотската държава на позорно вегетиране, които избягаха от България като преметнаха с последни сили въжето върху гредата в плевнята си; Бог да прости затъналите в дългове към приятели, лихвари, банки, топлофикации и ЕРП-та, които загубиха надеждата си за честно препитание, но запазиха честта си, завършвайки живота си с куршум, със скок от балкона, моста или скалата, в язовирите и морето на иначе прекрасната ни България. Само от Аспарухов мост на месец се самоубиват между 5 и 7 човека, вчера само във Варна се самоубиха 3-ма човека. Варненци, още ли търпите цинизма на табелата „Най-добрият град за живеене“ на входа на вашия град?
Бог да прости жертвите на така наречения ни „нов живот“, но ние не трябва да простим на тези, които според израза на прокуратурата са извършили това „склоняване към самоубийство“. За тях няма да има полиция, прокуратура и съд, защото полицията, прокуратурата и съдът са между тези, които със своята корумпираност са между основните склонители. Другите, които превърнаха България в страната на горящите хора и напразно ще бъдат издирвани, са тези, чиито имена и олигархични партии тези дни се скандират по площадите на България с особена погнуса.
Смъртта на Пламен е обвинение не само към някакъв си там кмет Киро, който от утре ще смени луксозния си офис с луксозния си дом, тя е обвинение към цялото общество, ако може да се каже, че има такова. В един от форумите Пламен пише: „Протестите са масови и скучни. Позициите не са на граждани, а на роби“.
Сравнението на Пламен Горанов с Ян Палах е неуместно. Ян Палах е символ на Пражката пролет, а Пламен Горанов е символ на Българската зима. Българската зима е тази, след която не настъпва пролет, а идва друга зима. Днес мутрополитиците, с цялата си наглост, искат от нас да сведем глава пред Пламен. Хора, Пламен Горанов се пренесе в жертва, не да склоним, а да вдигнем глава.“